— Кажете ми — подкани ги Аря.

Джейн се озърна да се увери, че септа Мордейн не ги слуша. Мирцела тъкмо бе казала нещо и септата се смееше с цяло гърло с останалите дами.

— Говорехме си за принца — каза Санса с гласец, мек като целувка.

Аря се сети за кой принц става въпрос. Джофри, разбира се. Онзи високия, хубавецът. Нали Санса седеше до него на пира. А пък Аря трябваше да седи до ниския и дебелия. Естествено.

— Джофри харесва сестра ти — прошепна гордо Джейн, сякаш тя го беше уредила. Джейн бе дъщерята на стюарда на Зимен хребет и най-скъпата приятелка на Санса. — Казал й, че е много красива.

— Той ще се ожени за нея — унесено промълви малката Бет и се сви. — Тогава Санса ще стане кралица на цялото кралство.

Санса поне намери благоприличие да се изчерви. Много прелестно се изчервяваше. Всичко правеше много прелестно, помисли с неприязън Аря.

— Бет, недей да си измисляш — поправи Санса момиченцето и нежно я погали по косата, за да смекчи укора си. След което погледна Аря. — Ти какво мислиш за принц Джоф, сестричке? Много е галантен, нали?

— Според Джон прилича на момиче — каза Аря.

Санса въздъхна и продължи да везе.

— Бедничкият Джон. Ревнува, защото е копеле.

— Той ни е брат — каза доста високо Аря. Гласът й проряза следобедната тишина в стаята на кулата.

Септа Мордейн вдигна глава. Имаше кокалесто лице, остри очи и много тънки устни, създадени само за да се мръщят. И сега се мръщеха.

— За какво си говорите, деца?

— За нашия доведен брат — поправи сестра си Санса, кротко и много изискано. И се усмихна на септата. — Двете с Аря тъкмо споделяхме колко сме щастливи, че днес принцесата е с нас.

Септа Мордейн кимна.

— Наистина. Голяма чест е за всички нас. — Принцеса Мирцела се усмихна колебливо на комплимента. — Аря, ти защо не работиш? — попита септата, стана, закрачи през стаята и колосаните й фусти зашумяха. — Я да ти видя бодовете.

На Аря й се прииска да запищи. Редно беше Санса да привлече някак вниманието на септата.

— Ето — каза тя и примирено подаде гергефа си.

Септата огледа канавата.

— Ах, Аря, Аря, Аря — заклати тя глава. — Така няма да стане. Така изобщо няма да стане.

Гледаха я всички. Това беше прекалено. Санса беше твърде благовъзпитана, за да се смее на позора на сестра си, но Джейн се подхилкваше и заради нея. Дори принцеса Мирцела като че ли я съжаляваше. Аря усети, че в очите й напират сълзи, скочи от стола и се втурна към вратата. Септа Мордейн извика след нея:

— Аря, върни се веднага! Нито крачка повече! Лейди майка ви ще чуе за това. И то пред кралската принцеса! Ще посрамиш всички ни!

Аря се спря до вратата и се обърна, прехапала устни. Сълзите вече се стичаха по бузите й. Успя все пак да се поклони вдървено на Мирцела.

— С ваше позволение, милейди.

Мирцела примига и се озърна за помощ към дамите. Но ако тя се колебаеше, не и септа Мордейн.

— И къде впрочем смяташ да ходиш, Аря? — настоя септата.

Аря я изгледа с яд, после отвърна любезно:

— Трябва да подкова един кон.

И без да изчака, за да изпита пълното удоволствие от стъписаното лице на септата, изхвърча през вратата и се затича с все сила надолу по стъпалата.

Не беше честно. Санса имаше всичко. Санса беше само с година по-голяма от нея. Изглежда, че докато Аря се роди, за нея просто не беше останало нищо. Много често изпитваше точно това. Санса можеше да шие, да танцува и да пее. Пишеше стихове. Знаеше как да се облича. Свиреше на арфа, че и на звънци освен това. Още по-лошо — беше красива. Санса бе наследила изящните високи скули на майка им и гъстата кестенява коса на рода Тъли. Аря беше взела външността си от баща си. Косата й беше невзрачно кафява, а лицето й — издължено и сурово. Джейн често я наричаше „Аря Конското лице“, и то точно когато се окажеше наблизо. Много я болеше, че единственото, в което се справяше по-добре от сестра си, беше язденето. Е, и поддържането на домакинство. Санса хич я нямаше в числата. Ако наистина се омъжеше за принц Джоф, Аря се надяваше заради него, че поне ще си има добър стюард.

Нимерия я чакаше в караулното, в подножието на стълбището. Скочи на крака веднага щом зърна Аря и момичето разцъфна в усмивка. Вълчето я обичаше, въпреки че никой друг не я обичаше. Навсякъде ходеха заедно и Нимерия спеше в стаята й, свита под леглото до краката й. Ако майка й не беше забранила, Аря с радост щеше да вземе с вълчето със себе си при везането. Пък нека тогава септа Мордейн да й се кара за бодовете.

Аря я отвърза и Нимерия я близна нетърпеливо по ръката. Имаше жълти очи. Уловяха ли слънчева светлина, блясваха като жълтици. Аря я беше нарекла по името на войнствената кралица на Ройн, превела народа си през Тясното море. Това също бе предизвикало голям скандал. Санса, разбира се, беше нарекла своето кутре „Лейди“. Аря направи физиономия и гушна силно вълчето си. Нимерия близна ухото й и тя се изкиска.

Септа Мордейн сигурно бе известила вече лейди майка й. Ако си идеше в стаята, щяха да я намерят. Аря никак не държеше да я намерят. Хрумна й нещо по-добро. Момчетата тренираха в двора. Искаше да види как Роб ще просне „галантния“ принц Джоф по гръб.

— Хайде — прошепна тя на Нимерия. Затича се и вълчето припна по петите й.

В покрития мост между оръжейната и Голямата цитадела имаше прозорец, от който можеше да се наблюдава целият двор на замъка. Двете се запътиха точно натам.

Пристигнаха зачервени и останали без дъх и завариха Джон, седнал на перваза и вдигнал единия си крак към брадичката. Гледаше действието отвън толкова унесено, че като че ли не забеляза появата й, докато бялото му вълче не тръгна да ги посрещне. Нимерия заситни боязливо. Дух, вече по-голям от събратята си, я подуши, близна леко ухото й и я остави. Джон я изгледа с любопитство.

— Не трябваше ли сега да бодеш с иглите, сестричке?

Аря изкриви лице.

— Исках да видя как се бият.

— Тогава ела тук — усмихна й се той.

Аря се качи на прозореца и седна, а отвън я посрещна хор от пъшкания и тропот.

За нейно разочарование се оказа, че е упражнение на по-малките. Бран беше така подплатен, че изглеждаше все едно са го овъргаляли в кокошарник, а принц Томен, който бездруго си беше пълничък, сега изглеждаше направо кръгъл. Двамата пуфтяха, пъшкаха и се налагаха с омекотени с парцали и кожа дървени мечове под бдителния надзор на сир Родрик Касел, оръжейника — едър и тромав като кегла мъж с величествено бели бакенбарди. Дузина зяпачи, мъже и момчета, подвикваха окуражително наоколо, а най-силно кънтеше гласът на Роб. Тя зърна до него Теон Грейджой в туниката, извезана със златния кракен на неговия род, с ироничното презрение, изписано на лицето му. Двамата противници се олюляваха и Аря прецени, че се бъхтят вече от доста време.

— Малко по-изтощително е от везането — отбеляза Джон.

— Доста по-забавно е от везането — отвърна му Аря. Джон се ухили и разроши косата й. Аря се изчерви. Близки си бяха. Джон имаше бащиното им лице, също като нея. Само двамата. Роб, Санса и Бран, и дори малкият Рикон бяха одрали кожата на рода Тъли, с ведрите си усмивки и огъня в косите си. Като малка, Аря се боеше да не би това да означава, че и тя е копеле. Тъкмо Джон бе разбрал за страха й и я беше успокоил.

— Ти защо не си на двора? — попита го Аря.

Той се усмихна кисело.

— На копелетата не се разрешава да бъхтят млади принцове. Всяка цицина, която получат в тренировъчния двор, трябва да е от меч на законнороден.

— О. — Аря се засрами. Трябваше да се сети и сама. За втори път днес реши, че животът не е честен.

Загледа с интерес как малкия й брат халоса Томен.

— Бих могла да се справя не по-зле от Бран. Той е на седем. Аз съм на девет.

Джон я изгледа отвисоко, с цялата мъдрост на своите четиринадесет години.

— Много си слаба — каза той. Хвана ръката й и опипа мускула. После въздъхна и поклати глава. — Съмнявам се, че ще можеш да вдигнеш дългия меч, сестричке. Камо ли да го развъртиш.