„О, колко ловко“ — помисли Тирион и се усмихна криво.

— Горените мъже от нищо не се боят. Тимет, син на Тимет, ще тръгне с лъвовете.

— Където тръгнат Горените, Каменните Арани са пред тях — заяви разгорещено Кон. — Ние също тръгваме.

— Шага, син на Долф, ще им клъцне мъжествата и ще ги хвърли на враните.

— Ще тръгнем с вас, лъвски лорде — съгласи се и Чела, дъщеря на Чейк, — но само ако вашият син полумъж дойде с нас. Той си купи дъха с обещания. Докато не вземем стоманата, която ни врече, животът му е наш.

Лордът извърна очите си със златните жилки към сина си.

— С радост — каза Тирион с примирена усмивка.

Стените на тронната зала бяха оголени. Любимите на крал Робърт гоблени с ловни сцени бяха свалени и струпани на мръсна купчина в един ъгъл.

Сир Мандън Мур отиде да заеме мястото си под трона до двамата си съратници от Кралската гвардия. Санса се задържа при входа, най-после останала без охрана. Кралицата я бе удостоила със свободата на замъка като награда за добрината й, но въпреки това никъде не я оставяха без ескорт. „Почетната стража за бъдещата ми дъщеря“ ги беше нарекла кралицата, но Санса не се чувстваше кой знае колко почетена.

„Свободата на замъка“ означаваше, че може да отиде където си поиска в границите на Червената цитадела, стига да обещае, че няма да излиза извън стените, обещание, което Санса даде с най-голяма охота. Все едно нямаше да може да излезе извън стените. Портите се пазеха денонощно от златните плащове на Джанос Слинт, а и личната гвардия на Ланистърови присъстваше неизменно. Освен това дори да можеше да напусне замъка, къде щеше да отиде? Достатъчно й беше, че може да се поразходи из двора, да си бере цветя в градината на Мирцела и да посещава септата, за да се помоли за баща си. Понякога се молеше и в гората на боговете, тъй като Старките се придържаха към старите богове.

Днес беше свикан първият дворцов съвет след възцаряването на Джофри и това я караше да се оглежда нервно. Под западните прозорци стоеше стройна редица домашни гвардейци на Ланистър, а под източните — също такава редица изпънати мирно градски стражи в златисти плащове. От дребни търговци и градско простолюдие и помен нямаше, но под галерията неуморно сновеше група по-изтъкнати и дребни знатни особи. Не бяха повече от двадесетина; при крал Робърт обикновено чакаха реда си стотина души.

Санса се шмугна сред тях и взе да си пробива път, мърморейки смутено поздрави. Позна чернокожия Джалабар Кхсо, навъсения сир Ейрон Сантагар, близнаците Редвин, Хобър и Слобър… само че, изглежда, никой от тях не позна нея. Или ако я познаеха, се отдръпваха, сякаш беше хванала сивата чума. Хилавият лорд Гайлс покри с шепа лицето си, щом я видя да приближава, и се престори, че го е задавила кашлица, а когато смешният и пак пиян сир Донтос понечи да я поздрави, сир Бейлон Суан му прошепна нещо и той извърна глава.

А и толкова много други липсваха. Къде ли се бяха дянали? Очите й напразно търсеха нечие познато лице. Никой от тях не желаеше да срещне погледа й. Сякаш се беше превърнала в призрак.

Великият майстер Пицел се бе разположил сам на масата на малкия съвет. Като че ли дремеше, подпрял брадичката си с ръце. Санса видя забързалия се през залата лорд Варис — стъпките му не издаваха шум. Миг след това на прага на високата двукрила врата в дъното се появи усмихнат лорд Белиш. Той поздрави сърдечно сир Бейлон и сир Донтос и се запъти към масата, и в стомаха на Санса тревожно запърхаха пеперуди. „Не трябва да се страхувам — каза си тя. — Няма причини да се страхувам, всичко ще се уреди добре, Джофри ме обича и кралицата също, нали тя самата ми го каза.“

Прокънтя гласът на херолда:

— Слава на Негова милост, Джофри от домовете Баратеон и Ланистър, Първия с това име, краля на андалите и на Първите, владетеля на Седемте кралства. Всички, слава на неговата лейди майка, Церсей от дома Ланистър, кралица регент, Светлина на Запада и Протектор на кралството.

Поведе ги сир Баристан Селми, величествен в сребристобелите си доспехи. Сир Арис Оукхарт придружаваше кралицата, докато сир Борос Блънт крачеше до Джофри, така че сега в залата бяха вече шестима от Кралската гвардия, всички Бели мечове освен Джайм Ланистър.

Нейният принц… не, вече нейният крал! — взимаше по две стъпала наведнъж към Железния трон, докато майка му заемаше мястото си при съвета. Джоф беше в черно кадифе с пурпурни ивици, с блестяща пелерина от златна тъкан и носеше корона, отрупана с рубини и черни диаманти.

Когато Джофри се обърна да огледа залата, очите му се спряха на Санса. Той се усмихна, седна и заговори.

— Кралски дълг е да накажем неверните и да възнаградим с почести онези, които опазиха верността си към трона. Велики майстер Пицел, заповядвам ви да прочетете декретите ми.

Пицел тежко се изправи. Беше се облякъл в пищен халат от дебело червено кадифе с хермелинов колан и блестящи златни торкви. Извади от дълбокия си, обшит със златно везмо ръкав свитък пергамент, разгъна го и зачете дълъг списък с имена, постановяващ в името на краля и на съвета всеки от споменатите да се яви и да положи клетва за васална вярност пред Джофри. Ако не го сторят, ще бъдат осъдени като предатели, а земите и титлите им ще се отнемат в полза на трона.

Имената, които зачете, накараха Санса да затаи дъх. Лорд Станис Баратеон, неговата лейди съпруга и дъщеря му. Лорд Ренли Баратеон. Двамата лордове Ройс и техните синове. Сир Лорас Тирел. Лорд Мейс Тирел, братята му, чичовците и синовете. Червения жрец, Торос Мирски. Лорд Берик Дондарион. Лейди Лиза Арин и нейният син, малкият лорд Робърт. Лорд Хостър Тъли, брат му сир Бриндън и синът му сир Едмур. Лорд Джейсън Малистър. Лорд Брус Карон от Блатата. Лорд Титос Блакууд, владетелят на Черния лес. Лорд Уолдър Фрей и наследникът му сир Стеврон. Лорд Карил Ванс. Лорд Джонос Бракън. Лейди Шела Уент. Доран Мартел, принцът на Дорн и всичките му синове. „Толкова много — помисли тя, а Пицел не спираше и не спираше — цяло ято гарвани ще трябват, за да се разпрати тази заповед.“

А накрая, почти последни дойдоха имената, от които Санса най-много се боеше. Лейди Кейтлин Старк. Роб Старк. Брандън Старк, Рикон Старк, Аря Старк. Санса едва се сдържа да не ахне. Аря! Искаха Аря да се представи и да положи клетва… но това означаваше, че сестра й е успяла да стигне невредима на галерата и сега сигурно беше в безопасност в Зимен хребет…

Великият майстер Пицел нави списъка, пъхна го отново в ръкава си и извади от десния ръкав друг свитък. Окашля се и продължи.

— На мястото на предателя Едард Старк по волята на Негова милост Тивин Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли и Страж на Запада, заема поста Ръка на краля, да говори с неговия глас, да води армиите му срещу неговите врагове и да налага кралската воля. Така реши кралят. Малкият съвет е съгласен. На мястото на предателя Станис Баратеон, по волята на Негова милост неговата лейди майка, кралицата регент Церсей Ланистър, която винаги е била най-сигурната му опора, да заседава в малкия съвет, за да допринесе така за неговото мъдро и справедливо управление. Така реши кралят. Съветът е съгласен.

Санса чу тихото мърморене на благородниците, но гласовете им бързо стихнаха и Пицел продължи.

— Също така по волята на Негова милост неговият верен слуга Джанос Слинт, командир на Градската стража на Кралски чертог, да бъде едновременно въздигнат в лорд и да му се дари древното седалище на Харънхъл, с всичките му прилежащи земи и приходи, и неговите синове и внуци да наследяват тези почести след него за вечни времена. По негова воля също така лорд Слинт незабавно да заеме място в малкия съвет, за да помогне така в управлението на кралството. Така реши кралят. Малкият съвет е съгласен.

С крайчеца на окото си Санса улови някакво движение, извърна се и видя влизащия през порталната врата Джанос Слинт. Този път последвалият ропот беше по-силен и по-гневен. Гордите благородници, чиито домове бяха с хилядогодишно потекло, с неохота заотваряха път на оплешивелия мъж с жабешкото лице, без знатен род. По жакета му от черно кадифе бяха пришити златни плочки и те тихо подрънкваха с всяка негова стъпка. Плащът му беше съшит от черен и златист сатен. Пред него пристъпваха две грозновати момчета, сигурно синовете му, и едва удържаха в ръце тежкия метален щит, висок колкото самите тях. За знак си бе избрал окървавено копие, което блестеше със златен цвят върху черно поле. От гледката кожата по ръцете на Санса настръхна.