— Не съвсем — отвърна сир Кеван. — Малистърови все още държат Морски страж, а Уолдър Фрей събира васалите си при Близнаците.

— Все едно — намеси се лорд Тивин. — Фрей излиза на бойното поле само когато във въздуха замирише на победа, а сега навсякъде мирише на руини. А на Джейсън Малистър му липсва силата да се бори сам. Вземе ли Джайм Речен пад, двамата много бързо ще клекнат. Освен ако не дойдат Старките или Арин да ни се противопоставят, тази война я смятай за спечелена.

— На ваше място не бих мислил много за Арините — каза Тирион. — Виж, Старките са друга работа. Лорд Едард…

— …е наш заложник — каза баща му. — Той няма да поведе войски, докато гние в тъмниците на Червената цитадела.

— Няма — съгласи се лорд Кеван, — но синът му е свикал знамената и е заел Рова Кайлин с голяма сила.

— Никой меч не е силен, докато не го закалиш — заяви лорд Тивин. — Старкчето е още момче. Несъмнено много му харесва звукът на бойните рогове и гледката с разветите му знамена, но накрая всичко се свежда до касапската работа. Съмнявам се, че ще му стигне кураж.

Тирион прецени, че докато го е нямало, нещата са се развили твърде интересно.

— А какво прави нашият безстрашен крал, докато се върши цялата тази касапска работа? — удиви се той. — И как моята мила и убедителна сестрица е успяла да накара Робърт да се съгласи да задържи в окови скъпия на сърцето му Нед?

— Робърт Баратеон е мъртъв — каза баща му. — Твоят племенник сега царува в Кралски чертог.

Това наистина стъписа Тирион.

— Сестра ми, искаш да кажеш. — Отново отпи от ейла. Кралството определено се бе превърнало в доста по-различно място за обитаване, след като на мястото на съпруга си се бе възцарила Церсей.

— Ако случайно си наумил да си полезен с нещо, ще ти дам команда — каза баща му. — Марк Пайпър и Карил Ванс са се разгащили в тила ни. Нахлуват в земите ни от Червената вилка и плячкосват.

Тирион цъкна с език.

— Колко нагло от тяхна страна, да нападат в гръб. В друг случай с удоволствие бих наказал такава грубост, татенце, но честно казано, сега имам спешна работа другаде.

— Нима? — Лорд Тивин не изглеждаше възхитен. — Имаме си и две притурки на Нед Старк, които ни досаждат с набези по обозите. Берик Дондарион и онази подигравка на жрец, дебелака с огнения меч. Смяташ ли, че докато се скатаваш, можеш да се оправиш поне с тях? Без да прекаляваш с гафовете, да речем?

Тирион изтри устата си с опакото на ръката си и се усмихна.

— Татенце, сърцето ми се изпълва с гордост като си помисля, че можеш да ми повериш… колко? Двайсет души? Петдесет? Сигурен ли си, че можеш да заделиш толкова много? Е добре, все едно. Ако ми се изпречат на пътя, ще ги опердаша и двамата. — Стана от стола си и се заклати към рафта на стената, на който имаше пита жилаво жълто сирене и плодове. — Но най-напред трябва да си изпълня някои обещания — каза той и си отряза парче. — Ще ми трябват три хиляди шлема и толкова ризници, плюс мечове, пики, стоманени върхове за копия, боздугани, бойни брадви, метални ръкавици, фургони, които да превозят всичко това…

Вратата зад него се отвори с толкова гръмък трясък, че Тирион за малко да изпусне сиренето. Сир Кеван скочи с люта ругатня, а началникът на стражата профуча през залата и се срина в огнището. Докато падаше в студената пепел с накривения си лъвски шлем, Шага скърши на две меча му на коляното си, яко като дървесен ствол, хвърли парчетата и нахлу в гостилницата. Предшестваше го миризмата му, по-остра от козето сирене и налагаща се над всички други аромати в затвореното пространство.

— Червена шапчице — изръмжа той, — още веднъж да оголиш стомана на Шага, син на Долф, ще ти клъцна мъжеството и ще го хвърля в огъня.

— А козите? — каза Тирион и отхапа от сиренето.

След Брон в гостилницата нахлуха и другите хора от клановете, съпътствани естествено от Брон. Наемникът сви съжалително рамене към Тирион.

— А вие кои сте? — запита леден като сняг лорд Тивин.

— Те дойдоха с мен, татко — обясни Тирион. — Мога ли да ги задържа? Не ядат много.

Никой не се усмихна.

— По какво право някакви диваци се натрапват на съветите ни? — възмути се сир Кеван.

— Диваци ли, равнинецо? — Кон можеше да мине за чаровник, ако го окъпеше човек. — Свободни хора сме ние, а свободните по право седят на всички военни съвети.

— Кой от тях е Лъвския лорд? — попита Чела.

— И двамата са старци — обяви Тимет, син на Тимет, който още нямаше и двайсет години.

Ръката на сир Кеван посегна към дръжката на меча, но брат му сложи два пръста на китката му и го задържа. Лорд Тивин изглеждаше невъзмутим.

— Тирион, къде ти е възпитанието? Бъди така добър да ни представиш… почетните ни гости.

Тирион облиза пръстите си.

— С удоволствие. Красивата девица е Чела, щерката на Чейк от Черни уши.

— Не съм девица! — възрази Чела. — Двамата ми синове петдесет години направиха.

— Да са ти живи и здрави още толкова. — Тирион се отдалечи от нея с куцукане. — Това е Кон, син на Корат. Шага, син на Долф, е ей този, дето прилича на Скалата на Кастърли, само че с коса. Двамата са Каменни врани. Ей този е Улф, син на Умар от Лунните братя, а това е Тимет, син на Тимет, червена ръка на Горените. Това пък е Брон, наемник на свободна практика. Толкова свободна, че за краткото време, откакто го познавам, на два пъти смени предпочитаната страна, двамата с него ще се разберете чудесно, татенце. — А на Брон и хората от клановете каза: — Позволете да ви представя милорд баща ми, Тивин, син на Титос от дома Ланистър, господаря на Скалата на Кастърли, Гаранта на Запада, Щита на Ланиспорт и някогашната, както и бъдещата Ръка на краля.

Лорд Тивин се надигна, цял изпълнен с достойнство.

— Дори тук на запад сме слушали за доблестта на войнските кланове от Лунните планини. Какво ви доведе до нашите твърдини, господа?

— Коне — отвърна Шага.

— Обещанието за коприна и стомана — уточни Тимет, син на Тимет.

Тирион тъкмо се канеше да обясни на милорд баща си как смята да превърне Долината на Арин в димяща пустош, но така и не му дадоха шанс. Вратата отново се разтвори с трясък. Пратеникът погледна хората му от клановете много озадачено, след което се поклони на лорд Тивин.

— Милорд. Сир Аддам ми заповяда да ви известя, че войската на Старк се придвижва насам по пътя през блатата.

Лорд Тивин не се усмихна. Лорд Тивин никога не се усмихваше, но Тирион все едно отдавна се беше научил да прочита задоволството на лицето на баща си.

— Вълчето значи излезе от бърлогата си да си поиграе с лъвовете — промълви той тихо и много доволно. — Великолепно. Върнете си при сир Аддам и му кажете да отстъпи. Да не влиза в бой със северняците, докато не пристигнем ние, но искам от него да ги мъчи по фланговете и да ги привлече още на юг.

— Ще бъде както заповядате. — Конникът си излезе.

— Тук позицията ни е добра — изтъкна сир Кеван. — Близо сме до брода и сме обкръжени от ридове и стръмнини. Ако наистина са тръгнали на юг, казвам да ги оставим да дойдат и да се нанижат сами.

— Момченцето може да се задържи или да се разколебае, като види броя ни — отвърна лорд Тивин. — Колкото по-скоро прекършим Старките, толкова по-скоро ще съм свободен да се заема с лорд Станис Баратеон. Кажи на барабанчиците да ударят сбор и извести Джайм, че тръгвам срещу Роб Старк.

— Твоя воля — каза сир Кеван.

Тирион с мрачно задоволство изгледа как баща му се обърна към неговите полудиви хора от клановете.

— Казват, че мъжете от планинските кланове са безстрашни воини.

— Вярно казват — отвърна Кон от Каменните врани.

— Жените също — добави Чела.

— Тръгнете с мен срещу враговете ми и ще получите всичко, което ви обещал синът ми, и повече — каза им лорд Тивин.

— Ти с нашата монета ли ще ни плащаш? — рече Улф, син на Умар. — За какво ни е обещанието на бащата, щом имаме думата на сина?

— Не съм казал, че сте длъжни — отвърна лорд Тивин. — Думите ми бяха само от учтивост, нищо повече. Не е нужно да тръгвате с нас. Мъжете от зимните земи са прочути с това, че са изсечени от желязо и лед, и дори най-смелите ми рицари се боят да се изправят срещу тях.