А тя чу пукот като от поломен камък. Платформата от дърво и храсти, и трева, започна да се накланя и да се срива. Парчета горящо дърво се плъзнаха към нея и я обсипа дъжд от пепел и въглени. И още нещо се срина надолу, заподскача и се затъркаля, и се спря в нозете й: къс огънат камък, светъл и нашарен със златни нишки, счупен и димящ. Ревът на огъня изпълваше света, но смътно някъде през огнения водопад Дани чу писъка на жени и детския вик на почуда.

„Само смърт може да заплати живот.“

Последва втори пукот, силен и рязък като небесен гръм, пушекът се размърда и се завихри наоколо й, наклони се кладата и цепениците загърмяха, щом пламъкът докосна сърцевината им. Тя чу цвиленето на подплашени коне и гласовете на дотраките се извисиха във викове на страх и ужас, чу и сир Джора, който крещеше името й и проклинаше.

„Не“, искаше й се да му извика. „Не, добри мой рицарю, за мен не се бой. Огънят е мой. Аз съм Денерис, Родената в буря, дъщеря съм на дракони, невяста съм на дракони, майка съм на дракони, не виждаш ли? Не ВИЖДАШ ли?“ А кладата блъвна пламък и дим на тридесет стъпки високо в небето, след което се срина и се изсипа около нея. Без да се бои, Дани пристъпи напред в огнената буря да повика децата си.

Третият пукот беше силен и рязък като свършека на света.

Когато огънят най-сетне замря и земята се охлади достатъчно, за да може да се стъпва по нея, сир Джора Мормон я намери сред пепелищата, обкръжена от почернели цепеници, гаснеща жар и изгорели кости на мъж, на жена и на жребец. Беше гола, покрита със сажди, дрехите й се бяха превърнали в пепел, красивата й коса бе изгоряла и окапала… но тя самата бе непокътната.

Жълтозлатият дракон сучеше от лявата й гърда, зелено-бронзовият — от дясната. Тях двата ги държеше в ръце. Черно-пурпурният звяр се беше наместил на раменете й, а дългият му змиевиден врат бе увит под брадичката й. Когато видя Джора, съществото вдигна глава и го погледна с очи, червени като въглени.

Онемял, рицарят падна на колене. Зад него пристъпиха мъжете на нейния хас. Джого пръв положи своя аракх пред нозете й.

— Кръв на моята кръв — промълви той и зарови лицето си в димящата още земя.

— Кръв на моята кръв — чу тя ехото на Аго.

— Кръв на моята кръв — извика Ракаро.

А след това дойдоха слугините й, после останалите, всички дотраки, мъже, жени и деца, и Дани трябваше само да се вгледа в очите им, за да разбере, че вече са нейни, днес, утре и завинаги, нейни както бяха преди на Дрого.

Когато Денерис Таргариен се изправи, черният изсъска и от устата и ноздрите му изригна бял дим. Другите два се отдръпнаха от гърдите й да добавят гласовете си към призива му, разгърнаха прозрачни криле и заплющяха с тях във въздуха, и за пръв път от стотици години нощта оживя с музиката на драконите.

Казват, че дяволът е в подробностите.

Една толкова голяма книга е пълна с дяволи, всеки от които ще те ухапе, ако не внимаваш. За щастие, познавам много ангели.

Благодарности и признателност, прочие, на всички онези добри хора, които толкова добронамерено ми довериха своите уши и опит (а в някои случаи — и своите книги), за да мога да се оправя с всичките малки подробности: Сейг Уолкър, Мартин Райт, Мелинда Снодграс, Карл Кейм, Брус Боу, Том О’Брайън, Роджър Зелазни, Джейн Линдсколд и Лаура Дж. Миксон. И разбира се, на Парис.

И специални благодарности на Дженифър Херши за неоценимата й помощ.

© 1996 Джордж Р. Р. Мартин

© 2002 Валерий Русинов, превод от английски

George R. R. Martin

A Game of Thrones, 1996

Източник: http://torrents.bol.bg

Редакция: Теодора, Мандор, 2006

Публикация:

ИГРА НА ТРОНОВЕ. 2002. Изд. Бард, София. Страници: 703. Бард. Формат: 16,6×23,6. Страници: 703. Цена: 12.00 лв. ISBN: 954-585-293-3.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1940]

Последна редакция: 2008-10-26 09:10:43