— Той е! — настоя Санса. — Не искам някой смел и добър, него искам. Двамата с него ще бъдем толкова щастливи, като в баладите, ще видиш. Ще го даря със син със златна коса и един ден той ще бъде кралят на всички владения, най-великият крал на всички времена, храбър като вълка и горд като лъва.

Аря направи гримаса.

— Не и ако Джофри е баща му — подхвърли тя. — Той е лъжец и страхливец, и освен това е елен, а не лъв.

Сълзите бликнаха от очите на Санса.

— Не е! Той няма нищо общо с този стар пиян крал — кресна тя на сестра си, забравила всяко приличие.

Баща й я изгледа странно.

— Богове! — промълви тихо Едард. — От устата на бебетата… — Извика за септа Мордейн, а на момичетата каза: — Търся бърза търговска галера, с която да се върнете у дома. В тези времена пътят по море е по-безопасен от кралския път. Ще отплавате веднага щом намеря подходящ кораб, със септа Мордейн и отделение стражи… да, и със Сирио Форел, стига да се съгласи да постъпи на служба при мен. Но не говорете за това пред никого. По-добре е никой да не знае плановете ни. Утре ще поговорим за това.

Докато септа Мордейн ги водеше надолу по стълбите, Санса заплака. Щяха да й отнемат всичко: турнирите, дворцовия блясък и нейния принц, всичко, щяха да я върнат зад сивите стени на Зимен хребет и да я заключат там завинаги. Животът й бе свършил преди да е започнал.

— Престани да плачеш, дете — скастри я строго септа Мордейн. Убедена съм, че лорд баща ви знае кое ще е най-добре за теб.

— Няма да е толкова лошо, Санса — каза Аря. — Ще плуваме на галера. Ще бъде истинско приключение, а след това отново ще сме с Бран и Роб, с баба Нан и Ходор, и всички останали. — Докосна я по ръката.

— Ходор! — ревна Санса. — Тебе трябва да те омъжат за Ходор, също като него си — тъпа, космата и грозна!

Дръпна се от ръката на сестра си, изтича в спалнята си и залости вратата.

— Болката е дар от боговете, лорд Едард — увери го Великият майстер Пицел. — Тя показва, че костта се плете, плътта са изцерява. Трябва да сте благодарен.

— Ще съм благодарен, когато кракът ми престане да пулсира.

Пицел остави затапеното шише на масичката до леглото.

— Маковият сок, ако ви заболи непоносимо.

— Вече спя твърде много.

— Сънят е най-великият лечител.

— А аз се надявах, че сте вие.

Пицел се усмихна вяло.

— Радвам се, че ви заварвам с такова горчиво чувство за хумор, милорд. — Наведе се и сниши глас. — Тази сутрин долетя гарван с писмо за кралицата от лорд баща й. Помислих, че ще е добре да го научите.

— Тъмни криле, тъмни думи — каза мрачно Нед. — И какво?

— Лорд Тивин е много разгневен заради хората, които пратихте срещу сир Грегър Клегейн — сподели майстерът. — Боях се, че ще стане точно така. Нали помните, казах ви го на съвета.

— Да беснее — отвърна Нед. Всеки път, когато кракът му запулсираше, си спомняше усмивката на Джайм Ланистър и мъртвия Джори в ръцете си. — Да пише колкото си иска писма на кралицата. Лорд Берик пътува под личното знаме на краля. Ако лорд Тивин се опита да попречи на кралското правосъдие, ще му се наложи да отговаря пред Робърт. Единственото, което забавлява Негова милост повече от лова, е да води войни с лордове, които му се опълчват.

Пицел се отдръпна и майстерската му верига издрънча.

— Както кажете. Ще ви навестя отново утре.

Старецът сбра набързо нещата си и излезе. Нед не се съмняваше, че ще се запъти право към кралските покои, за да донесе на ухото на кралицата. „Помислих, че ще е добре да го научите“, как пък не… все едно че Церсей не беше му наредила да предаде заплахите на баща й. Надяваше се, че отговорът му ще накара съвършените й зъбки да затракат. Нед изобщо не разчиташе на Робърт толкова, колкото се престори, но нямаше нужда Церсей да го знае.

След като Пицел излезе, Нед поръча на слугите да му донесат вино, подсладено с мед. И от него умът му се замъгляваше, но не толкова силно, както от маковия сок. Трябваше да може да мисли. Хиляда пъти досега се беше питал какво щеше да направи Джон Арин, стига да бе доживял достатъчно дълго, за да реагира на това, което бе научил. А вероятно беше реагирал и тъкмо затова бе загинал. Нед допускаше, че никога няма да го научи. Джон Арин беше мъртъв и погребан, а знанието, което го беше убило, сега лежеше в ръцете на Нед.

„То ще убие и Робърт — помисли Едард. — С по-бавна смърт може би, но също толкова сигурна и безвъзвратна.“ Строшените крака с времето можеха да се изцерят, но някои измени поразяват и тровят душата.

Кутрето — беше го повикал — дойде час след като си отиде Великият майстер, натруфен в жакет със сливов цвят, с птица присмехулник, извезана с черен конец на лявата гръд, и с плащ на бели и черни ивици.

— Не мога да остана за дълго, милорд — обяви той още от вратата. — Лейди Танда очаква да обядвам с нея. Не се съмнявам, че ще опече някое тлъсто теленце. Ако е тлъсто колкото дъщеричката й, ще се пръсна от ядене и ще умра. Е, как е кракът ви?

— Възпалил се е, боли и толкова сърби, че ще се побъркам.

Кутрето повдигна вежда.

— В бъдеще гледайте конете да не падат точно върху него. Бих ви препоръчал да оздравявате бързо. Кралството кипи. Варис е чул злокобни слухове от запада. Свободни конници и наемни мечове се стичат към Скалата на Кастърли, и едва ли заради огромното удоволствие от беседите с лорд Тивин.

— Има ли някаква вест от краля? — запита Нед. — Колко още време смята да ловува нашият Робърт?

— Ако се съди по предпочитанията му, убеден съм, че би се задържал в горите докато вие двамата с кралицата умрете от старост — отвърна му с усмивка лорд Петир. — Но като оставим това, предполагам, че ще се върне, щом убие нещо. Разправят, че е в лошо настроение. Намерили са онзи бял рогач, изглежда… по-точно онова, което е останало от него. Изпреварили го някакви вълци и оставили за Негова милост само едно копито и един рог. Кралят побеснял, но после чул да говорят за някакъв чудовищен глиган още по-навътре в леса и нищо не могло да го спре, докато не го хване. Принц Джофри се върна тази заран, с двамата Ройс, сир Бейлон Сван и още двадесетина мъже от свитата им. Другите останали с краля.

— А Хрътката? — запита намръщен Нед. От цялата пасмина на Ланистър най-много го интересуваше той, след като сир Джайм беше избягал от града, за да се присъедини към баща си.

— О, той се върна с Джофри и веднага отиде при кралицата. — Кутрето се усмихна. — Сто сребърни елена бих дал да стана хлебарка и да се шмугна в дупките, когато разбере, че лорд Берик е заминал да обезглави брат му.

— И слепецът ще забележи, че Хрътката мрази брат си.

— А, но Грегър е негов за мразене, не е ваш за убиване. Само да окастри Дондарион върха на нашата Планина и земите и приходите на Клегейн ще минат в ръцете на Сандор, само че аз лично не бих си стискал мехура, чакайки благодарностите му, не и от него. А сега ще трябва да ме извините. Лейди Танда ме чака с тлъстото си теленце.

На път към вратата лорд Петир зърна на масата дебелия том на Великия майстер Малеон, спря се и разсеяно разгърна корицата.

— „Родословните връзки и историите на Великите домове на Седемте кралства, с описания на много върховни владетели и благородни дами, както и на техните отрочета“ — прочете той на глас. — Това, виж, трябва да е най-досадното четиво, което съм виждал. Като приспивателна отвара ли го взимате, милорд?

За много кратко Нед помисли дали да не му каже всичко, но в язвителните шегички на Кутрето имаше нещо, което го дразнеше. Прекалено хитър беше и присмехулната усмивка никога не падаше от устните му.

— Джон Арин е проучвал този том, когато се е поболял — предпазливо подхвърли Нед, за да го види как ще реагира.

А той реагира както обикновено: с остроумие.

— В такъв случай — отвърна Петир — смъртта му е дошла като благодатно облекчение.

Лорд Петир Белиш се поклони и излезе.