— Както кажете, милорд. — Кейтлин вдигна лицето си и Нед я целуна. Посечените й пръсти се свиха на врата му с отчаяна сила, сякаш искаше да го задържи завинаги жив и цял в прегръдката си.

— Ще желаят ли лордът и дамата му да използват спалня? — намеси се Кутрето. — Но трябва да ви предупредя, Старк, че обикновено тук за подобна услуга взимаме такса.

— Само миг насаме, не искам друго — каза Кейтлин.

— Много добре. — Кутрето закрачи към вратата. — Но не се бавете. Крайно време е двамата с Ръката да се връщаме в замъка, преди да са забелязали отсъствието ни.

Кейтлин отиде при него и хвана ръцете му.

— Няма да забравя помощта, която ми оказа, Петир. Когато хората ти дойдоха за мен, не знаех дали ме водят при приятел, или при враг. В теб намерих много повече от приятел. Намерих брат, когото мислех, че съм загубила.

Петир Белиш се усмихна.

— Ужасно съм сантиментален, мила лейди. Но ще е по-добре да не го казвате на никого. Трябваха ми години, докато убедя двора, че съм коварен и жесток, и няма да ми е приятно да разбера, че целият този тежък труд е отишъл нахалост.

Нед не му повярва и една дума, но се постара да каже учтиво:

— Приемете и моите благодарности, лорд Белиш.

— Е, това вече е истинско съкровище — ухили се Кутрето и излезе. Когато вратата зад него се затвори, Нед се обърна към жена си.

— Щом пристигнеш у дома, изпрати вест на Хелман Толхарт и Галбарт Гловър, с моя печат. Всеки от тях да вдигне по сто стрелци и да укрепят Рова на Кайлин. Двеста решителни лъкометци могат да удържат Шийката срещу цяла армия. Нареди на лорд Мандърли да усили и възстанови всички свои укрепления по Белия залив и да се погрижи по тях да има достатъчно охрана. И от този ден нататък искам Теон Грейджой да се пази много добре. Ако избухне война, ще имаме силна нужда от флотата на баща му.

— Война?! — Страхът стегна лицето на Кейтлин.

— Няма да се стигне до това — успокои я Нед. Молеше се наум дано да е така. И отново я взе в прегръдките си. — Ланистърови са безмилостни пред слабостта и този жесток урок го получи Ерис Таргариен, но няма да се осмелят да нападнат Севера без цялата сила на кралството да е зад тях, а това няма да го получат. В този глупашки маскарад аз ще трябва да играя все едно, че всичко е наред. Не забравяй защо съм тук, обич моя. Ако намеря доказателство, че Ланистърови са убили Джон Арин…

Усети, че Кейтлин трепери в прегръдката му. Наранените й пръсти се впиха в него.

— Ако — промълви тя. — Тогава какво, обич моя?

Нед знаеше, че това е най-тежката част.

— Всичкото правосъдие произтича от краля — каза й той. — Щом разбера истината, трябва да отида при Робърт.

„И да се моля на боговете той да е човекът, който мисля, че е — довърши той наум. — А не човекът, в който се боя, че се е превърнал.“

— Сигурен ли сте, че трябва да ни напуснете толкова скоро? попита го Лорд-командирът.

— Повече от сигурен, лорд Мормон — отговори Тирион. — Брат ми Джайм ще се чуди какво става с мен. Може да реши, че сте ме убедили да облека черното.

— Де да можех. — Мормон си взе една рача щипка и я смачка в юмрука си. Колкото и да беше стар, Лорд-командирът все още беше силен като мечка. — Вие сте интересен човек, Тирион. Имаме нужда от хора като вас на Вала.

Тирион се усмихна.

— Тогава ще взема да издиря всички джуджета из Седемте кралства и да ви ги пратя, лорд Мормон. — Докато се смееха, той осмука месото на една щипка и се пресегна за друга. Раците бяха пристигнали тази сутрин от Източния страж, опаковани в бъчва със сняг и още съвсем пресни.

Сир Алисър Торн беше единственият човек на масата, който дори не се усмихна.

— Ланистър ни се подиграва.

— Само на вас, сир Алисър — отвърна му Тирион. Този път смехът около масата прозвуча някак нервно и колебливо.

Черните очи на Торн се приковаха с омраза в Тирион.

— Много ти е остър езикът за човече като тебе. Май трябва да прескочим двамата до двора.

— Що? — попита Тирион. — Раците са тук.

Забележката предизвика кикот сред останалите. Сир Алисър стана, стиснал устни.

— Ела да си правиш шегите със стомана в ръката.

Тирион погледна дясната си ръка.

— Но защо, аз си имам стомана в ръката, макар да прилича на вилица за раци. Ще се дуелираме ли?

Скочи на стола си и замушка към гърдите на Торн с малката вилица. Стаята на кулата гръмна от смях. Парчета от рака се разхвърчаха от устата на лорд-командира и той се задави. Чак и гарванът му се включи и заграчи високо от прозореца:

— Дуел! Дуел! Дуел!

Сир Алисър Торн излезе от стаята толкова вдървено, сякаш му бяха забили кама в задника.

Мормон още се мъчеше да си поеме дъх. Тирион го потупа по гърба.

— Плячката е за победителя — извика той. — Искам пая от раците на Торн.

Лорд-командирът най-после се съвзе.

— Лош човек сте! Да предизвиквате така нашия сир Алисър.

Тирион седна на стола си и отпи от виното.

— Когато някой сам си нарисува мишена на гърдите, трябва да очаква, че рано или късно някой ще си пусне стрелата в него. Виждал съм мъртъвци с повече чувство за хумор от сир Алисър.

— Не е така — възрази лорд-стюардът Боуен Марш, закръглен мъж, червен като нар. — Трябва да чуете само какви забавни прякори дава на момчетата, дето ги тренира.

Тирион беше чувал забавните прякори.

— Бас държа, че и момчетата си имат няколко прякора за него. Откършете най-после леда от очите си, скъпи господа. Сир Алисър трябва да чисти торта от конюшните ви, а не да упражнява младите ви воини.

— Стражата си има коняри в изобилие — избоботи лорд Мормон. — Напоследък май само това получаваме. Конярчета, крадци и изнасилвачи. Сир Алисър е помазан рицар, един от малцината, които приеха черното, откакто съм лорд-командир. Сражавал се е храбро при Кралски чертог.

— На лошата страна — отбеляза сухо сир Джареми Рикър. — Аз поне знам, нали бях до него на бойниците. Тивин Ланистър ни предложи страхотен избор. Или обличаме черното, или ще ни видят до залез-слънце главите набити на пики. Не исках да ви засегна, Тирион.

— Не сте ме засегнали, сир Джареми. Баща ми много си пада по набити глави, особено на хора, които са го подразнили по някакъв начин. А и при такова благородно лице като вашето не се съмнявам, че си е представил как ще красите градската стена над Кралската порта. Мисля, че сте щели да изглеждате забележително там.

— Благодаря — отвърна с кисела усмивка сир Джареми, а командирът Мормон се окашля.

— Понякога се боя, че сир Алисър е прозрял истината за вас, Тирион. Вие наистина се присмивате на благородната ни мисия тук.

Тирион сви рамене.

— Всички имаме нужда от присмех от време на време, за да не започнем да се взимаме прекалено сериозно. Още вино, моля. — И той подаде чашата си.

След като Рикър я напълни, Боуен Марш подхвърли:

— Доста сте жаден за толкова малък човек като вас.

— О, според мен лорд Тирион е много голям човек — каза майстер Емон от другия край на масата. Говореше тихо, но всички висши офицери на Нощния страж се смълчаха, за да чуят по-добре какво има да каже старецът. — Според мен той е великан, дошъл сред нас тук, накрая на света.

Тирион отвърна кротко:

— Всякак са ме наричали, милорд, но не и великан.

— Въпреки това — каза майстер Емон и забулените му млечнобели очи се обърнаха към лицето на Тирион. — Смятам, че е самата истина.

За пръв път Тирион Ланистър не намери какво да отговори. Успя само да кимне учтиво и да каже:

— Много сте любезен, майстер Емон.

Слепецът се усмихна. Беше дребно човече, чворесто и плешиво, сгърчено под тежестта на близо стоте си години майстерство, и брънките на многобройните метали висяха хлабаво на шията му.

— Много неща са ме наричали, милорд, но любезен определено не е сред тях.

Този път смеха поведе Тирион.

Много по-късно, когато сериозната работа с яденето приключи и останалите се разотидоха, Мормон предложи на Тирион стол до огъня и чаша греян спирт, толкова силен, че чак очите му се насълзиха.