Вътре го чакаше Кейтлин. Извика, като го видя, втурна се към него и го прегърна.

— Милейди — промълви удивен Нед.

— Добре поне, че я познахте — каза Кутрето и затвори вратата.

— Боях се, че изобщо няма да дойдете, милорд — прошепна тя на гърдите му. — Петир ми донасяше какво става. Каза ми за неприятностите ви с Аря и младия принц. Как са момичетата ми?

— И двете скръбни и много гневни — отвърна й той. — Кат, не разбирам. Какво търсиш в Кралски чертог? Какво се е случило? — заразпитва Нед жена си. — Бран ли? Той да не е… — „Мъртъв“ беше думата на устата му, но не можеше да я изрече.

— Бран е, но не което мислиш — каза Кейтлин.

Нед се обърка.

— Тогава какво? Защо си тук, любов моя? И що за място е това?

— Точно такова, каквото изглежда — каза Кутрето и седна на перваза на прозореца. — Бардак. Можете ли да измислите по-малко подходящо място да се намери една Кейтлин Тъли? — Дребният лорд се усмихна. — Случайно това специално заведение се пада моя собственост, така че нещата се уредиха лесно. Много съм загрижен да не позволя на Ланистърови да разберат, че Кат е пристигнала в Кралски чертог.

— Защо? — попита Нед. Чак тогава видя ръцете й — как ги беше присвила, незарасналите все още червени белези, вкочанените два последни пръста на лявата. — Ти си ранена! — Хвана ръцете й и ги извърна с дланите нагоре. — Богове! Прорезите са дълбоки… от меч или от… какво се е случило, милейди?

Кейтлин извади кинжала от наметалото си и го постави в ръката му.

— Това острие беше изпратено да среже гърлото на Бран и да излее кръвта на живота му.

Нед вдигна рязко глава.

— Но… кой… и защо ще…

Тя сложи пръст на устните му.

— Остави ме да ти разкажа всичко, любов моя. Така ще е по-бързо. Слушай.

Заслуша и тя му разказа всичко — от пожара в кулата на библиотеката до Варис, стражите и Кутрето. А когато привърши, Едард Старк седна слисан до масата с кинжала в ръка. Вълкът на Бран бе спасил живота на момчето, помисли той вяло. Какво му беше казал Джон, когато намериха палетата в снега? „Децата ви трябва да задържат тези палета при себе си, милорд.“ А той сам беше убил вълчето на Санса, и за какво? Вина ли изпитваше? Или страх? Ако боговете бяха изпратили тези вълци, що за безумие беше извършил?

Нед с мъка върна мислите си към кинжала и към това, което означаваше той.

— Кинжалът на Дяволчето — повтори той. Не виждаше никакъв смисъл. Ръката му се сви около гладката дръжка от драконова кост и той заби острието в масата; усети как то прониза дървото като масло. Остана да стърчи там като зла подигравка. — Но защо Тирион Ланистър ще иска смъртта на Бран? Момчето не му е направило нищо лошо.

— Вие Старките освен сняг нищо друго ли нямате между двете си уши? — попита Кутрето. — Дяволчето никога не би действало само.

Нед стана и закрачи из стаята.

— Ако кралицата е съучастница в това или, боговете да не дават дано, самият крал… не, такова нещо не мога да повярвам.

Но още докато изричаше думите, си спомни онази мразовита сутрин сред могилите и думите му за изпращането на наети ножове срещу принцесата на Таргариен. Спомни си и невръстния инфант на Регар, окървавеното и разбито бебешко черепче, и как кралят само бе извърнал глава, както беше обърнал гръб в залата за аудиенции на Дари, съвсем наскоро. Още кънтяха в ушите му молбите на Санса, както Лиана се беше молила толкова отдавна.

— Най-вероятно кралят наистина не знае — каза Кутрето. — Няма да е първият случай. Нашият добър Родрик има навика да си затваря очите пред неща, които предпочита да не вижда.

На това Нед нямаше отговор. Лицето на касапчето изплува пред очите му, с почти разсеченото му на две тяло — а след това кралят не беше казал и една дума. Главата го заболя.

Кутрето пристъпи небрежно до масата и измъкна ножа от дървото.

— Обвинението и в двата случая е измяна. Обвиниш ли краля, ще затанцуваш с Илин Пейн още преди думите да са излезли от устата ти. Кралицата… е, ако намериш доказателство и ако накараш Робърт да те изслуша, тогава може би…

— Имаме доказателство — каза Нед. — Разполагаме с оръжието.

— Това? — Кутрето повъртя небрежно кинжала между пръстите си. — Добра стомана, милорд, но реже двупосочно. Дяволчето несъмнено ще се закълне, че ножът е бил изгубен или откраднат в Зимен хребет, а след като наемникът му е мъртъв, кой ще го изобличи в лъжа? — Той подхвърли кинжала на Нед. — Моят съвет е това да го хвърлите в реката и да забравите, че изобщо е бил изковано някога.

Нед го изгледа хладно.

— Лорд Белиш, аз съм Старк от Зимен хребет. Синът ми лежи осакатен и може би умира. Щеше да е умрял, а с него и Кейтлин, ако не беше едно вълче пале, намерено от нас в снега. Ако наистина си въобразявате, че мога да забравя това, значи и сега сте все още такъв глупак, колкото когато вдигнахте меч срещу моя брат.

— Може и да съм глупак, Старк… но ето че все още съм жив, докато брат ви гние в замръзналия си гроб вече четиринадесет години. Ако толкова горите от желание да гниете до него, аз съм последният, който ще се опита да ви разубеждава, но едва ли ще ме склоните да се включа в групата, много благодаря.

— Вие сте последният човек, когото бих включил в каквато и да е група, лорд Белиш.

— Дълбоко ме наранихте. — Кутрето сложи ръка на сърцето си. — Лично аз винаги съм намирал Старките за безкрайно досадни хора, но Кат, изглежда, се е привързала силно към вас по причини, които така и не мога да схвана. Ще се опитам да опазя живота ви заради нея. Признавам, че така поемам много глупава задача, но не бих могъл да откажа на съпругата ви каквото и да било.

— Споделих с Петир за подозренията ни за смъртта на Джон Арин — каза Кейтлин. — Той обеща да ти помогне да откриеш истината.

Тази новина никак не се хареса на Едард Старк, но беше повече от вярно, че имаха нужда от помощ, а Кутрето някога бе повече от брат за Кейтлин. Не за пръв път щеше да се наложи на Нед да се включи в обща кауза с човек, когото презира.

— Много добре — каза той и пъхна кинжала под колана си. — Споменахте за Варис. Евнухът знае ли всичко това?

— Не и от моята уста — каза Кейтлин. — Не сте венчан за глупачка, Едард Старк. Но Варис винаги научава неща, които никой не би могъл да знае. Нед, той притежава някаква тъмна дарба, заклевам се.

— Притежава шпиони и това е добре известно — отвърна пренебрежително Нед.

— Не е само това — настоя Кейтлин. — Сир Родрик поговори със сир Ейрон Сантагар съвсем тайно и въпреки това Паякът знаеше за разговора им. Боя се от този човек.

Кутрето се усмихна.

— Лорд Варис го оставете на мен, мила лейди. Ако ми е позволен малко цинизъм — а какво по-добро място за неприличия от това, — аз държа топките му ей в тая ръка. — И той усмихнато стисна пръсти. — Или по-точно щях да ги държа, ако беше мъж и ако имаше топки. Разбирате ли, счупи ли се баницата, птиченцата ще се разпеят, а на Варис това никак няма да му хареса. На ваше място щях да се безпокоя повече от Ланистърови и по-малко от евнуха.

Нед нямаше нужда да го чува от Кутрето. Веднага си спомни деня, в който бяха намерили Аря. За изражението на кралицата, когато тя каза „Имаме вълк“, толкова тихо и кротко. Помисли си и за момчето Мика, както и за внезапната смърт на Джон Арин, за падането на Бран, както и за стария обезумял Ерис Таргариен, умиращ на пода на тронната си зала, докато кръвта му засъхваше върху острието на позлатения меч.

— Милейди — обърна се той към Кейтлин, — няма какво да правите повече тук. Искам веднага да се върнете в Зимен хребет. След като се е появил един убиец, може да се появят и други. Онзи, който е поръчал смъртта на Бран, скоро ще разбере, че момчето още е живо.

— Надявах се да видя момичетата… — каза Кейтлин, но Кутрето се намеси:

— Това ще бъде повече от неразумно. В Червената цитадела е пълно с любопитни очи, а децата са приказливи.

— Той казва истината, любов моя — каза й Нед и я прегърна. — Вземи сир Родрик и заминете веднага за Зимен хребет. Аз ще се грижа за момичетата. Върни се у дома при синовете ни и ги пази.