— Ти каза ли му, че съм заповядал да не ме безпокоят?

— Да, милорд. Но той настоява.

— Добре. Доведи го.

Нед отиде до гардероба и се наметна с тежък халат. Кейтлин изведнъж си даде сметка колко студено е станало. Изправи гръб в леглото и придърпа завивките.

— Може би трябва да затворим прозорците?

Нед кимна разсеяно. Пуснаха майстер Лувин да влезе.

Майстерът беше дребен човек. И сив. Очите му бяха сиви и бързи, виждаха много. Косата му беше сива — малкото, което бе останало от нея с възрастта. Халатът му беше от сива вълна, поръбена с бяла кожа — цветовете на Старките. Големите му широки ръкави криеха джобове, вшити отвътре. Лувин винаги носеше разни неща, напъхани в тези ръкави, и вадеше непрекъснато други неща от тях — книги, писма, странни изделия, детски играчки. При толкова много неща, които криеше в ръкавите си, Кейтлин направо се чудеше как изобщо успява да си вдигне ръцете.

Майстерът изчака вратата зад гърба му да се притвори и заговори чак тогава.

— Милорд — обърна се той към Нед, — моля да ме извините, че наруших отдиха ви. Но са ми оставили съобщение.

Нед го погледна раздразнено.

— Оставили? От кого? Вестоносец ли е дошъл? Не са ми казали.

— Няма никакъв вестоносец, милорд. Само една гравирана дървена кутия, оставена на масата в обсерваторията ми, докато дремех. Слугите ми не са забелязали никого, но трябва да е донесена от някой от свитата на краля. Не сме имали други гости от юг.

— Дървена кутия, казваш? — учуди се Кейтлин.

— Вътре има чудесна нова леща за обсерваторията. От Мир, както изглежда. Майсторите на лещи в Мир нямат равни на себе си.

Нед се намръщи. Кейтлин знаеше, че трудно търпи такива глупости.

— Леща. И какво общо има това с мен?

— И аз се запитах същото — отвърна майстер Лувин. — Явно тук се крие нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

Кейтлин потръпна под тежките кожи.

— Лещата е инструмент, който ни помага да виждаме.

— Наистина. — Той опипа нервно нашийника на ордена си — тежка верига, стегната около шията му под халата, всяка брънка от която бе изкована от различен метал.

Кейтлин усети как страхът отново пропълзя по тялото й.

— Но какво е това, което са поискали да видим по-ясно?

— Точно това се запитах и аз. — Майстер Лувин извади от ръкава си здраво стегнат хартиен свитък. — Истинското послание намерих скрито в двойно дъно, когато разглобих кутията, с която се появи лещата. Но то не е за моите очи.

Нед протегна ръка.

— Дай ми го тогава.

Лувин не помръдна.

— Съжалявам, милорд. Но писмото не е и за вас. Белязано е за очите на лейди Кейтлин и за никой друг. Може ли да се приближа?

Кейтлин кимна, без да посмее да проговори. Майстерът постави свитъка на масичката до леглото. Беше запечатан с капка син восък. Лувин се поклони и заотстъпва към вратата.

— Остани — заповяда Нед. Гласът му беше гробовен. Погледна Кейтлин. — Какво има? Защо треперим, милейди?

— Боя се — призна тя. Посегна и взе писмото с разтреперана ръка. Кожите паднаха от голите й гърди, но тя забрави за голотата си. Върху синия восък над пълна луна кръжеше сокол. Печатът на дома Арин. — От Лиза е. — Кейтлин вдигна очи към съпруга си. — Няма да ни зарадва. Скръб има в това писмо, Нед. Усещам го.

Лицето на Нед помръкна.

— Отвори го.

Кейтлин счупи печата.

Очите й зашариха по думите. Отначало й се сториха пълна нелепост. После си спомни.

— Лиза никога не рискуваше. Като момичета, докато бяхме заедно, двете си имахме свой таен език.

— Можеш ли да го прочетеш?

— Да — призна Кейтлин.

— Кажи ни тогава.

— Може би трябва да се оттегля? — каза майстер Лувин.

— Не — спря го Кейтлин. — Ще ни трябва съветът ви. — Отметна кожите и слезе от леглото. Нощният въздух натежа студен като гроб върху кожата й, щом закрачи през стаята.

Майстер Лувин извърна очи. Дори Нед изглеждаше слисан.

— Какво правиш?

— Паля огън — отвърна му Кейтлин. Намери нощен халат, загърна се в него и клекна пред студената камина.

— Майстер Лувин… — почна Нед.

— Майстер Лувин ми помогна в раждането на всичките ми деца — прекъсна го Кейтлин. — Не е време за фалшив свян. — Пъхна свитъка между разпалените клечки и сложи отгоре му от по-дебелите цепеници.

Нед бързо прекоси стаята, хвана я за ръката и я дръпна да се изправи. Задържа я на няколко пръста от лицето си.

— Милейди, кажете ми! Какво имаше в това писмо?

Кейтлин се вкочани.

— Предупреждение. Стига да имаме ум да го чуем.

Очите му потърсиха погледа й.

— Продължи.

— Лиза казва, че Джон Арин е убит.

Пръстите му стиснаха ръката й.

— От кого?

— От Ланистърови — промълви тя. — От кралицата.

Нед пусна ръката й. По кожата й останаха алени петна.

— Богове! — прошепна той хрипливо. — Сестра ти се е поболяла от скръб. Не знае какво говори.

— Знае — каза Кейтлин. — Да, Лиза е импулсивна, но това писмо е било замислено грижливо, скрито е хитро. Знаела е, че ако попадне в неподходящи ръце, може да й донесе смърт. За да рискува толкова, трябва да е разполагала с нещо повече от голо подозрение. — Кейтлин погледна съпруга си. — Сега вече наистина нямаме избор. Ти трябва да станеш Ръката на Робърт. Трябва да заминеш на юг с него и да разбереш истината.

Веднага забеляза, че Нед е стигнал до съвсем друг извод.

— Единствените истини, които познавам, са тук. Юга е гнездо на усойници, което ще е по-добре да избегна.

Лувин подръпна верижката, която се беше впила в кожата и стягаше гърлото му.

— Ръката на краля има голяма власт, милорд. Власт да открие истината за смъртта на лорд Арин, да изправи убийците пред кралското правосъдие. Власт да защити лейди Арин и сина й, ако най-лошото се окаже истина.

Нед огледа безпомощно стаята. Сърцето на Кейтлин беше с него, но тя разбираше, че точно сега не може да го утеши в прегръдките си. Първо трябваше да се спечели победата, заради децата й.

— Казваш, че обичаш Робърт като роден брат. Нима ще го оставиш в обкръжението на Ланистър?

— Другите да ви вземат и двамата — мрачно измърмори Нед, обърна им гръб и отиде до прозореца. Тя и майстерът зачакаха кротко, докато Едард Старк си вземе безмълвно сбогом с дома, който обичаше. Когато най-сетне той се обърна, беше уморен и тъжен, а в ъгълчетата на очите му блестеше влага. — Баща ми веднъж замина на юг, за да се отзове на кралски призив. Така и не се върна.

— Друго време — каза майстер Лувин. — Друг крал.

— Да — глухо отвърна Нед. И седна в едно кресло до камината. — Кейтлин, ти ще останеш в Зимен хребет.

Думите му срязаха сърцето й като лед.

— Не — отвърна тя изплашена. Това ли щеше да бъде наказанието й? Никога повече да не види лицето му, да не усети повече ръцете му около себе си?

— Да — заяви Нед с тон, нетърпящ възражения. — Трябва да управляваш севера вместо мен, докато аз изпълнявам прищевките на Робърт. В Зимен хребет винаги трябва да има един Старк. Роб е на четиринадесет години. Скоро ще стане пълнолетен. Трябва да се научи да управлява, а аз няма да съм тук, за да го уча. Включвай го в съветите си. Трябва да е готов, когато му дойде времето.

— Ако рекат боговете, няма да чака дълго — измърмори майстер Лувин.

— Майстер Лувин, на вас разчитам като на човек от моята кръв. Подкрепяйте жена ми със съвета си във всички неща, и малки, и големи. Учете сина ми на неща, които трябва да знае. Зимата иде.

Майстер Лувин кимна мрачно. Настъпи тягостна тишина. Накрая Кейтлин събра кураж да зададе въпроса, от чийто отговор се боеше най-много.

— А другите ни деца?

Нед стана, прегърна я и приближи лицето й до своето.

— Рикон е много малък — промълви той. — Той трябва да остане с теб и Роб. Останалите ще отведа с мен.

— Не бих могла да го понеса — отвърна разтреперана Кейтлин.

— Трябва да го понесеш. Санса трябва да се омъжи за Джофри, това вече е ясно. Не можем да им дадем никакви основания за подозрение към нашата преданост. А и за Аря е крайно време да изучи порядките в южните дворове. След още няколко години ще дойде и нейното време за венчило.