Мормон застана пред олтара и дъгата засия над плешивата му глава.

— Дойдохте при нас престъпници — заговори той, — крадци, изнасилвачи, длъжници, убийци и измамници. Дойдохте при нас деца. Дойдохте при нас сами, оковани, без приятели и чест. Дойдохте при нас богати и дойдохте бедни. Някои от вас носят имената на горди домове. Други дойдоха само с по едно име като презрени копелета или без никакви имена. Това е без значение. Всичко това сега е минало. Тук, на Вала, всички ние сме един дом.

— Тази вечер, когато слънцето залезе и припадне нощният мрак, ще положите своите клетви. От този момент всеки от вас ще бъде Заклет брат на Нощния страж. Греховете ви ще бъдат очистени, дълговете опростени. Затова и вие трябва да се очистите от всяка своя досегашна привързаност и вярност, да забравите своите омрази, да заличите от умовете си всяка стара обида, както и всяка стара любов. Тук започвате всичко наново.

— Един мъж на Нощния страж живее живота си за кралството — продължи той. — Не за някой крал, не за някой господар, не за честта на този или онзи дом, нито за злато или слава, или за женска любов, но за кралството, и за всички негови хора. Един мъж на Нощния страж не си взима съпруга и не става баща на деца. Дългът е нашата невяста. Честта е нашата любов. И вие сте единствените синове, които ще познавате оттук насетне.

— Научили сте словата на клетвата. Помислете добре преди да ги изречете, защото облечете ли черното, връщане няма. Наказанието за дезертьорство е смърт. — Стария мечок замълча за миг и после каза: — Има ли сред вас някой, който желае да напусне общността ни? Ако има, нека да си върви, никой няма да помисли лошо за него.

Никой не помръдна.

— Добре — каза Мормон. — Можете да положите клетвите си привечер, пред септон Целадар и първия от вашия орден. Има ли някой от вас, който да се придържа към старите богове?

Джон стана.

— Аз, милорд.

— Предполагам, че желаеш да изречеш клетвените си слова пред дърво на сърцето, както го направи твоят чичо — каза Мормон.

— Да, милорд — отвърна Джон. Боговете на септата нямаха нищо общо с него; в жилите на Старките течеше кръвта на Първите хора. Чу шепота на Грен зад себе си.

— Ама тук няма гора на боговете. Нали? Не съм виждал тъдява никаква гора на боговете.

— Ти и стадо бизони няма да видиш, докато не те стъпчат в снега — отвърна му шепнешком Пип.

— Не е вярно — заинати се Грен. — Ще ги видя аз, и то от много далече.

Самият Мормон потвърди съмненията на Грен.

— Черен замък не се нуждае от гора на боговете. Отвъд Вала се издига Гората на духовете, такава, каквато си е била още от Века на зората, много преди андалите да донесат Седемте през Тясното море. На половин левга оттук ще намериш една горичка с призрачни дървета и в нея — може би и своите богове.

— Милорд. — Гласът накара Джон да се обърне изненадан. Самуел Тарли беше станал. Дебелото момче триеше нервно потните си длани в куртката. — Може ли… може ли и аз да отида? Да си кажа думите пред това дърво на сърцето?

— Нима и домът Тарли се придържа към старите богове? — попита Мормон.

— Не, милорд — отговори с тънък, притеснен гласец Сам. Джон знаеше, че висшите офицери го плашеха и най-много от всички — Стария мечок. — Аз съм получил името си под светлината на Седемте в септата на Рогов замък, както и моят баща, неговият баща и всички от рода Тарли от хиляда години насам.

— Как, нима ще отстъпиш от боговете на своя баща и на своя дом? — зачуди се сир Джаръми Рикър.

— Моят дом сега е Нощният страж — каза Сам. — Седемте не са отвръщали на молитвите ми. Може би старите богове ще се отзоват.

— Както желаеш, момче — рече Мормон. Сам отново си седна на мястото, както и Джон. — Поставили сме всекиго от вас в един от трите ордена, според нашите нужди, вашите сили и способности. — Боуен Марш пристъпи напред и му подаде свитък. Лорд-командирът го разви и зачете. — Халдър, при строителите — започна Мечока. Халдър кимна доволно. — Грен, при щурмоваците. Албът, при строителите. Пипар, при щурмоваците. — Пип се ухили на Джон и помръдна уши.

— Самуел, при стюардите. — Сам се отпусна облекчен и отри потното си чело с копринен парцал. — Матар, при щурмоваците. Дареон, при стюардите. Тоудър, при щурмоваците. Джон, при стюардите.

Стюардите?! За миг Джон не можа да повярва на ушите си. Мормон сигурно беше сбъркал при четенето. Той понечи да стане, да отвори уста и да им каже, че тук има някаква грешка… но забеляза как втренчено го гледа сир Алисър с лъскавите си като обсидиан очи, и разбра.

Стария мечок нави свитъка.

— Вашите първи ще ви дадат указания за задълженията, които ви предстоят. Дано да ви пазят всички богове, братя.

Лорд-командирът им се поклони и излезе. С него тръгна сир Алисър — усмихваше се. Джон никога досега не беше виждал учителя по оръжие толкова щастлив.

— Щурмоваците при мен — извика сир Джаръми Рикър, след като двамата излязоха. Зяпнал Джон, Пип бавно се изправи. Ушите му се бяха изчервили. Грен се хилеше, като че ли не съзнаваше, че нещо не е наред. Мат и Тоуд също станаха и четиримата тръгнаха след сир Джаръми.

— Строителите — обяви Отел Ярвик. Скулите му бяха изпъкнали като стени на фенер. Халдър и Албът се повлякоха след него.

Джон се огледа невярващо. Слепите очи на майстер Емон се бяха вдигнали към светлината, която не можеше да съзре. Септонът подреждаше кристали по олтара. На пейките бяха останали само Сам и Дареон: едно дебело момче, един певец… и той. Прилоша му.

Лорд-стюардът Боуен Марш затри дебелите си длани.

— Самуел, ти ще помагаш на майстер Емон в птичарника и библиотеката. Чет ще отиде в кучкарниците да помага в гледането на хрътките. Ще спиш в неговата килия, за да си близо до майстера ден и нощ. Вярвам, че ще се грижиш добре за него. Той е много стар и ни е много скъп.

— Дареон, казаха ми, че си пял на много трапези на висши лордове, ял си от тяхното месо и си пил от тяхната медовина — продължи той. — Изпращаме те в Източен страж. Дворцовите ти навици сигурно ще са от полза за Котър Пайк, когато пристигне някоя търговска галера. Твърде скъпо плащаме за осоленото говеждо и маринованата риба, а качеството на зехтина, който получаваме напоследък, е ужасно. Представи се на Боркас, щом пристигнеш, той ще се погрижи да не оставаш без работа между един и друг кораб.

После се обърна с усмивка към Джон.

— Лорд-командир Мормон поиска да те назначим за негов личен стюард, Джон. Ще спиш в килия под неговите покои, в Кулата на лорд-командира.

— И какви точно ще са ми задълженията? — рязко попита Джон. — Ще поднасям храната на лорд-командира, ще му помагам да се облича, ще му нося гореща вода за банята?

— Разбира се. — Марш се намръщи на тона му. — И освен това ще му носиш съобщенията, ще поддържаш огъня в покоите му, ще му сменяш всеки ден чаршафите и одеялата и ще правиш всичко останало, което Лорд-командирът поиска от теб.

— Вие за слуга ли ме взимате?

— Не — каза майстер Емон от дъното на септата. Клидас му помогна да стане. — Взимаме те за мъж на Нощния страж… но изглежда, сме сбъркали.

На Джон нищо не му остана, освен да се въздържи да не излезе. Нима му предстоеше да бие масло и да кърпи палта като някакво момиче през остатъка от живота си?

— Може ли да си вървя? — попита той сковано.

— Както желаеш — отвърна Боуен Марш.

Дареон и Сам излязоха с него. Спуснаха се на двора смълчани. Отвън Джон вдигна очи нагоре към Вала, сияещ на слънцето с топящия се лед, който надвисваше на висулки по стената му като стотици тънки пръсти. Изпитваше такъв гняв, че бе готов да я разбие цялата наведнъж и проклет да е целият свят.

— Джон — каза възбудено Самуел Тарли. — Почакай. Не разбираш ли какво правят те?

Джон се обърна ядосано към него.

— Виждам проклетата ръка на сир Алисър, това виждам. Той искаше да ме посрами и ето, че го постигна.

Дареон го изгледа накриво.

— Стюардите са добри за такива като теб и мен, Сам, но не и за Джон Сняг.