— Махай се! — изрева кралят. — Махай се преди да съм те убил.
Сир Баристан напусна моментално. Нед се накани да го последва, но кралят извика зад гърба му:
— Ти стой, Нед.
Нед се обърна. Робърт взе рога си, напълни го от едно буре в ъгъла и го тикна в ръцете му.
— Пий! — изръмжа той.
— Не съм жаден…
— Пий! Твоят крал ти заповядва.
Нед вдигна рога и отпи. Бирата беше черна и гъста, и толкова силна, че му залютя на очите.
Робърт седна.
— Проклет да си, Нед Старк. Ти, както и Джон Арин. Обичах ви и двамата. Какво направихте с мен? Ти трябваше да станеш крал, ти или Джон.
— Вашите претенции бяха по-основателни, ваша милост.
— Казах да пиеш, а не да спориш. Ти ме направи крал, затова имай поне приличието да слушаш като ти говоря, проклет да си. Виж ме, Нед. Виж какво направи от мен това кралстване. Богове, толкова съм надебелял, че не мога да се побера в доспехите си! Как изобщо се стигна до това?
— Робърт…
— Пий и мълчи, кралят говори. Заклевам ти се, никога не съм бил толкова жив, колкото докато спечелвах този трон, нито толкова мъртъв като сега, след като го спечелих. А Церсей… На Джон Арин трябва да съм благодарен, че я имам. Нямах никакво желание да се женя, след като ми отнеха Лиана, но Джон каза, че властта се нуждае от наследник. Церсей Ланистър била подходяща партия, обясни той, щяла да обвърже към мен лорд Тивин, ако Визерис Таргариен се опита някога да си върне бащиния трон. — Кралят поклати глава. — Кълна ти се, обичах го този старец, но сега си мисля, че е бил по-голям глупак от Лунното момче. О, Церсей е красавица, дума да няма, но е студена… как само си пази писаната, ще си помислиш, че крие там цялото злато на Скалата на Кастърли. Я ми я дай тая бира, ако няма да я пиеш. — Надигна рога, изпи го наведнъж, оригна се и изтри уста. — Съжалявам за момичето ти, Нед. Честно. За вълка де. Душата си залагам, че синът ми лъжеше. Синът ми… ти обичаш децата си, нали?
— С цялото си сърце — отвърна Нед.
— Да ти кажа една тайна, Нед. Неведнъж съм си мечтал да се откажа от короната. Хващам кораб за свободните градове с коня си и с чука, и ще го ударя на живот по войни и по курви, за това съм създаден аз. Кралят-наемник, ох, как ще ме заобичат певците. Но мисълта за Джофри на трона и за Церсей, как стои зад него и му шепне… Синът ми. Как можах да създам такъв син, Нед?
— Той е още момче — отвърна неловко Нед. Никак не му харесваше принц Джофри, но не можеше да пренебрегне болката в гласа на Робърт. — Забрави ли колко див беше ти на неговите години?
— Нямаше да се тревожа, ако момчето беше диво, Нед. Не го познаваш като мен. — Той въздъхна и поклати глава. — Ах, може пък и да си прав. Джон толкова често се отчайваше от мен, но ето че се оказах добър крал. — Робърт се вгледа в смълчалия се Нед и се намръщи.
— Хайде, вече можеш да говориш и да се съгласиш.
— Ваша милост… — започна предпазливо Нед.
Робърт го плесна по гърба.
— Ох, кажи поне, че съм по-добър от Ерис, и толкова. Ти никога не би излъгал заради обич или чест, Нед Старк. Все още съм млад и след като вече си с мен, нещата ще се променят. Това царуване ще бъде възпявано и проклети да са всичките Ланистърови в седемте ада… Замириса ми на бекон. Кой според теб ще е шампионът днес? Видя ли момчето на Мейс Тирел? Викат му „Рицаря на цветята“. Виж, това е син, с който всеки баща би се гордял. Предишния турнир, когато накара Кралеубиеца да падне на златния си задник, да беше видял само лицето на Церсей. Умрях си от смях. Ренли разправя, че имал една сестричка, четиринайсетгодишна девица, хубава като зората…
Закусиха черен хляб и варени гъши яйца, и пържена риба с лук и бекон на дървена маса край речния бряг. Мрачното настроение на краля се отвя заедно с утринната мъгла и скоро Робърт ръфаше портокал, размекнат от сладки спомени за Орлово гнездо и момчешките им години.
— …дадоха на Джон буре с портокали, помниш ли? Само дето бяха поизгнили и аз хвърлих моя през масата и ударих Дикс по носа. Помниш ли Редфорт, скуайъра с пъпчивото лице? Той хвърли по мен и докато Джон пръдне, из Голямата зала вече хвърчаха портокали във всички посоки. — Разсмя се гръмко и дори Нед се усмихна на спомена.
Това беше момчето, с което бе отраснал. Това беше Робърт Баратеон, когото бе познавал и обичал. Ако успееше да докаже, че Ланистърови стоят зад нападението над Бран, да докаже, че те са убили Джон Арин, този човек щеше да го изслуша. Тогава Церсей щеше да падне и с нея и Кралеубиеца, а ако лорд Тивин дръзнеше да вдигне запада, Робърт щеше да го премаже, както бе смазал Регар Таргариен на Тризъбеца. Щеше да разбере.
Закуската му се стори по-вкусна от всичко, които бе ял от много време, и след това усмивката на Едард Старк идваше все по-лесно и по-често, докато не дойде време за подновяването на турнира.
Нед отиде до арената с краля. Беше обещал да гледа финалните двубои със Санса; на септа Мордейн днес й беше зле, а дъщеря му бе решена на всяка цена да не пропусне края на игрите. Видя как Робърт зае мястото си и забеляза, че Церсей Ланистър е решила да не се появява днес. Мястото до краля беше празно. Това също го обнадежди.
Запроправя си път към скамейката, където трябваше да седи Санса, и я намери тъкмо когато роговете засвириха сигнал за началото на първата схватка. Санса беше толкова погълната от зрелището, че едва забеляза появата му.
Сандор Клегейн се появи пръв на арената. Върху тъмносивата си броня носеше маслиненозелен плащ. Той, както и шлемът с формата на кучешка глава, бяха единствените му отстъпки пред украсите.
— Сто златни дракона за Кралеубиеца — гръмко обяви Кутрето, след като се появи и Джайм Ланистър, яхнал дорест дестриер. Гърбът на коня беше покрит с метален чул от позлатени халки, самият Джайм също блестеше от глава до пети. Дори пиката му беше издялана от златно дърво от Летните острови.
— Съгласен — извика в отговор лорд Ренли. — Хрътката тази сутрин изглежда гладен.
— Дори на гладните псета им стига умът да не хапят ръката, която ги храни — отвърна с ирония Кутрето.
Забралото на Сандор Клегейн издрънча над лицето му и той зае позиция. Сир Джайм хвърли целувка на някаква жена сред тълпата, също свали забралото си и подкара към другия край на арената. Двамата мъже свалиха пиките си.
На Нед Старк най-много щеше да му хареса и двамата да загубят, но Санса гледаше с влажни очи и изтръпнала от възбуда. Набързо издигнатата галерия се разтресе, щом конете се понесоха в галоп. Хрътката препускаше приведен напред, пиката бе непоклатима като скала в десницата му, но Джайм ловко се извърна на седлото в мига преди сблъсъка. Острието на Клегейн отскочи безопасно от златния щит с лъва, докато неговият посрещна удара пряко. Дървото се пръсна и Хрътката се олюля, мъчейки се да се задържи върху седлото. Санса ахна, а сред тълпата се понесоха разпокъсани възгласи.
— Чудя се как да си похарча печалбата — подвикна Кутрето на лорд Ренли.
Хрътката едва съумя да се удържи на седлото. Рязко зави и препусна обратно към края на арената за втория сблъсък. Джайм Ланистър хвърли прекършената пика, сграбчи нова и отпрати скуайъра си със солена шега. Хрътката пришпори в бесен галоп и Ланистър подкара срещу него. Този път, когато Джайм помръдна на седлото си, Сандор Клегейн повтори движението му. Двете пики се пръснаха и докато облакът трески улягаше, останалият без ездача си дорест жребец се затича да зобне трева по полето извън очертанията на бойната полоса, а сир Джайм Ланистър вече се въргаляше в пръстта в очуканата си златна броня.
— Знаех си, че Хрътката ще победи — каза Санса и Кутрето я чу.
— Ако случайно знаеш кой ще победи в следващия двубой, кажи ми го сега, докато лорд Ренли не ме е оскубал съвсем — подхвърли той. Нед се усмихна.
— Жалко, че Дяволчето го няма — каза лорд Ренли. — Щях да спечеля два пъти повече.
Джайм Ланистър се изправи, но красивият му шлем с лъвската глава се беше изкривил и очукал при падането и сега не можеше да си го свали. Тълпите дюдюкаха и сочеха, лордовете и дамите се мъчеха да скрият подхилкванията си, но без успех, а над всичко това Нед чу гръмкия смях на крал Робърт. Накрая се наложи да отведат Лъва на Ланистър, заслепен и залитащ, при един ковач.
