Чак сега Тирион чу тътена на вражеските барабани.

Спомни си Роб Старк такъв, какъвто го беше видял на трона на баща му в Голямата зала на Зимен хребет, с оголен и сияещ в ръцете му меч. Спомни си как вълчищата му бяха скочили от сенките и изведнъж все едно че ги видя отново, ръмжащи, с оголени зъби пред лицето му. Дали момчето беше довело и вълчищата да се сражават с него? Тази мисъл го обезпокои.

Северняците щяха да са изтощени след нощния си безсънен марш. Тирион се зачуди какво ли можеше да си въобразява момчето. Да не би да си мислеше, че ще ги изненада, докато спят? Това едва ли беше възможно да се случи; каквото и да говореха за него, Тивин Ланистър не беше глупак. Авангардът се струпа на левия фланг. Най-напред Тирион видя щандарта: три черни кучета на жълто поле. Под него бе сир Грегър, яхнал най-едрия кон, който Тирион беше виждал. Брон само го погледна и се ухили.

— В битка винаги напредвай след някой едър мъж.

Тирион го изгледа мрачно.

— И защо?

— От тях стават страхотни мишени. Ей онзи там ще привлича очите на всички стрелци на полесражението.

Тирион се изсмя и изгледа Планината с нов поглед.

— Признавам, за това не бях се замислял.

У Клегейн нямаше нищо великолепно. Бронята му беше от стоманена плоча, очукана и без никакъв герб или украса. Сочеше позициите на мъжете с върха на меча си, голям двуръчен меч, който сир Грегър въртеше с една ръка така, както някой по-дребен от него щеше да върти кама.

— Някой само да побегне, лично ще го съсека — ревеше той, после видя Тирион. — Дяволче! Дръж отляво. Реката дръж. Ако можеш. Най-лявото на лявото.

За да ги заобиколят по фланга, на Старките щяха да им трябват коне, които могат да тичат по водата. Тирион поведе хората си към речния бряг.

— Вижте — изрева той и посочи с брадвата. — Реката. — Над водата още висеше бялата пелена на мъглата и мътното зелено течение се носеше под нея. Плитчините бяха тинести и задръстени с тръстика. — Реката е наша. Каквото и да стане, дръжте се до водата. Не я изпускайте от очите си. Никой от враговете не бива да премине между нас и реката. Ако ни омърсят водите, отрежете им паламарките и нахранете с тях рибите.

Шага държеше по една брадва във всяка ръка. Удари ги една в друга и ги накара да закънтят.

— Получовека! — изрева той. Другите Каменни врани подхванаха възгласа, а след тях и Черните уши и Лунните братя. Горените не завикаха, но задрънчаха с копията и мечовете си. — Получовека! Получовека! Получовека!

Тирион завъртя бойния си кон в кръг, за да огледа полето. Тук теренът беше хълмист и неравен; мек и тинест близо до реката, каменист и пресечен по-нагоре, на изток. По хълмчетата се виждаха пръснати редки дървета, но повечето земя беше разчистена и засята. Сърцето му затуптя в гърдите с ритъма на барабаните, а под пластовете кожа и стомана челото му бе изстинало от потта. Гледаше сир Грегър. Планината викаше и махаше с ръка. Това крило също беше изцяло кавалерия, но докато дясното представляваше брониран юмрук от рицари и тежки копиеносци, то авангардът бе съставен от боклука на запада: конни стрелци в кожени палта, орди неподвластни на ред и дисциплина наемни ездачи и мечоносци, орачи и копачи на гърбовете на селски коне, въоръжени с коси и с ръждясалите мечове на бащите си, полуобучени за бой хлапета от вертепите на Ланиспорт… и Тирион с неговата пасмина планинци.

— Храна за враните — измърмори до него Брон. Тирион можеше само да кимне. Лорд баща му ума ли си беше изгубил? Никакви пики, твърде малко стрелци, една шепа рицари, зле въоръжени и невъоръжени, под командата на празноглав грубиян, подвластен само на гнева си… как бе възможно баща му да очаква, че тази подигравка с всякаква представа за военна сила ще удържи левия му фланг?

Нямаше време да мисли за това. Барабаните бяха толкова близо, че ритъмът им се просмукваше под кожата му и караше дланите му да потръпват. Брон извади дългия си меч и врагът изведнъж изникна пред тях, извря от върховете на хълмовете, напредвайки с премерени стъпки зад стена от щитове и пики.

„Боговете да са проклети дано, виж ги само колко са“ — помисли Тирион, макар да знаеше, че баща му е с повече хора на бойното поле. Капитаните им ги водеха на бронираните си коне, носачите на щандартите им яздеха плътно до тях със знамената. Той зърна бичата глава на Рогов лес, слънчевия изгрев на Карстарк, бойната брадва на лорд Кервин и бронирания юмрук на Гловър… а сред тях и близначните кули на Фрей, сини на сиво поле. Толкова с бащината му увереност, че лорд Уолдър няма да се намеси. Бялото на дома Старк се виждаше навсякъде, сивите вълчища сякаш тичаха и скачаха, щом знамената се размърдаха и се развееха на високите си прътове. „Къде е момчето?“ — зачуди се Тирион.

Проехтя боен рог: ниско, протяжно и смразяващо като студен северен вятър. Тромпетите на Ланистър се отзоваха с дръзкия и предизвикателен кънтеж на бронза, но на Тирион му се стори, че прозвучаха някак по-слабо и по-неспокойно. Усети някакво пърхане в корема си, нещо мазно и гадещо забушува във вътрешностите му. Надяваше се да не повърне.

Щом роговете замряха, въздухът се изпълни със съсък — плътно черно ято стрели се извиси в дъга вдясно от него, където лъкометците се бяха построили покрай пътя. Мъжете от севера се понесоха бежешком напред, но стрелите на Ланистър полетяха срещу тях на порой, стотици стрели, хиляди, виковете на щурмуващите се обърнаха на крясъци, мъже започнаха да залитат и да падат на коравата пръст. Вече втори залп се вдигаше във въздуха, а стрелците зареждаха трета стрела.

Тромпетите отново закънтяха. Сир Грегър размаха гигантския си меч и изрева команда, и още хиляда мъжки гърла му отвърнаха с крясък. Тирион пришпори коня си и добави още един глас в общия нестроен хор.

— Реката! — извика той на своите планинци от клановете, след като препуснаха. — Помнете, сечете край реката. — Още водеше, когато преминаха в галоп, докато Чела не нададе смразяващ кръвта крясък и не се понесе пред него, а Шага с вълчи вой я последва. Мъжете от клановете препуснаха след тях и оставиха Тирион да диша прахта им.

Отпред се виждаше оформен полумесец от копиеносци, изчакващи зад високите дъбови щитове, носещи знака на Карстарк, огнения слънчев изгрев. Грегър Клегейн пръв стигна до тях, в челото на клин облечени в тежка броня ветерани. Половината от конете зацвилиха в последния миг и спряха щурма си пред редицата копия. Другите издъхнаха, пронизани в гърдите от острата стомана. Пред очите на Тирион паднаха дузина мъже. Жребецът на Планината се изправи на задните си крака и замята подкованите си с желязо копита, когато острието на едно от копията се заби в гърлото му. Побесняло от болка, животното връхлетя в редиците им. Копията се забиваха в него от всички страни, но стената от щитове се скърши под напора на тежестта му. Северняците се олюляха и заотстъпваха от предсмъртните ритници на животното. Когато конят му падна, задавен в кървава пяна и хапещ враговете в последния си дъх, Планината се надигна невредим и размаха гигантския си двуръчен меч.

Шага продължи на фурия през зейналия процеп, преди щитовете да се затворят отново, с останалите Каменни врани плътно зад него.

— Горените! Горените, след мен! — извика Тирион, но повечето вече бяха пред него. Зърна с ъгъла на окото си как Тимет, син на Тимет, се претърколи в прахта, за да се измъкне от умиращия под него кон на пълна скорост, видя как един от Лунните братя се наниза на копие на Карстарк, видя как предното копито на коня на Кон скърши с ритник ребрата на един от враговете. Върху тях налетя ято стрели; не разбра откъде дойдоха, но падаха както по хората на Ланистър, така и на Старк, разкъсваха броня и се забиваха в плът. Тирион вдигна тежкия щит и се прикри зад него.

Оградата от копия и щитове се кършеше, северняците отстъпваха под натиска на конната атака. Тирион видя как Шага порази един копиеносец право в гърдите, когато глупакът му излезе на бегом, видя как брадвата му разцепи ризница и кожа, мускули и дробове. Мъжът вече бе издъхнал, рухнал на колене със забитата в гърдите му брадва, но Шага продължи напред, посече на две един щит с брадвата в лявата си ръка, докато трупът се тътреше и влачеше след него от дясната му страна. Накрая мъртвецът се смъкна от острието, Шага вдигна двете брадви, удари ги една в друга и зарева.