— Ще бъде, халееси — отвърна Аго.

— Видяхме само онези части от Карт, които Пиат Пий пожела да видим — продължи тя. — Ракаро, ти излез и разгледай останалото, и ми кажи какво си намерил. Вземи със себе си добри мъже… и жени, за да отидат по места, които за мъже са запретени.

— Каквото кажеш, ще сторя, кръв от моята кръв — каза Ракаро.

— Сир Джора, намерете пристанището и вижте какви кораби има там. Половин година мина, откакто съм чула вести за Седемте кралства. Може би боговете са докарали тук някой добър капитан от страната Вестерос, който да ни отведе у дома.

Рицарят се намръщи.

— Едва ли ще е проява на доброта. Узурпаторът ще ви убие, и това е сигурно, колкото че слънцето и утре ще изгрее от изток. — Мормон пъхна палци под колана си. — Мястото ми е тук, до вас.

— Джого също може да ме пази. Вие знаете повече езици от моите кръвни ездачи, а дотраките са недоверчиви към морето и онези, които плават по него. Само вие можете да ми послужите в това. Разходете се до корабите и поговорете с екипажите, научете откъде са и накъде отиват, и що за хора ги командват.

Изгнаникът кимна неохотно.

— Както кажете, моя кралице.

След като всички мъже си отидоха, слугините й свалиха пътните коприни и Дани пристъпи към мраморния басейн под сянката на портика. Водата беше приятно прохладна и пълна с малки златни рибки, които с любопитство пощипваха кожата й, гъделичкаха я и я накараха да се закикоти. Беше приятно да затвори очи и да се отпусне, знаейки, че може да си отдъхне колкото иска. Дани се зачуди дали в Червената цитадела на Егон има такъв басейн и такива ухаещи на лавандула и мента градини. „Трябва да има, разбира се. Визерис все казваше, че Седемте кралства са най-красивото място на света.“

Мисълта за дома наруши покоя й. Ако нейният „слънце и звезди“ беше жив, щеше да поведе своя халазар през отровната вода и да помете враговете й, но неговата сила беше напуснала света. Останали й бяха кръвните ездачи, обрекли живота си на нея и опитни в битките, но според обичая на господарите на конете. Дотраките знаеха да съсипват градове и да плячкосват кралства, но не и да ги управляват. Дани не изпитваше никакво желание да превърне Кралски чертог в купчина овъглени руини, пълни с неспокойни духове. Достатъчно сълзи беше вкусила в живота си. „Искам да направя кралството си красиво, да го напълня със сити хора, с хубави девици и с весели деца. Искам народът ми да се усмихва, когато ме види да минавам, както Визерис казваше, че посрещали баща ми.“

Но за да го направи, трябваше най-напред да го завладее.

„Узурпаторът ще ви убие, и това е сигурно, колкото че слънцето и утре ще изгрее от изток“, беше казал Мормон. Робърт беше убил храбрия й брат Регар, а едно от изчадията му бе прекосило дотракското море, за да отрови нея и неродения й син. Казваха, че Робърт Баратеон бил силен като бик и неустрашим в битка, мъж, който повече от всичко обичал войната. А зад него стояха великите владетели, които брат й наричаше „Псетата на Узурпатора“ — студеноокият Едард Старк със сърце от лед и златните Ланистъри, баща и син, богати, властни и вероломни.

Как можеше да се надява, че ще събори мъже като тях? Докато хал Дрого беше жив, хората трепереха и му поднасяха дарове, за да уталожат гнева му. Ако не го направеха, той завземаше градовете им, отнемаше им богатствата, жените и всичко. Но неговият халазар беше огромен, а нейният — окаян. Народът й я беше следвал, докато вървеше след кометата, и щеше да я последва дори през отровната вода, но хората не стигаха. Дори драконите й сигурно нямаше да са достатъчно. Визерис беше вярвал, че кралството ще се надигне за своя законен крал… но Визерис беше глупак, а глупаците вярват в глупави неща.

От всичките тези съмнения я побиха тръпки. Изведнъж водата й се стори студена, а малките рибки, отриващи се в кожата й — досадни. Дани се изправи и излезе от басейна.

— Ирри — извика тя. — Джикуи!

След като слугините й я подсушиха и я загърнаха в роба от пясъчна коприна, мислите й се насочиха към тримата, които я бяха подирили в Града на костите. „Кървящата звезда ме доведе нарочно до Карт. Тук ще намеря това, което ми е нужно, стига да намеря в себе си силата да взема каквото ми се предлага, и мъдростта да избегна капаните и клопките. Ако боговете са решили да завоювам своето, то те ще ме подкрепят, ще ми изпратят знак, а ако не… ако не…“

По заник-слънце, докато Дани хранеше трите си дракона, Ирри пристъпи през копринените завеси, за да й каже, че сир Джора се е върнал от пристанището… и не е сам.

— Пусни го да влезе с оногова, когото е довел — каза тя, изпълнена с любопитство.

Когато влязоха, тя беше полегнала върху купчина възглавнички с драконите край себе си. Мъжът, когото рицарят доведе, носеше плащ от зелени и жълти пера и беше с черна кожа.

— Ваша милост — каза рицарят, — водя ви Кухуро Мо, капитан на „Дарчинов вятър“ от града на Високите дървеса.

Черният мъж коленичи.

— Висока чест е за мен, кралице — каза той, не на езика на Летните острови, който Дани не знаеше, а на мелодичен валириански от деветте Свободни града.

— Честта е моя, Кухуро Мо — отвърна Дани на същата реч. — От Летните острови ли сте дошли?

— Да, кралице моя, но преди това, преди по-малко от година, се отбихме в Староград. Оттам ви нося удивителен дар.

— Дар?

— Дар от вести. Майко на драконите, Родена в буря, истина ви казвам, Робърт Баратеон е мъртъв.

Здрач се беше спуснал вече над Карт, но слънце изгря в сърцето на Дани.

— Мъртъв? — повтори тя. В скута й черният Дрогон изсъска и пред лицето й като було се разстла светъл дим. — Сигурен ли сте? Узурпатора е мъртъв?

— Така се говори в Староград, както и в Дорн, и в Лис, и във всички останали пристанища, където спряхме.

„Изпрати ми отровно вино, но ето, че той е мъртъв, а аз съм жива.“

— Как е умрял? — На рамото й светлият Визерион плесна с крилете си с цвят на каймак и въздухът се раздвижи.

— Прободен от чудовищен глиган по време на лов в кралския си лес, така поне се знае в Староград. Други казват, че кралицата му изменила, или брат му, или лорд Старк, който бил неговата Ръка. Но всички приказки съвпадат в едно: крал Робърт е мъртъв и лежи в гроба си.

Дани така и не беше виждала лицето на Узурпатора, но ден не минаваше, без да помисли за него. Огромната му сянка се беше проснала над нея от часа на раждането й, когато се бе появила сред яростта на бурята в един свят, в който за нея нямаше място. А сега този чужденец с абаносова кожа беше отместил сянката.

— Сега на Железния трон седи момчето — каза сир Мормон.

— Там царува крал Джофри — съгласи се Кухуро Мо, — но управляват Ланистърите. Братята на Робърт са напуснали Кралски чертог. Казват, че претендирали за трона. А Ръката е паднал, лорд Старк, приятелят на Робърт. Хванали го за измяна.

— Нед Старк изменник? — изсумтя сир Джора. — По дяволите, това не мога да го повярвам. По-скоро Дългото лято ще дойде отново, отколкото този да престъпи драгоценната си чест.

— Каква чест може да има той? — каза Дани. — Той е изменил на законния си крал, както и Ланистърови. — Беше й приятно да слуша, че псетата на Узурпатора се бият помежду си, макар да не беше изненадана. Същото се случи и когато Дрого умря и неговият огромен халазар се раздроби на късчета. — Моят брат също е мъртъв, Визерис, законният крал — каза тя на човека от Летните острови. — Хал Дрого, моят господар съпруг го уби с корона от разтопено злато. — Дали брат й щеше да поумнее, ако бе разбрал, че възмездието, заради което беше отправял толкова молитви, е така близко?

— Споделям вашата скръб, Майко на драконите, и на кървящата Вестерос, лишена от законния си крал.

Под нежните пръсти на Дани зеленият Регал се взря в чужденеца с очите си от разтопено злато. Когато устата му се отвори, зъбите му блеснаха като черни игли.

— Кога вашият кораб ще тръгне обратно към Вестерос, капитане?

— Боя се, че след не по-малко от година. Оттук „Дарчинов вятър“ ще отплава на изток, за да направи търговския кръг около Нефритово море.