Външните порти бяха обковани с мед, средните с желязо; най-вътрешните бяха с наковани големи златни пирони, които блестяха като очи. Щом Дани подкара своето сребро през града, притичаха рояци малки деца и започнаха да хвърлят цветя на пътя й. Бяха със златни сандали и телцата им бяха боядисани с ярки бои, нищо друго не носеха по себе си.
Сякаш всички цветове, изчезнали във Вее Толоро, бяха намерили убежище тук, в Карт. Около нея се нижеха сгради, фантастични като в някой трескав сън със своите оттенъци на розово, виолетово и охра. Дани премина под някаква бронзова арка, оформена като две сношаващи се змии, чиито люспи бяха изваяни от нефрит, обсидиан и лапислазули. Издигаха се стройни кули, по-високи от всичко, което Дани бе виждала, красиви фонтани запълваха центъра на всеки площад, изковани с форма на вълшебни грифони, на дракони и мантикори.
Картяните се редяха в безкраен низ от двете страни на широките улици или наблюдаваха шествието от балкони, които изглеждаха толкова крехки, че чудно как издържаха тежестта им. Бяха високи и светлокожи хора, облечени в лен, златотъкан брокат и тигрови кожи, за очите й всички до един бяха като знатни лордове и лейди. Жените носеха рокли, оставящи едната гръд открита, докато мъжете предпочитаха изящни копринени полички с мъниста. Дани се почувства като дрипава варварка в робата си от лъвска кожа и с черния Дрогон на рамото си. Нейните дотраки наричаха картяните „Млечни хора“ заради бледината им, а Дрого беше мечтал за деня, когато ще може да опустоши великите градове на изток. Тя се озърна неспокойно към кръвните си ездачи — тъмните им бадемови очи изобщо не издаваха мислите им. „Нима само плячката виждат? — зачуди се Дани. — Колко ли диви изглеждаме на тези картяни?“
Пиат Прий поведе малкия й халазар към центъра на огромна аркада, където върху колони от бял и зелен мрамор се издигаха древните герои на града в ръст три човешки боя. След това преминаха през базар в едно сводесто здание, чийто изящен като дантелена плетеница таван предлагаше подслон на хиляди пъстропери птици. Дървета и цветя цъфтяха по терасираните стени над сергиите, а под тях за продан като че ли беше изложено всичко, което боговете бяха дали на света.
Среброто й се дръпна нервно, щом търговският принц Ксаро Ксоан Даксос подкара към нея; беше разбрала, че конете не понасят близостта на камилите.
— Ако видите тук нещо, което бихте възжелали, о, най-красива сред жените, трябва само да проговорите и то е ваше — провикна се Ксаро.
— Самият Карт е неин, тя няма нужда от дреболии — обади се от другата й страна със синкавите си устни Пиат Прий. — Ще бъде както обещах, халееси. Елате с мен в Дома на Безсмъртните и ще пиете истина и мъдрост.
— Защо й е нужен на нея твоят Палат на Прахта, когато аз мога да й дам слънчева светлина, сладка вода и коприни, в които да спи? — каза Ксаро на вълшебника. — Тринадесетте ще поставят корона от черен нефрит и огнени опали върху прелестната й глава.
— Единственият палат, който желая, е Червеният замък в Кралски чертог, милорд Пиат. — Дани се държеше много предпазливо с чародея; майги Мирри Маз Дуур я беше научила с горчив урок да се пази от хора, които си играят с магии. — И ако великите особи на Карт наистина искат да ми дадат дарове, Ксаро, то нека ми дадат кораби и мечове, за да си върна онова, което ми се полага по право.
Синкавите устни на Пиат се изкривиха в усмивка.
— Ще бъде както заповядате, халееси. — После се оттегли, полюшвайки се с движенията на камилата, и полите на дългия му халат с мънистата се разстлаха зад гърба му.
— Младата кралица е твърде мъдра за годините си — промърмори от високото си седло Ксаро Ксоан Даксос. — В Карт има поговорка: Къщата на магьосника е изградена с кости и лъжи.
— Тогава защо всички снишават глас, щом заговорят за магьосниците на Карт? По целия изток хранят страхопочитание към тяхната сила и познание.
— Някога са били могъщи — съгласи се Ксаро, — но сега са смешни като онези окаяни стари воини, които се хвалят с храбростта си дълго след като силата и умението им са ги оставили. Четат своите вехти пергаменти, пият своята „вечерна сянка“, докато им посинеят устните, и намекват за ужасни сили, но са празни черупки в сравнение с предшествениците си. Предупреждавам ви, даровете на Пиат Пий ще се превърнат на прах в ръцете ви. — Камшикът му облиза задницата на камилата му и той се отдалечи.
— Гаргата вика на гарвана, че е черен — измърмори сир Джора на Общата реч на Вестерос. Рицарят изгнаник яздеше от дясната й страна, както винаги. За влизането им в Карт беше свалил обичайното дотракско облекло и отново си беше надянал кованата броня, плетената ризница и вълнените дрехи на Седемте кралства, които бяха на половин свят оттук. — Най-добре ще е да ги отбягвате и двамата, ваша милост.
— Тези хора ще ми помогнат да си взема короната — рече тя. — Ксаро има огромни богатства, а Пиат Пий…
— …претенции за власт — грубо я прекъсна рицарят. На тъмнозелената му дреха се бе изправил на задните си лапи мечокът на дома Мормон, черен и свиреп. Самият Джора изглеждаше не по-малко свиреп и навъсен. — Ако от мен зависи, не бих се задържал тук дълго, кралице. Не ми мирише добре това място.
Дани се усмихна.
— Сигурно е от миризмата на камилите. Самите картяни миришат много сладко за моя нос.
— Сладките миризми често се използват, за да прикрият вонята.
„Моят голям мечок — помисли Дани. — Аз съм кралицата му, но завинаги ще си остана неговото пале и той винаги ще ме пази.“ Това й вдъхваше сигурност, но и тъга. Искаше й се да може да го обича повече, отколкото й беше по силите.
Ксаро Ксоан Даксос беше предложил на Дани гостоприемството на своя дом, докато трае престоят й в града. Беше очаквала нещо величествено. Но не беше очаквала дворец, по-голям и от тържище. „Пред това чудо имението на магистър Илирио в Пентос е като кочина“ — помисли Дани. Ксаро се кълнеше, че домът му можел да приюти с всичките му удобства целия й народ заедно с конете. Всъщност той ги погълна. Цяло крило беше предоставено само за нея. Щеше да си има лични градини, мраморен басейн, стигаща до небесната вис кула и вълшебен лабиринт. Роби щяха да задоволяват всичките й потребности. В личните й покои подовете бяха от зелен мрамор, а стените бяха покрити с копринени пана, които проблясваха с всяко трепване на въздуха.
— Прекалено сте щедър — каза тя на Ксаро Ксоан Даксос.
— За Майката на драконите никой дар не е прекалено голям. — Ксаро беше едър отпуснат елегантен мъж с плешива глава и дълъг клюнест нос, отрупан е обеци с рубини, опали и нефрит. — Утре заран ще пирувате с печен паун и езици от чучулига и ще слушате музика, достойна за слуха на най-красивите жени. Тринадесетте ще дойдат да ви поднесат почитта си, и всички най-велики особи на Карт също.
„Великите особи на Карт ще дойдат да видят моите дракони“ — помисли Дани, но все пак благодари на Ксаро преди той да си отиде по своите дела. Пиат Пий също я остави, като се закле да измоли Безсмъртните за аудиенция.
— Чест, рядка като летен сняг.
Преди да я остави, той целуна босото й ляво стъпало със синкавите си устни и натика в ръцете й дар — стъкленица с някакъв мехлем, за който се кълнеше, че ще й помогне да види духовете на въздуха. Последната от тримата търсачи, която напусна, беше вречената в Сенките Куайте. От нея Дани получи само едно предупреждение:
— Пази се! — каза й жената с лъскавата червена маска.
— От кого?
— От всички. Ще идват ден и нощ да видят чудото, което се е родило отново на света, а видят ли го, ще изпитат неудържима лъст. Защото драконите са огън въплътен, а огънят е сила.
След като и Куайте си отиде, сир Джора каза:
— Тя каза истината, кралице… макар да не ми харесва повече от другите.
— Не я разбирам. — Пиат и Ксаро бяха обсипали Дани с обещания от мига, в който зърнаха драконите, обявявайки се за нейни верни слуги и вричайки се в какво ли не, но от Куайте бе получила само това тайнствено предупреждение. И освен това я безпокоеше, че така и не бе видяла лицето й. „Не забравяй Мирри Маз Дуур — напомни си тя. — Не забравяй вероломството.“ Обърна се към кръвните си ездачи. — Докато сме тук, ще поддържаме своята си охрана и ще си отваряме очите. Погрижете се никой да не влиза в това крило без мое позволение и драконите винаги да бъдат добре пазени.
