На никого не беше му хрумвало да оспорва назначенията, а и защо? Кутрето не представляваше заплаха за никого. Умен, усмихнат, приятел с всички, винаги в състояние да намери толкова злато, колкото поиска кралят или Ръката, и въпреки всичко човек с невзрачно потекло, малко по-високо от това на дребен рицар — не беше човек, който може да събуди опасения. Нямаше знаменосци, които да свика, нито своя васална войска, нямаше си здрава крепост, нито владения, за които си струва да се говори, нито перспективи за брак с високопоставен дом.

„Но смея ли да го докосна? — зачуди се Тирион. — Дори да е изменник?“ Никак не беше сигурен, че ще може, особено сега, в разгара на войната. След време можеше да замени постепенно хората на Кутрето на ключови позиции със свои, но…

Откъм двора доехтя вик.

— А, Негова милост уби заек — отбеляза лорд Белиш.

— Явно е бил от бавните — каза Тирион. — Милорд, вие сте били осиновен в Речен пад. Разправят, че сте отраснали в много близки отношения с Тъли.

— Може да се каже. С момичетата особено.

— Колко близки?

— Взех им девствеността. Това достатъчно ли е?

Лъжата — Тирион беше повече от сигурен, че е лъжа — бе поднесена с такава небрежна лекота, че не беше трудно човек да го повярва. Възможно ли беше Кейтлин Старк да е лъгала? За дефлорацията си, както и за камата? Колкото по-дълго живееше Тирион, толкова повече се уверяваше, че нищо на този свят не е просто и че истината е твърде оскъдна.

— Дъщерите на лорд Хостър не ме обичат — призна той. — Съмнявам се, че ще се вслушат, каквото и предложение да им направя. Виж, ако дойдат от вас, същите думи сигурно ще им прозвучат по-сладко.

— Зависи от думите. Ако смятате да им предложите Санса в замяна на своя брат, по-добре не си губете времето. Джофри няма да се откаже от кукличката си, а лейди Кейтлин не е толкова глупава, че да размени Кралеубиеца за някаква си пикла, дори да е собствената й изтърсачка.

— Мисля да хвана и Аря. Пратил съм хора да я издирят.

— Едно е да търсиш, друго — да намериш.

— Ще го имам предвид, милорд. Всеки случай, надявах се, че ще можете да склоните лейди Лиза. За нея съм подготвил по-сладко предложение.

— Лиза е по-отстъпчива от Кейтлин, вярно е… но освен това е и по-страхлива, и доколкото разбирам, ви мрази.

— Убедена е, че има основание. Докато й гостувах в Орлово гнездо, настояваше, че аз съм убил мъжа й, и изобщо не беше склонна да изслуша опроверженията ми, — Тирион се наведе напред. — Ако й предам истинския убиец на Джон Арин, може би ще гледа по-благосклонно на мен.

Кутрето изправи гръб.

— Истинският убиец? Признавам, събудихте любопитството ми. Кого предлагате?

Този път се усмихна Тирион.

— Подаръци давам на приятели, без да търся отплата. Лиза Арин би трябвало да разбере това.

— Приятелството й ли ви трябва, или мечовете й?

— И двете.

Белиш поглади изрядно подкастреното черно връхче на брадата си.

— Лиза си има своите тревоги. Хората от клановете вилнеят из Лунните планини, на много по-големи банди отпреди… и по-добре въоръжени.

— Тъжно — каза Тирион Ланистър, който ги беше въоръжил. — С това бих могъл да й помогна. Една дума от мен…

— И какво ще й струва тази дума?

— Искам лейди Лиза и синът й да признаят Джофри за крал, да му се закълнат във васална вярност и да…

— …да обявят война на Старките и на Тъли? — Кутрето поклати глава. — Не, Ланистър. Лиза никога няма да прати рицарите си срещу Речен пад.

— Няма и да я моля за подобно нещо. Имаме си достатъчно врагове. Ще използвам силата й, за да се противопостави на лорд Ренли или на лорд Станис, ако се размърда от Драконов камък. В замяна ще й предложа правосъдие за кончината на Джон Арин и мир в Долината. Дори ще назнача онова нейно ужасно дете за Гарант на Изтока, като баща му преди него. — „Искам да го видя да лети“ смътно нашепна в паметта му гласа на момчето. — И за да потвърдя сделката, ще й дам в залог племенничката си.

С удоволствие забеляза искрената изненада в сиво-зелените очи на Петир Белиш.

— Мирцела?

— Когато порасне, може да се омъжи за младия лорд Робърт. Дотогава ще бъде повереница на лейди Лиза в Орлово гнездо.

— И какво мисли Нейна милост кралицата за тази маневра? — След като Тирион сви рамене, Кутрето избухна в смях. — Как не се сетих! Вие сте един опасен дребосък, Ланистър. Да, тази песничка бих могъл да изпея на Лиза. — Отново коварната усмивчица и хитрата насмешка в очите. — Стига да си направя труда.

Тирион кимна и зачака. Знаеше, че Кутрето няма да мълчи безкрай.

— Е — продължи след дълга пауза лорд Петир. — А за мен какво държите в гърнето?

— Харънхъл.

Интересно беше да се наблюдава лицето му. Бащата на лорд Петир бе най-дребният от дребните владетели на кралството, дядо му — странстващ рицар без един акър собствена земя; самият той по рождение притежаваше не повече от няколко акра камениста земя по ветровития бряг на Пръстите. Харънхъл беше една от най-зрелите сливи в Седемте кралства, с богати и плодородни земи, огромният му замък бе един от най-могъщите в кралството… и толкова голям, че Речен пад, където Белиш бе отраснал осиновен от дома Тъли, за да бъде прогонен, когато се осмелил да погледне по-дръзко една от дъщерите на лорд Хостър, изглеждаше нищожно владение пред него.

Кутрето се засуети да оправи гънките на пелерината си, но Тирион забеляза алчния блясък в котешки хитрите му очи. „Спипах го“ — реши той.

— Харънхъл е прокълнат — каза след малко лорд Петир. Постара се да прозвучи отегчено.

— Сринете го тогава до основи и го изградете отново по ваш вкус. Пари няма да ви липсват. Смятам да ви направя владетел суверен на Тризъбеца. Тези речни лордчета доказаха, че са неблагонадеждни. Ще ви станат васали.

— Дори и Тъли?

— Ако изобщо остане някой Тъли, когато приключим.

Кутрето заприлича на малко момче, жилено, докато посяга към питата с мед. Опита се да се пази от пчелите, но медът бе толкова сладък…

— Харънхъл, с всичките негови земи и приходи — каза той. — С един удар вие бихте ме направили най-могъщия владетел в кралството. Не че съм неблагодарен, милорд, но… защо?

— Защото добре служихте на сестра ми в спора за наследството.

— Както стана с Джанос Слинт. Комуто наскоро дадоха същия този Харънхъл… за да му го вземат, след като престана да бъде полезен.

Тирион се изсмя.

— Хванахте ме, милорд. Какво да ви кажа? Искам да ми осигурите лейди Лиза. Джанос Слинт не ми трябваше. — Сви гърбавите си рамене. — Предпочитам по-скоро вие да седнете в Харънхъл, отколкото Ренли да седне на Железния трон. Не е ли пределно ясно?

— И още как. Давате ли си сметка, че може да ми се наложи отново да легна с Лиза Арин, за да получа съгласието й за този брак?

— Изобщо не се съмнявам, че сте подходящ за задачката.

— Веднъж казах на Нед Старк, че когато се намериш гол с грозна жена, единственото, което ти остава, е да затвориш очи и да се примириш. — Кутрето събра пръсти пред носа си и се втренчи в кривогледите очи на Тирион. — Дайте ми две денонощия, за да си приключа работите тук и да уредя кораб, който да ме откара до Града на гларуса.

— Звучи добре.

Гостът му стана.

— Тази сутрин беше много приятна, Ланистър. И полезна… за двама ни, вярвам. — Поклони се, закрачи към вратата и пелерината се развя като жълт облак след него.

„Двама“ — помисли Тирион.

Качи се в спалните си покои да изчака Варис, който скоро трябваше да се появи. Скоро, скоро — привечер някъде. Надяваше се да посети тази вечер Шае. Изненада се приятно, когато Галт от Каменните врани го уведоми само след час, че напудреният мъж чака на вратата.

— Жесток човек сте, да накарате Великия майстер да хленчи така — сгълча го евнухът. — Човекът една тайна не може да преглътне.

— Да не би да чувам врана да нарича гарвана черен? Или не държите да чуете какво предложих на Доран Мартел?

Варис се изкикоти.