„Не трябваше да ми споменава за вълчите сънища“ — помисли Бран, докато Ходор го носеше към спалнята му. След това се бори със съня, доколкото можа, но накрая той го надви, както винаги. Тази нощ сънува язовото дърво. Гледаше го с дълбоките си червени очи и го зовеше с кривата си дървена уста, а от белите му клони припляска с криле триоката врана и го закълва по лицето, и завика името му с глас, остър като меч.

Събуди го ек на рогове. Бран се извъртя на една страна, благодарен за отменената присъда. Чу отвън тропот на коне и груби викове. „Още гости са дошли. И са пияни, с този шум дето вдигат.“ Хвана се за железните си пръчки и се издърпа от леглото, и полека-полека, та до каменната седалка при прозореца. На знамето им имаше великан с разкъсани вериги, което му подсказа, че са хора на Ъмбър, дошли от земите на север, оттатък Последната река.

Двама от тях дойдоха на аудиенция. Чичовци на Големия Джон, свирепи мъже в зимата на годините си, с бели бради като наметалата от меча кожа, които носеха. Някаква врана веднъж взела Море за мъртвец и изкълвала едното му око, затова носеше на негово място топче от драконово стъкло. Според разказа на баба Нан той стиснал враната в юмрука си и отхапал главата й, та затова го нарекли Кроуфуд, „оня, дето яде врани“. Но не обясни на Бран защо на мършавия му брат Хотър викат Хорсбейн, „проклятието на курвите“.

Щом ги поканиха да седнат, Море помоли за разрешение да се ожени за владетелката на Рогов лес.

— Големия Джон е силната десница на Младия вълк, това всеки го знае. Кой по-добре ще опази земите на вдовицата от един Ъмбър, и кой Ъмбър ще е по-добър от мен?

— Лейди Донела все още скърби — предпазливо отвърна майстер Лувин.

— Имам аз лек за скръбта й под тия кожи — изсмя се Море. Сир Родрик му благодари учтиво и обеща да постави въпроса пред дамата и пред краля.

Хотър поиска кораби.

— Диваци взеха да се промъкват надолу от север, повече, отколкото сме виждали преди. Прехвърлят Залива на тюлените в малки лодки и се изсипват по бреговете ни. Враните в Източния страж са твърде малко, за да ги спрат, а по суша са бързи като язовци. Дълги кораби ни трябват, и силни мъже да плават с тях. Големия Джон взе много. Половината ни жътва отиде от липса на ръце, които да въртят косите.

Сир Родрик подръпна мустаци.

— Вие имате гори с висок бор и стар дъб. Лорд Мандърли има корабостроители и моряци колкото искаш. Заедно би трябвало да можете да изкарате достатъчно флота да пази и вашите, и неговите брегове.

— Мандърли? — Море Ъмбър изсумтя. — Тая клатеща се торба с лайна? Собствените му хора му се подиграват и го наричат лорд Змиорката, както съм чувал. Той едва върви. Ако му разпориш корема, десет хиляди змиорки ще изпълзят от него.

— Дебел е — съгласи се сир Родрик, — но не е глупав. Ще работите с него, иначе кралят ще разбере защо се опъвате. — За изумление на Бран буйните Ъмбър се примириха, макар да не мина без ръмжене.

Докато седяха на тази аудиенция, пристигнаха хора на Гловър от Дълбоки лес, и една голяма свита на Толхарт от Тореново поле. Галбарт и Робет Гловър бяха оставили Дълбоки лес в ръцете на жената на Робет, но в Зимен хребет дойде стюардът им.

— Милейди моли да я извините за отсъствието. Дечицата й са още много малки за такова пътуване и не иска да ги остави сами. — Скоро Бран разбра, че всъщност стюардът, а не лейди Гловър управлява в Дълбоки лес. Мъжът призна, че в момента заделя едва една десета от реколтата. Увери ги, че някакъв магьосник му казал, че късното лято ще е обилно, преди да дойде студът. Майстер Лувин имаше доста неща да му каже за шарлатаните магьосници. Сир Родрик му заповяда да заделя петина и го разпита изтънко за копелето на лорд Рогов лес, момчето Ларънс Сняг. На север всички копелета на знатни бащи получаваха името Сняг. Момъкът беше около дванадесетгодишен и стюардът го похвали, че е умен и смел.

— Хрумването ти за момчето може да се окаже сполучливо, Бран — каза след това майстер Лувин. — Мисля, че един ден от теб ще излезе добър владетел на Зимен хребет.

— Не, няма. — Бран знаеше, че никога няма да стане владетел, както и рицар. — Роб ще се ожени за някое от момичетата на Фрей, нали сам ми го каза, а и Уолдърите казват същото. Ще има синове и след него те ще бъдат лордовете на Зимен хребет, не аз.

— Може и така да е, Бран — рече сир Родрик, — но аз се жених три пъти и жените ми дадоха дъщери. Сега ми остана само Бет. На брат ми Мартин му се родиха четирима здрави синове, но само Джори доживя до мъжка възраст. След като и него убиха, с него свърши и родословието на Мартин. Когато говорим за утре, нищо не е сигурно.

Леобалд Толхарт се появи на следващия ден. Той заговори за времето, за поличби и за глупавите суеверия на простолюдието, и им каза как племенникът му го засърбяло за битка.

— Бенфред си е събрал своя чета пиконосци. Момчета, не по-големи от деветнайсет години, но всеки се мисли за поредния млад вълк. Когато им казах, че са зайци, ми се изсмяха. Сега се наричат „Дивите зайци“ и препускат из околностите със заешки кожи, вързани на пиките, и пеят рицарски песни.

На Бран това му прозвуча великолепно. Помнеше Бенфред Толхарт, едно едро и шумно момче, което често гостуваше в Зимен хребет с баща си, сир Хелман, и се бе сприятелил с Роб и с Теон Грейджой. Но сир Родрик явно не остана доволен от чутото.

— Ако на краля му потрябват още мъже, ще ги повика — каза той. — Наредете на племенника си да остане в Тореново тържище, както е заповядал лорд баща му.

— Слушам, сир — отвърна Леобалд и чак тогава повдигна въпроса за лейди Рогов лес. Бедничката, без мъж, който да пази земите й, нито син, който да ги наследи. Собствената му лейди съпруга била от Рогов лес, сестра на покойния лорд Халис, те несъмнено помнели. — Един празен замък е тъжно нещо. Мислех дали да не пратя по-малкия си син при лейди Донела да го осинови. Берен е почти на десет, добър момък е, а и е неин племенник. Сигурен съм, че ще я зарадва, и може дори да вземе името Рогов лес…

— Ако го посочи за наследник ли? — подхвърли майстер Лувин.

— …за да може домът да продължи — довърши Леобалд.

Бран съобрази какво да каже.

— Благодарим за предложението, милорд — обади се преди сир Родрик да заговори. — Ще поставим въпроса пред моя брат Роб. О, и на лейди Рогов лес ще кажем, разбира се.

Леобалд, изглежда, се изненада, че е проговорил.

— Благодарен съм, принце — каза той и Бран забеляза жалост в светлосините му очи, смесена и с малко радост, че сакатият в края на краищата не е негов син. За миг изпита омраза към него.

Майстер Лувин обаче остана доволен.

— Берен Толхарт може да се окаже най-добрият ни отговор — каза им той, след като Леобалд си замина. — По кръв е наполовина Рогов лес. Ако приеме името на вуйчо си.

— Все пак още е момче — каза сир Родрик — и ще му е доста тежко да удържи земите си срещу такива като Море Ъмбър или онова копеле на Рууз Болтън. Това трябва да го обмислим внимателно. Роб трябва да получи най-добрия ни съвет преди да вземе решението си.

— Може да се сведе до по-практични съображения — каза майстер Лувин. — Кой лорд ще му е най-необходим в двора. Речните земи са част от владенията му, може да пожелае да укрепи съюза, като омъжи лейди Рогов лес за някой от владетелите на Тризъбеца. Някой от Черни лес, или Фрей…

— Лейди Рогов лес може да вземе някой от нашите Фрей — каза Бран. — Може и двамата да вземе, ако иска.

— Колко сте лош, принце — сгълча го леко сир Родрик.

„Уолдърите да не би да са добри?“ Навъсен, Бран сведе очи към масата и повече не проговори.

През следващите дни долетяха гарвани от други владетелски къщи с писма, изразяващи съжаления. Копелето на Дредфорт не можеше да ги посети, всички Мормон и Карстарк бяха заминали на юг с Роб, лорд Локи беше твърде стар за пътуване, лейди Флинт носеше дете, а във Вдовишки страж имало болест. Накрая чуха или получиха вест от всички васали на дома Старк с изключение на Хоуланд Тръстиката от наколните владения, който от много години не беше излизал от блатата си, както и от Кервин, чийто замък се намираше на половин ден езда от Зимен хребет. Лорд Кервин беше пленник на Ланистър, но синът му, четиринадесетгодишен момък, пристигна в едно ярко ветровито утро начело на дузина пиконосци. Бран яздеше Игруша из двора, когато влязоха пред портата. Той подкара в лек тръс да ги поздрави. Клей Кервин открай време беше приятел с Бран и братята му.