Лорд Джанос Слинт изгълта виното си и млясна.

— Байуотър. Храбър мъж, спор няма, но… много е дръпнат. Странен чешит. Мъжете не го харесват. А и нали е сакат, изгубил си е ръката при Пайк, това му е донесло рицарството. Жалка сделка, мене ако питате, цяла ръка за едно „сир“. — Засмя се. — Сир Джейслин твърде много мисли за себе си и за честта си, аз така го разбирам. Вие по-добре го оставете там, където си е, мило… Тирион. Човекът за вас е Алан Дийм.

— Дийм не го обичат много по улиците, както ми казаха.

— Щото им е взел страха. Така е по-добре.

— Какво чух за него? Неприятност в някакъв бардак?

— Да. Не по негова вина, ми… Тирион. Не. Той изобщо не е искал да убие онази жена, тя била виновна. Предупредил я да стои настрана и да го остави да си изпълни задължението.

— Все пак… майки и деца, могъл е да очаква, че ще се опита да спаси бебето си. — Тирион се усмихна. — Вземете си от сиренцето, много върви с виното. Кажете ми, защо избрахте точно Дийм за тази неприятна задача?

— Добрият командир си знае хората, Тирион. Някои са добри за една работа, други — за друга. За едно бебе, и то още на майчината ненка, за това трябва особена порода. Не всеки ще го направи. Дори да е само една курва с изтърсака си.

— Предполагам, че е така — каза Тирион и си помисли за Шае и за Тиша преди време, и за всичките други жени, които бяха взели парите и семето му през годините.

Слинт продължи:

— Корав мъж за корава работа, такъв е Дийм. Прави каквото му се каже и не пита после. — Отряза си от сиренето и го лапна. — Наистина е добро. Остро. Дай ми на мен остър нож и хубаво, остро сирене, и съм щастлив човек.

Тирион сви рамене.

— Порадвайте му се, докато можете. След като речните земи са в пламъци и Ренли е крал в Планински рай, доброто сирене скоро ще стане кът. Та кой ви прати за копелето на онази курва?

Лорд Джанос изгледа Тирион предпазливо, после се засмя и на шега замахна към него с бучката сирене на вилицата.

— Хитрец сте вие, Тирион. Макар че за малко да ме надхитрите, нали? Повече трябва от вино и сирене, за да накараш Джанос Слинт да каже повече, отколкото трябва. Гордея се със себе си. Въпроси не задавай и нито дума после, не и от мен.

— Също като Дийм.

— Точно така. Направете го командир като замина за Харънхъл и няма да съжалите.

Тирион отчупи от сиренето и го опита. Наистина беше остро, и със сини жилки, подбрано мезе.

— Когото и да назначи кралят, няма да му е лесно да влезе във вашата броня, сигурен съм. Лорд Мормон е изправен пред същия проблем.

Лорд Джанос се озадачи.

— Мислех, че е лейди Мормон. Дето лягала с мечки, тая ли?

— За брат й говорех. Джиор Мормон, лорд-командирът на Нощния страж. Когато му гостувах на Вала, ми спомена колко е загрижен, че няма да се намери свестен човек, който да заеме мястото му. Стражът получава толкова малко добри мъже напоследък. — Тирион се ухили. — Колко по-леко щеше да спи, ако си имаше човек като вас. Или доблестния Алар Дийм.

— Това няма как да стане!

— Така би си помислил човек — рече Тирион, — но животът предлага странни обрати. Помислете за Едард Старк, милорд. Не допускам, че си е представял животът му да свърши на стъпалата на Септата на Белор.

— Адски малко хора са си го представяли — съгласи се с кикот лорд Джанос.

Тирион също се изкиска.

— Жалко, че ме нямаше да го видя. Казват, че дори Варис се изненадал.

Лорд Джанос се разсмя толкова силно, че коремът му се разтресе.

— Паяка — каза той. — Той знае всичко, казват. Е, това не го е знаел.

— Как би могъл? — Тирион вложи първата ледена нотка в тона си. — Той е помогнал да убедят сестра ми, че Старк трябва да бъде опростен, при условие че облече черното.

— А? — Джанос Слинт примига с мътните си очи към Тирион.

— Сестра ми, Церсей — повтори Тирион малко по-силно, в случай че глупакът храни някакво съмнение кого има предвид. — Кралицата регент.

— Да. — Слинт преглътна. — Колкото до това, ами… кралят заповяда, милорд. Кралят, лично.

— Кралят е на тринайсет — напомни му Тирион.

— Все пак той е кралят. — Слинт се намръщи. — Владетелят на Седемте кралства.

— Е, на едно от тях най-малкото — каза с кисела усмивка Тирион. — Мога ли да погледна копието ви?

— Копието ми ли? — Лорд Джанос примига объркано.

Тирион посочи.

— Щипката, дето стяга пелерината ви.

Лорд Джанос колебливо свали украшението и го подаде на Тирион.

— В Ланиспорт имаме ювелири, които работят по-добре — подхвърли той. — Емайлираната кръв е малко прекалено червена, да ме прощавате. Кажете ми, милорд, вие лично ли забихте копието в гърба на човека, или само дадохте заповед?

— Аз заповядах, и пак бих го направил. Лорд Старк беше предател. — Плешивото петно на темето на Слинт почервеня, а златната му пелерина се смъкна от раменете му и се свлече на пода. — Той се опита да ме купи.

— Не е помислил, че вече сте купен.

Слинт удари с чашата си по масата.

— Вие пиян ли сте? Ако мислите, че ще седя тук и ще търпя да подлагат честта ми на…

— Каква чест? Признавам, че направихте по-добра сделка от сир Джейслин. Лордска титла и замък срещу едно забито в гърба копие, при това дори не е трябвало сам да забивате копието. — Подхвърли украсата обратно на Джанос Слинт, тя отскочи от гърдите му и издрънча на пода, а мъжът се изправи.

— Не ми харесва тонът ви, ми… Дяволче. Аз съм владетелят на Харънхъл и член на кралския съвет! Кой сте вие, та да издевателствате с мен така?

Тирион килна глава на една страна.

— Мисля, че много добре знаете кой съм. Колко синове имате?

— Какво те интересуват синовете ми, джудже?

— Джудже?! — Гневът му кипна. — Трябваше да спрете на „Дяволче“. Аз съм Тирион от дома Ланистър и някой ден, ако имате ум колкото боговете са дали на едно морско мекотело, ще паднете на колене от благодарност, че е трябвало да се разправяте с мен, а не с баща ми. Е, колко синове имате?

Тирион забеляза внезапния страх, блеснал в очите на Джанос Слинт.

— Т-трима, милорд. И една дъщеря. Моля ви, милорд…

— Няма нужда да се молите. — Смъкна се от стола си. — Имате думата ми, нищо лошо няма да ги сполети. По-малките момчета ще бъдат осиновени като скуайъри. Ако служат добре и вярно, може след време да станат рицари. Нека никой да не каже, че домът Ланистър не е възнаграждавал онези, които му служат. Най-големият ви син ще наследи титлата лорд Слинт, както и този ваш ужасен герб. — Изрита малкото златно копие и то се затъркаля по пода. — Ще му се намерят земи и би могъл сам да си устрои седалище. Няма да е Харънхъл, но ще му стига. Той ще реши за кого да омъжи момичето.

Лицето на Джанос Слинт от червено стана бяло.

— К-какво… какво смятате да… — Тлъстините на бузите му се тресяха като желе.

— Какво смятам да направя с вас ли? — Тирион остави дебелака да се потресе още малко, преди да отговори. — Търговския кораб „Летен сън“ ще отплава с утринния прилив. Собственикът му ми каза, че ще поеме за Града на гларуса, оттам ще спре в Три сестри, на остров Скагос, Източния крайморски страж. Когато видите командир Мормон, предайте му най-сърдечните ми поздрави и му кажете, че не съм забравил нуждите на Нощния страж. Желая ви дълъг живот и добра служба, милорд.

След като Джанос Слинт разбра, че няма да го екзекутират веднага, цветът на лицето му се върна. Брадичката му щръкна напред.

— Ще видим тая работа, Дяволче. Джудже! Може пък ти да си на оня кораб, как мислиш? Може пък ти да идеш на Вала. — И се изсмя нервно и хрипливо. — Ти, с твоите заплахи. Ще видим. Аз съм приятел с краля. Ще видим какво ще каже Джофри за това. И Кутрето, и кралицата, о, да! Джанос Слинт има много приятели. Ще видим кой ще отплава, обещавам ти. Наистина ще видим.

Слинт се завъртя на пети като страж, какъвто беше бил доскоро, и закрачи през Малката зала, ботушите му закънтяха по камъка. Изтрополи по стъпалата, отвори вратата… и се озова лице в лице с един висок мъж в черна броня и златен плащ. Към чукана на китката на дясната му ръка беше закрепена желязна длан.