Пакстър Редвин, владетелят на Арбор, премина през залата, придружен от синовете си близнаци Хорас и Хобър — Ужаса и Лигльото. Първият накуцваше от рана, получена в боя. Последваха ги лорд Матис Роуан в снежнобял жакет с кичесто дърво, извезано на гърдите му със златна нишка; лорд Рандил Тарли, мършав и плешив, с грамаден меч на гърба в ножница, — отрупана със скъпоценни камъни; сир Кеван Ланистър, як плешив мъж с късо подстригана брада; сир Адам Марбранд, чиято бронзова коса се спускаше до раменете; могъщите лордове на запада Лидън, Крейкхол и Бракс.
След тях преминаха четирима от не толкова знатни родове, отличили се в битката: едноокият рицар сир Филип Фути, убил лорд Брус Карън в двубой; наемният конник Лотор Брън, пробил с бой през петдесетина пехотинци на Фосоуей, за да плени сир Джон от Зелените ябълки и да убие сир Браян и сир Едвид от Червените, с което си беше спечелил прозвището Лотор Ядача на ябълки; Вилит, среброкос пехотинец на служба при сир Харис Суифт, който издърпал господаря си от умиращия кон и го опазил срещу дузина противници; и розовобузестият скуайър Джосмин Пекълдън, който беше убил двама рицари, ранил трети и пленил други двама, макар че едва ли имаше повече от четиринадесет години. Вилит го донесоха на носилка, толкова тежки бяха раните му.
Сир Кеван беше седнал до брат си, лорд Тивин. Когато херолдите приключиха с изброяването на подвизите на всеки от героите, той стана.
— Негова милост пожела да възнагради тези добри мъже за тяхната доблест. Съгласно неговия декрет, сир Филип от днес ще бъде лорд Филип от дома Фути и негови ще бъдат всички земи, права и приходи на дома Карън. Лотор Брън да бъде издигнат в рицарски сан и да му се даде земя и цитадела в речните земи, след като свърши войната. На Джосмин Пекълдън — меч и доспехи, и правото на избор на боен кон от кралските конюшни, както и рицарски сан веднага щом навърши пълнолетие. И накрая, за доблестния Вилит — копие със сребърен обков, нова плетена ризница и шлем. Още, синовете му да бъдат взети на служба в дома на Ланистър в Скалата на Кастърли, по-големият като скуайър, а по-малкият като паж, с възможност да напреднат до рицарство, ако и те проявят същата вярност и доблест. За всичко това Ръката на краля и малкият съвет дават съгласието си.
След това бяха зачетени капитаните на кралските бойни кораби „Див вятър“, „Принц Емон“ и „Речна стрела“, както и по-низши командири от „Божия милост“, „Пика“, „Копринената лейди“ и „Овнешка глава“. Доколкото Санса можа да прецени, главното им достижение се изразяваше в това, че са оцелели след речната битка, подвиг, с какъвто малцина можеха да се похвалят. Пиромантът Халайн и майсторите от Гилдията на алхимиците също получиха кралски благодарности, а Халайн го удостоиха с титлата лорд, въпреки че както Санса забеляза, не добавиха нито земи, нито замък към титлата, с което старият алхимик не ставаше по-истински лорд от Варис. Виж, с по-съществено лордство беше възнаграден сир Лансел Ланистър. Джофри го награди със земите, замъка и правата на дома Дари, чието последно дете беше загинало по време на битките в речните земи, „не оставяйки по този начин истински наследник от законната кръв на Дари, а само незаконороден братовчед“.
Сир Лансел не се появи да приеме титлата; говореха, че раната му може да струва едната му ръка или дори живота му. За Дяволчето също се говореше, че умира от ужасна рана в главата.
Когато херолдът извика: „Лорд Петир Белиш“, той влезе в залата, облечен целият в розово и люляково, а плащът му беше нашарен с фигури на птица присмехулник. Тя видя, че се усмихва, когато коленичи пред Железния трон. „Изглежда доволен.“ Не беше чула Кутрето да е извършил нещо особено героично по време на битката, но явно и него щяха да възнаградят за нещо.
Сир Кеван стана отново.
— По волята на Негова милост, неговият верен съветник Петир Белиш да бъде възнаграден за вярната му служба на короната и кралството. Да се знае, че на лорд Белиш се дарява замъкът на Харънхъл с всичките му прилежащи земи и приходи, там да бъде неговото седалище и оттам да управлява като върховен владетел на Тризъбеца. Петир Белиш и неговите синове и внуци да притежават и да се радват на тези почести во веки веков, а всички лордове на Тризъбеца да му оказват почит като на свой законен господар. Ръката на Краля и съветът са съгласни.
На колене, Кутрето вдигна очи към крал Джофри.
— Покорно ви благодаря, ваша милост. Предполагам това означава, че трябва да се погрижа за синове и внуци.
Джофри се засмя, а с него — и целият двор. „Върховен владетел на Тризъбеца — помисли Санса. — И лорд на Харънхъл освен това.“ Не разбираше защо това толкова го радва; почетните титли бяха точно толкова кухи, колкото дадената на пироманта Халайн. Харънхъл беше прокълнат, всички знаеха това, а и Ланистърите в момента дори не го държаха. Освен това господарите на Тризъбеца бяха заклети васали на Речен пад и на дома Тъли, както и на краля на Севера; те никога нямаше да приемат Кутрето за свой суверен. „Освен ако не ги принудят. Освен ако моят брат и моят вуйчо, и моят дядо бъдат победени и убити.“ Тази мисъл я обезпокои, но тя си каза, че е глупава. „Роб всеки път ги побеждава. Ще победи и Кутрето.“
Този ден бяха помазани близо шестстотин нови рицари. През цялата нощ бяха бдели във Великата септа на Белор и на заранта преминаха боси през града, за да докажат покорството си. Сега излязоха напред облечени в прости вълнени ризи, за да приемат рицарския сан от Кралската гвардия. Това отне много време, тъй като присъстваха само трима Братя на Белия меч, които да ги помазват. Мандън Муур беше загинал в боя, Хрътката беше изчезнал, Ерис Оукхарт беше в Дорн с принцеса Мирцела, а Джайм Ланистър беше пленник на Роб, затова Кралската гвардия се свеждаше до Бейлон Суан, Мерин Трант и Озмунд Черно котле. След като бъдеше помазан, всеки от мъжете ставаше, закопчаваше колана за меча и заставаше под прозорците. Стъпалата на някои бяха разкървавени от ходенето през града, но въпреки това според Санса стояха изправени и много горди.
Докато всички нови рицари получат своето „сир“, залата започна да нервничи, а най-изнервен от всички беше Джофри. Някои от хората в галерията започнаха да се измъкват тихомълком, но благородниците в партера бяха в капан — не можеха да излязат без позволението на краля. Ако се съдеше по това колко не го свърташе върху Железния трон, Джоф с радост щеше да им го даде, но работата му за деня все още не беше свършила. Сега монетата се обърна и започнаха да вкарват пленниците.
Сред тях също имаше велики лордове и благородни рицари: навъсеният стар лорд Селтигар Червения рак; сир Бонифър Добрия; лорд Естермонт, по-стар дори от Селтигар; лорд Варнър, който изкуцука през цялата зала със счупеното си коляно, но не благоволи да приеме помощ; сир Марк Мълъндор, с побледняло лице, чиято лява ръка беше отсечена от лакътя; свирепият Ронет Червения от Грифин Рууст; сир Дермот от Дъждовния лес; лорд Вилум и неговите синове Джошуа и Илиас; сир Джон Фосоуей; сир Тимън Стържещия меч; Аурейн, копелето на Дрифтмарк; лорд Стедмън, с прозвището Паричко; и още стотици.
Онези от тях, които бяха минали на печелещата страна по време на битката, трябваше само да се закълнат във вярност на Джофри, но тези, които се бяха сражавали за Станис до горчивия край, бяха принудени да говорят. Словата им щяха да предопределят съдбата им. Ако помолеха за прошка за своята измяна и обещаеха да служат вярно, Джофри им връщаше щедро кралския мир и им възстановяваше всички владения и права. Шепа от тях обаче не се покориха.
— Не си въобразявай, че всичко е свършило, момченце — закани се един незаконен син на някой от многобройните Флорент. — Господарят на Светлината закриля крал Станис, сега и во веки веков. Всичките ти мечове и всичките ти коварства няма да те спасят, когато дойде неговият час.
— А твоят час дойде сега. — Джофри махна на сир Илин Пейн да го изведе навън и да му отсече главата. Но още докато го извличаха от залата, един рицар с важна осанка и с пламтящо сърце на гърдите извика:
