Обитателите на двора на Джофри днес се бяха постарали да се надминат един друг по великолепие. Джалабхар Ксхо се появи целият в цветни пера, толкова фантастично и екстравагантно оперен, че сякаш всеки момент щеше да плесне с ръце и да полети. Кристалната корона на Великия септон мяташе многоцветни дъги във въздуха при всяко помръдване на главата му. Край масата на малкия кралски съвет кралица Церсей сияеше в своята златотъкана рокля с ивици от тъмночервено кадифе, а лорд Варис до нея се суетеше и се усмихваше престорено в халата от люляков брокат. Лунното момче и сир Донтос също бяха пременени в нови пъстри дрехи, чисти като пролетна утрин. Дори лейди Танда и дъщерите й днес изглеждаха прелестно в роклите си от тюркоазена коприна и катерича кожа, а лорд Джилс покашляше в кърпичка от пурпурна коприна, поръбена със златиста дантела. Над всички тях седеше крал Джофри, между остриетата и шиповете на Железния трон. Беше в пурпурен брокат, черната му мантия бе отрупана с рубини, а на главата си носеше тежка златна корона.

Санса се промуши през гъмжилото от рицари, скуайъри и богато гражданство и се добра до перилото на галерията точно когато зовът на тромпетите възвести влизането на лорд Тивин Ланистър. Той премина на бойния си кон през цялата зала и слезе пред Железния трон. Санса не беше виждала досега толкова бляскави доспехи: лъскава червена стомана, инкрустирана със златни спирали и фигури. Металните дискове над мишниците на бронята му изобразяваха слънчеви залези, ревящият лъв, увенчаващ шлема му, беше с рубинени очи, а по една лъвица на всяко рамо придържаше златния му плащ, толкова дълъг и тежък, че се стелеше под задницата на грамадния жребец. Дори конската броня беше позлатена, а пурпурната коприна на чула блестеше с извезания златен лъв на Ланистър.

Появата на владетеля на Скалата на Кастърли направи толкова силно впечатление, че беше истински шок, когато дестриерът му се изсра точно в подножието на трона. Джофри трябваше да заобиколи фъшкиите, когато слезе да прегърне дядо си и да го обяви за Спасител на града. Санса покри уста да скрие нервната си усмивка.

Джофри много показно покани дядо си да поеме управлението на кралството, а лорд Тивин тържествено прие отговорността, „докато ваша милост навърши пълнолетие“. След това скуайърите притичаха да свалят доспехите му, а Джон окачи на врата му служебната верига на кралската Ръка. Лорд Тивин зае мястото си на масата на съвета до кралицата. След като изведоха дестриера и почистиха отдадената от него почит, Церсей даде знак церемониите да продължат.

Зов на бронзови фанфари поздравяваше всеки от героите, щом той пристъпеше през грамадните дъбови врати. Херолди извикваха името му и обявяваха подвизите му така, че да чуят всички, а знатните рицари и благородните дами надаваха горещи възгласи като улични главорези край бой на петли. Отдаде се почит на Мейс Тирел, владетеля на Планински рай, някога силен мъж, но вече затлъстял, макар и все още чаровен. След него влязоха синовете му: сир Лорас и неговият по-голям брат сир Гарлан Галантния. И тримата бяха облечени еднакво, в зелено кадифе, поръбено със самур.

Кралят отново слезе от трона си да ги поздрави — велика чест. На врата на всеки от тях той окачи верижка от рози; изковани от меко жълто злато, от която висеше златен диск с инкрустиран върху него с рубини лъва на Ланистър.

— Розите подкрепят лъва, тъй както силата на Планински рай подкрепя кралството — обяви надуто Джофри. — Ако има отплата, която да поискате от мен, поискайте и ще е ваша.

„Ето че се почва“ — помисли Санса.

— Ваша милост — заяви сир Лорас, — моля ви за честта да служа във вашата Кралска гвардия, за да ви защитавам от враговете.

Джофри прикани Рицаря на цветята да стане и го целуна по бузата.

— Готово, братко.

Лорд Тирел сведе глава.

— Няма по-голямо удоволствие от това да се служи на ваша милост. Ако ме сметнете за достоен да бъда включен във вашия кралски съвет, няма да намерите по-верен и искрен съветник от мен.

Джоф сложи ръка на рамото на лорд Тирел и го целуна, когато той се изправи.

— Желанието ви е прието.

Сир Гарлан Тирел, с пет години по-голям от сир Лорас, беше по-високо и брадато копие на по-прочутия си малък брат. Беше с по-яки гърди и по-широк в раменете, и макар лицето му да беше симпатично, липсваше му поразителната красота на сир Лорас.

— Ваша милост — каза Гарлан, когато кралят пристъпи към него. — Имам сестра девица, Марджери, радостта на нашия дом. Както знаете, тя беше омъжена за Ренли Баратеон, но той тръгна на война преди бракът да е консумиран и тя си остана невинна. Марджери е слушала сказания за вашата безмерна мъдрост, храброст и галантност, и ви е обикнала, макар и отдалече. Моля ви да я повикате, да вземете ръката й в брак и така да венчаете завинаги своя дом с моя.

Крал Джофри се престори на изненадан.

— Сир Гарлан, красотата на вашата сестра е прочута в Седемте кралства, но аз съм обещан на друга. Един крал трябва да държи на думата си.

Кралица Церсей се изправи и полите й изшумоляха.

— Ваша милост, по преценката на вашия малък съвет няма да е нито уместно, нито разумно да се ожените за дъщерята на обезглавен заради предателство, момиче, чийто брат дори сега открито се бунтува против трона. Мой суверен, съветниците ви молят, за доброто на вашите владения, отхвърлете годежа си със Санса Старк. Лейди Марджери ще е много по-подходяща ваша кралица.

Като глутница добре дресирани кучета лордовете и дамите в залата завикаха в нейна подкрепа.

— Марджери. Дайте ни Марджери! — И: — Не искаме кралици изменнички! Тирел! Тирел!

Джофри вдигна ръка.

— Бих искал да се вслушам в желанията на своя народ, майко, но съм дал свята клетва.

Върховният септон пристъпи напред.

— Ваша милост, боговете държат строго на годежната клетва, но вашият баща, благословена да е паметта му, сключи този договор със Старките на Зимен хребет преди да се разкрие измяната им. Техните престъпления против кралството ви освободиха от всякакви обещания, които може да сте дали. Колкото до Вярата, не съществува валиден брачен договор между вас и Санса Старк.

Тронната зала се изпълни с възторжени възгласи и пак избухнаха викове „Марджери, Марджери“. Санса се наведе напред, впила пръсти в дървеното перило на галерията. Знаеше какво ще последва, но все още я беше страх какво ще каже Джофри, беше я страх, че той може да откаже дори сега, когато цялото му кралство зависеше от това. Почувства се все едно, че отново е застанала на мраморните стъпала пред Великата септа на Белор и чака своя принц да даде прошка на баща й, а вместо това го чува как заповядва на Илин Пейн да отсече главата му. „Моля ви — зашепна тя трескаво наум — моля ви богове, нека да го каже, нека да го каже.“

Лорд Тивин гледаше внука си. Джоф се обърна намусен към него, после подкани сир Гарлан Тирел да стане.

— Боговете са добри. Свободен съм да послушам сърцето си. Ще се оженя за вашата мила сестра и с радост, сир. — Целуна сир Гарлан по брадясалата буза и възгласите заехтяха отново.

Главата на Санса се замая. „Свободна съм!“ Усети погледите върху себе си. „Не трябва да се усмихвам“ — напомни си тя. Кралицата я беше предупредила: каквото и да изпитва, лицето, което показва на света, трябваше да изглежда смутено.

— Няма да позволя синът ми да бъде унизен — беше й казала Церсей. — Чу ли ме?

— Да. Но щом няма да ставам кралица, какво ще стане с мен?

— Това тепърва ще се решава. Засега ще останеш в двора като наша повереница.

— Искам да си отида у дома.

Това беше подразнило кралицата.

— Би трябвало вече да си разбрала, че никой от нас не получава това, което иска.

„Аз обаче го получих — помисли Санса. — Освободена съм от Джофри. Няма да трябва да го целувам, нито да му дам девствеността си, нито да му раждам децата. Нека Марджери Тирел да прави всичко това, горкото момиче.“

Когато възторзите заглъхнаха, владетелят на Планински рай вече се беше разположил на масата на съвета, а синовете му се бяха отдръпнали при другите рицари и лордове под прозорците. Санса се постара да изглежда натъжена и самотна, докато призоваваха другите герои от Битката на Черна вода да си получат наградите.