Но нито хубостта й, нито ръстът и силата му щяха да свършат работа пред хората, от чиито кораби имаха нужда.

— Искате значи превоз за сто дотраки, с всичките им коне, вас самата и този рицар, и три дракона отгоре? — рече капитанът на голямата гемия „Пламенна любовница“, преди да се разсмее и да им обърна гръб.

Когато каза на лисенеца на „Тръбачката“, че е Денерис Бурнородната, кралицата на Седемте кралства, той я изгледа тъпо и отвърна:

— Да бе, а аз пък съм лорд Тивин Ланистър и дрискам златни говна всяка вечер.

Началникът на товара на мирската галера „Копринения дух“ изказа мнение, че драконите са твърде опасни в морето, където могат неволно да блъвнат огън към такелажа и да го запалят. Собственикът на „Корема на лорд Фейро“ беше готов да рискува с дракони, но не и с дотраки.

— Тия безбожни диваци няма да ги взема на „Корема“, не и не!

Двамата братя капитани на „Живак“ и „Сива хрътка“ изглеждаха симпатични и ги поканиха в каютата на чаша арборско червено. Бяха толкова вежливи, че в началото Дани се обнадежди, но накрая цената, която поискаха, се оказа далече над нейните възможности, ако не и на тези на Ксаро. „Пето щипания задник“ и „Девицата с бодливото око“ се оказаха твърде малки за нуждите им, „Браво“ тръгваше за Нефритовото море, а „Магистър Маноло“ не изглеждаше никак държелив за път.

Докато вървяха към следващия кей, сир Джора сложи ръка на кръста й.

— Ваша милост. Следят ви. Не, не се обръщайте. — Поведе я леко към близката сергия с месингови изделия. — Ей това е майсторска работа, кралице — обяви той гръмко и вдигна едно голямо блюдо да й го покаже. — Виждате ли как блести на слънцето?

Месингът наистина беше излъскан до блясък. Дани видя в него лицето си… а когато сир Джора го извърна леко надясно, можа да види и зад себе си.

— Виждам един дебел кафяв мъж и с него някакъв старец с тояга. Кой е?

— И двамата — каза сир Джора. — Следят ни, откакто напуснахме „Живак“.

Гънките в месинга странно кривяха непознатите и единият изглеждаше дълъг и мършав, а другият — много дебел и нисък.

— Месингът е изключителен, благородна лейди — възкликна търговецът. — Ярък като слънцето! И като за Майката на драконите, само трийсет хонора.

Подносът не струваше повече от три хонора.

— Къде са ми стражите? — заяви Дани. — Този човек иска да ме ограби! — Сниши глас за Джора и му заговори на Общата реч. — Може да не ми мислят злото. Откакто свят светува, мъжете се заглеждат по жени.

Продавачът на месинг не обърна внимание на шепота им.

— Трийсет? Трийсет ли казах? Какъв съм глупак. Цената е само двайсет хонора.

— Всичкият месинг на тази сергия не струва двайсет хонора — каза му Дани, без да спира да оглежда отраженията. Старият приличаше на западняк. „Узурпатора е предложил лордска титла и имения на този, който ме убие, а тези двамата са отдалече. Или възможно ли е да са наети от маговете и да искат да ме хванат с изненада?“

— Десет, халееси, само защото сте толкова хубава. Вземете го да се гледате в него. Само фин месинг като този може да улови хубостта ви.

— Може да служи само за нощно гърне. Ако го хвърлиш, може да го вдигна, стига да не се налага да се навеждам много. Но да плащам за него? — Дани тикна подноса в ръцете му. — Червеи са ви влезли през носа и са ви изяли ума.

— Осем хонора — изрева търговецът. — Жените ми ще ме набият и ще рекат, че съм глупак, но какво да правя, безпомощно детенце съм в ръцете ви. Хайде, само осем, това е по-малко от цената му.

— За какво ми е този грозен месинг, когато Ксаро Ксоан Даксос ме храни в златни блюда? — Докато се обръщаше да тръгне, погледът на Дани се плъзна към непознатите. Мургавият мъж беше почти толкова широк, колкото изглеждаше в блюдото, с лъскаво плешиво теме и гладки бузи като на евнух. В мръсния му жълт пояс беше затъкнат дълъг крив аракх. Над пояса беше гол, ако се изключеше нелепо малкият кожен елек с железни пъпки. Ръцете, широките гърди и огромният му корем бяха целите нашарени със стари белези.

По-старият носеше пътно наметало от бозава вълна, с отметната качулка. Дългата му бяла коса падаше до раменете, а бялата му брада покриваше долната половина на лицето му. Подпираше се на тояга, дълга колкото самия него. „Само глупците ще гледат така открито, ако ми мислят зло.“ Все пак може би беше разумно да се върне при Джого и Аго.

— Старият не носи меч — каза тя на Джора на Общата реч, след като го придърпа настрани.

Търговецът на месинг заподскача след тях.

— Пет хонора, само за пет хонора е ваш, той за вас е направен.

— Кривак от здраво дърво може да пръсне един череп също като боздуган — каза сир Джора.

— Четири! Знам, че го искате! — Затанцува пред тях и заподскача заднишком, като тикаше лъскавото блюдо в лицата им.

— След нас ли вървят?

— Вдигни го това малко по-високо — каза рицарят на търговеца. — Да. Старецът уж се спря пред сергията на грънчаря, но кафявият не откъсва очи от вас.

— Два хонора! Два! Два! — Търговецът се задъха от подскачането.

— Плати му ги да не вземе да се самоубие — каза Дани на сир Джора и се зачуди какво ще прави с това грамадно блюдо от месинг. Той се извърна назад и посегна за кесията си, за да сложи край на целия маскарад. Не можеше да остави кръвта на дракона да я подкарат през целия пазар някакъв белобрад старец и дебел евнух.

На пътя й излезе един картянин.

— Майко на дракон, за вас. — Коленичи и тикна в лицето й инкрустирана с драгоценни камъни кутия.

Дани я взе, без да мисли. Кутията беше от резбовано дърво, а капакът й от бисерна раковина, инкрустиран с яспис и халцедон.

— Много сте щедър.

И я отвори. Вътре имаше блестящо зелено украшение, изваяно от оникс и смарагди. „Красиво е — помисли тя. — И ще ни помогне за превоза.“

Когато бръкна в кутията, мъжът каза „безкрайно съжалявам“, но тя не го чу.

Украшението се разви и изсъска.

Дани зърна едно зловещо черно лице, почти човешко, и извита в дъга опашка, от която капеше отрова… а после кутията изхвърча от ръката й на парчета и се превъртя във въздуха. Внезапната болка опари пръстите й. Тя извика и сви ръката си, продавачът на месинг изкрещя, някаква жена запищя, и изведнъж всички наоколо се развикаха и започнаха да се бутат. Сир Джора замахна над нея към някого, а Дани залитна и падна на коляно. Чу съскането отново. Старецът удари с тоягата по земята, Аго прескочи с коня си сергията на един яйчар и се метна от седлото, бичът на Джого изплющя над главата й, сир Джора халоса евнуха по главата с месинговото блюдо, моряци, курви и продавачи хукнаха кой накъдето види и се развикаха…

— Ваша милост, хиляди извинения. — Старецът коленичи. — Мъртво е. Счупих ли ви ръката?

Тя сви пръсти и изохка.

— Не мисля.

— Трябваше да го избия — почна той, но кръвните й ездачи се нахвърлиха върху него преди да е довършил. Аго изби тоягата от ръката му, а Джого го стисна през гърдите, смъкна го на колене и опря камата си в гърлото му.

— Халееси, видях как ви удари. Искате ли да видите цвета на кръвта му?

— Пусни го. — Дани се изправи. — Виж края на тоягата му, кръв на моята кръв. — Сир Джора беше съборен от евнуха. Тя изтича при двамата, вече извадили аракх и меч от ножниците. — Приберете стоманата. Стига!

— Ваша милост? — Мормон сниши меча си само на педя. — Тези мъже ви нападнаха.

— Те ме защитиха. — Дани тръсна ръка да изгони паренето от пръстите си. — Беше другият, картянинът. — Огледа се, но го нямаше. — Беше Жалостив. В кутията за бижута, дето ми я даде, имаше мантикора. Този човек я изби от ръката ми. — Продавачът на месинг още се търкаляше на земята. Тя отиде при него и му помогна да стане. — Ужили ли те?

— Не, добра лейди — отвърна той разтреперан, — иначе щях да съм умрял. Но ме докосна, аййй, когато падна от кутията на ръката ми. — Дани видя, че се е подмокрил, и нищо чудно. Тя му даде един сребърник заради неприятностите и го отпрати, след което се обърна към стареца с бялата брада.