— Че защо не? Жените винаги могат да си родят други. Майките си продават децата всеки ден.

— Не и Майката на драконите.

— Дори за двадесет кораба?

— Дори за сто.

Челюстта му увисна.

— Сто кораба нямам. Но ти имаш три дракона. Един ми дай, заради цялата ми досегашна щедрост. Пак ще ти останат два и трийсет кораба в добавка.

Тридесет кораба щяха да са напълно достатъчни, за да свали войска на брега на Вестерос. „Но аз нямам войска.“

— Всъщност ти колко кораба имаш, Ксаро?

— Осемдесет и три, ако не се смята гемията ми за удоволствия.

— А твоите колеги в гилдията на Тринадесетте?

— Общо — хиляда, може би.

— А търговците на подправки и Братството на турмалина?

— Жалките им флотилии няма защо да ги смяташ.

— Все пак — каза тя, — колко?

— Хиляда и двеста — и триста на Подправките. Не повече от осемстотин на Братството.

— А колко са на аешаите, на браавосците, на жителите на Летните острови, на ибенците, на всички други народи, които плават по голямото солено море, колко кораби имат те? Всичко?

— Много и много — отвърна той раздразнено. — Има ли някакво значение?

— Опитвам се да поставя цена за един от трите живи дракона на света. — Дани му се усмихна мило. — Изглежда, една трета от всички кораби на света ще бъде честно.

Сълзите на Ксаро потекоха по бузите му от двете страни на укресения му с драгоценни камъни нос.

— Не те ли предупредих да не стъпваш в Палата на прахта? Точно от това се боях. Полудяла си от шепота на маговете също като жената на Маллараван. Една трета от всички кораби на света? Ха! Ха, казах. Ха.

Оттогава Дани не го видя повече. Икономът му донасяше посланията, всяко по-хладно от предишното. Трябвало да напусне къщата му. Омръзнало му да храни и нея, и хората й. Настояваше да му върне даровете, които беше приемала така доверчиво. Единствената й утеха беше, че поне бе проявила здрав разум да не се омъжи за него. „Чародеите шепнеха за три предателства… едно за кръв, едно за злато и едно за любов.“ Първото предателство със сигурност беше на Мирри Маз Дуур, която беше убила хал Дрого и неродения им син, за да отмъсти за своя народ. Възможно ли бе Пиат Прий и Ксаро Ксоан Даксос да са вторият и третият предател? Едва ли. Това, което вършеше Пиат, не беше за злато, а Ксаро никога не беше я обичал искрено.

Улиците се поопразниха, когато навлязоха в квартал с мрачни каменни складове. Аго яздеше отпред, Джого отзад, а сир Джора Мормон бе до нея. Звънчето й тихо подрънкваше и мислите й неволно се върнаха отново към Палата на прахта, както езикът се връща на мястото на падналия зъб. „Дете на три — бяха я нарекли те, — дъще на смърт, убийцо на лъжи, невясто на огън.“ Колко много тройки. Три огъня, три коня за езда, три предателства.

— Драконът има три глави — въздъхна тя. — Знаеш ли какво означава това, Джора?

— Ваша милост? Гербът на дома Таргариен е триглав дракон, червен на черно поле.

— Това го знам. Но триглави дракони няма.

— Трите глави са били Егон и неговите сестри.

— Висения и Ренис — каза тя. — Аз съм потомка на Егон и Ренис през техния син Енис и внука им Джеерис.

— Сините устни изричат само лъжи, не ви ли го каза Ксаро? Защо ви интересува какво ви шепнеха маговете? Те искаха само да изсмучат живота от вас и сега вече го знаете.

— Може би — отвърна тя с неохота. — Но все пак нещата, които видях…

— Мъртвец на носа на кораб, синя роза, кърваво пиршество… какво означава всичко това, халееси? Глумски дракон, казвате. Какво все пак е глумски дракон, моля ви?

— Парцален дракон на кокили — обясни му Дани. — Глумците ги използват на позорищата си, да има с какво да се бият героите им.

Сир Джора се намръщи. Дани не мислеше да се отказва.

— „Той е песента за лед и огън“, каза брат ми. Сигурна съм, че беше брат ми. Не Визерис, а Регар. И имаше арфа със сребърни струни.

Сир Джора толкова се намръщи, че веждите му се събраха.

— Принц Регар свиреше на такава арфа — отстъпи той. — Видели ли сте го?

Тя кимна.

— Имаше една жена в легло, с бебе на гърдата. Брат ми каза, че бебето е принцът обещан и й каза, че ще го нарече Егон.

— Принц Егон беше наследникът на Регар от Еля Дорнска — каза сир Джора. — Но ако това е бил принцът обещан, то обещанието се е счупило с черепа му, когато Ланистърите му пръснаха главата в стената.

— Знам — тъжно отвърна Дани. — Те са убили и дъщерята на Регар, малката принцеса Ренис, така е била наречена, като сестрата на Егон. Висения не е имало, но той каза, че драконът има три глави. Каква е тази песен за лед и огън?

— Никога не съм чувал такава песен.

— Отидох при маговете с надеждата да получа отговори, а те ме оставиха със сто нови въпроса.

Междувременно по улиците отново се появиха хора.

— Сторете път — завика Аго, а Джого задуши неспокойно във въздуха.

— Надушвам я, халееси — извика той. — Отровната вода.

Дотраките не се доверяваха на солената вода и на нищо, което се движи из нея. С вода, от която конят не може да пие, не искаха да си имат работа. „Ще се научат — реши Дани. — Аз се осмелих и прекосих тяхното море с хал Дрого. Сега и те ще съберат смелост да прекосят моето.“

Карт беше едно от най-големите пристанища на света, огромният му, заслонен от бурите залив бе невероятно гъмжило от цветове, шумове и коя от коя по-странни миризми. Кръчми, складове и комарджийски коптори обсаждаха улиците от двете страни, редом с евтините бардаци и храмовете на чужди богове. Резачи на кесии, резачи на гърла, продавачи на заклинания и улични сарафи се мешаха в тълпите. Крайбрежният булевард представляваше едно огромно пазарище, където продажбите и покупките не спираха нито денем, нито нощем, а стоките можеха да струват трошица от онова, което струваха по покритите пазари вътре в града, стига човек да не пита откъде идват. Сбръчкани прегърбени старици предлагаха ароматни води и козе мляко от гледжосаните делви, вързани на гърбовете им. Моряци от петдесетина държави обикаляха сергиите и пиеха люти напитки. Въздухът миришеше на сол и пържена риба, на катран и на мед, на подправки, на лой и на сперма.

Аго даде на едно хлапе медник за шиш печени с мед мишлета и почна да ги яде в движение. Джого си купи шепа бели череши. Навсякъде се виждаха за продан красиви бронзови ками, сушена сепия и оникс, еликсир за мъжка мощ, правен от девиче мляко и вечерна сянка, даже драконови яйца, които подозрително приличаха на най-обикновени боядисани камъни.

Когато минаха край каменните кейове, запазени за Тринадесетте, Дани видя, че разтоварват от пищно украсената „Целувка на Вермилион“ на Ксаро сандъци с шафран, тамян и пипер. До нея търкаляха бурета вино, бали горчивец и товари щавена кожа нагоре по трапа на „Лазурната невяста“, която се канеше да отплава с вечерния прилив. Още по-нататък пред галерата на Гилдията на подправките „Яркото слънце“ се беше струпала тълпа и наддаваше в разпродажбата на роби. Беше добре известно, че най-евтиното място да си купиш роб е направо от кораба, а знамената, веещи се на мачтите му, известяваха, че „Яркото слънце“ е пристигнал току-що от Ащапор на Робския залив.

Дани нямаше да получи помощ нито от Тринадесетте, нито от Братството на турмалина или от Гилдията на подправките. Тя продължи на среброто си още няколко мили отвъд кейовете, доковете и складовете чак до отсрещния край на подковообразния залив, където се разрешаваше да пристават корабите от Летните острови, Вестерос и от Деветте свободни града.

Слезе пред една бърлога за залагания, пред която грамаден базилиск разкъсваше едно нещастно псе; зяпаше ги тълпа възбудено викащи моряци.

— Аго, Джого, вие останете да пазите конете, докато ние със сир Джора поговорим с капитаните.

— Както кажеш, халееси. Ще наглеждаме и вас.

Беше хубаво, че отново ще може да чуе валирианска реч, дори и Общата реч, помисли Дани, докато приближаваха първия кораб. Моряци, хамали и търговци й отваряха път — не знаеха кое е това тъничко младо момиче със среброзлата коса, облечено по дотракски обичай и с рицар от дясната си страна. Въпреки горещината, сир Джора си носеше зеленото вълнено палто върху плетената ризница, с изшитата на гърдите черна мечка на Мормон.