Целувката й го възбуди както винаги, но този път Тирион леко я отблъсна.

— Не сега. Миличко, аз трябва… хм, наречи го семенцето на плана ми. Мисля, че мога да те вкарам в кухните на замъка.

Лицето на Шае се вкочани.

— В кухните?

— Да. Ако го направя с помощта на Варис, никой няма да разбере.

Тя се изкикоти.

— Милорд, та аз ще ви отровя. Всеки, който е опитвал от онова, което съм готвила, ми е казвал, че съм абсолютна бездарница.

— Червената цитадела си има достатъчно готвачи. Касапи и хлебари също. Ще трябва да те предрешим като слугинче.

— Кухненско слугинче — каза тя. — В раздърпан кафяв сукман. Така ли иска да ме види милорд?

— Милорд иска да те види жива — каза Тирион. — Едва ли ще можеш да чистиш котлетата в коприна и кадифе.

— Омръзнах ли му вече на милорд? — Шае пъхна ръка под ризата и напипа члена му. Само два пъти го погали и той се вкочани в шепата й. — Той още ме иска. — Тя се засмя. — Искаш ли да начукаш кухненското си слугинче, милорд? Можеш да ме оваляш в брашно и да смучеш мас от цицките ми, ако…

— Престани. — Поведението й му напомни за Данси, която толкова се бе старала да си спечели облога. Избута грубо ръката й, за да не й позволи повече хитрувания. — Не е време за креватни забавления, Шае. Животът ти може да е в опасност.

Усмивката й се стопи.

— Ако съм разочаровала милорд, станало е неволно, само… не можете ли просто да ми дадете повече стражи?

Тирион въздъхна дълбоко. „Не забравяй колко е млада“ — напомни си той. И хвана ръката й.

— Скъпите ти накити могат да се заменят, хубавите ти дрехи могат да се ушият два пъти по-хубаво от старите. За мен ти си най-скъпото нещо отсам тези стени. Червената цитадела също не е безопасна, но е много по-безопасна, отколкото тук. Искам те там.

— В кухните. Да търкам котлетата.

— За малко.

— Баща ми ме превърна в кухненската си слугиня — каза тя с изкривени устни. — Затова избягах от него.

— Каза ми, че си избягала, защото те е превърнал в своя курва — напомни й той.

— Това също. Чистенето на котлите не ми харесваше повече от кожения му пирон в мене. — Тя поклати глава. — Защо не можеш да ме вземеш в кулата си? Половината придворни лордове държат при себе си жени, които им топлят леглата.

— Защото изрично ми е забранено да те взимам в двора.

— От глупавия ти баща. — Шае се нацупи. — Вече си достатъчно голям, за да държиш при себе си колкото курви искаш. За безбрадо момченце ли те взима той? Какво може да ти направи? Да те напердаши?

Тирион я зашлеви. Не много силно, но достатъчно силно.

— Проклета да си. Проклета да си. Никога повече не ми се подигравай. Не и ти.

За миг Шае онемя. Чуваше се само щурецът.

— Моля ви за прошка, милорд — каза накрая тя, тежко и сковано. — Не исках да бъда нагла.

„А аз не исках да те ударя. Богове милостиви, в Церсей ли се превръщам?“

— Сбъркахме — каза той. — И двамата. Шае, ти просто не разбираш. — Думи, които никога не беше мислил да изрича, започнаха да извират от него като глумци от кух дървен кон. — Когато бях на тринайсет, се венчах за щерката на един селяк. За такава поне я мислех. Бях заслепен от любов и мислех, че и тя изпитва същото към мен, но баща ми натри истината в лицето ми. Невястата ми беше курва, която Джайм беше наел, за да вкуся за първи път мъжеството си. — „И вярвах на всичко това, глупакът му с глупак.“ — За да ми набие урока в главата, лорд Тивин даде жена ми на цяла барака войници, да правят с нея каквото си искат и ме заповяда да гледам. — „И да я обладая последен, след като всички бяха свършили. За последен път, без капчица останала любов и нежност.“ — „Така, за да я запомниш каквато е“, каза той, а аз трябваше да му се опълча, но патката ми ме предаде и направих, каквото ми се заповяда. След като приключи с нея, баща ми се разпореди да разтрогнат брака. Все едно че никога не сме били венчани, казаха септоните. — Той стисна ръката й. — Моля те, нека да не говорим повече за Кулата на Ръката. Ще останеш в кухните само за малко. Щом приключим със Станис, ще получиш друга къща и коприни, меки като ръцете ти.

Очите на Шае бяха станали големи, но Тирион не можа да разчете какво се крие зад тях.

— Ръцете ми няма да са меки, ако чистя пещи и мия чинии по цял ден. Още ли ще искате да ви докосват, когато изпръхнат и се напукат от врялата вода и сапуна?

— Повече от всякога — увери я той. — Защото ще ми напомнят какво е трябвало да изтърпиш.

Не беше сигурен, че му повярва. Тя сведе очи.

— Както заповядате, милорд.

Тирион осъзна, че тази нощ няма да получи повече разбиране, целуна я по бузата, където я беше ударил, за да смекчи малко болката от шамара.

— Ще пратя хора да те доведат.

Варис чакаше при конюшните. Конят му изглеждаше крастав и полужив. Тирион се качи на своя и един от наемниците отвори портите. Двамата поеха мълчаливо. „Защо й разказах за Тиша, боговете да ме опазят дано?“ — запита се той изплашен. Има тайни в този живот, които никога не трябва да се изричат. Поводи за срам, които човек трябва да отнесе в гроба си. Какво искаше от нея, прошка ли? А как го изгледа тя, какво означаваше погледът й? Толкова ли мразеше това търкане на котли, или беше заради признанието му? „Как можех да й кажа, че все още си въобразявам, че ще ме обича?“ — питаше се едната му половина, а другата го хулеше с насмешка: „Тъпо джудже, курвата обича само златото и накитите ти.“

Зарасналият уж лакът го заболяваше при всеки удар на конските копита по паважа. Понякога почти си представяше, че чува стърженето на костите вътре. Сигурно трябваше да навести някой майстер, да вземе някой лек за болката… но откакто Пицел се разкри що за същество е, Тирион Ланистър беше престанал да вярва на майстерите. Боговете само знаеха с кого заговорничат или какво са смесили в лека, който ти дават.

— Варис — рече той, — трябва да прибера Шае в замъка, без Церсей да разбере. — И му описа накратко плана си за кухните.

Евнухът цъкна с език.

— Милорд, ще направя каквото заповядате, разбира се… но съм длъжен да ви предупредя, че в кухните е пълно с очи и уши. Дори момичето да не попадне под някакво особено подозрение, ще й задават хиляди въпроси. Откъде е родом? Кои са родителите й? Как е дошла в Кралски чертог? Истината ще бъде немислима, затова ще й се налага да лъже… да лъже и да лъже. — Погледна Тирион. — А и едно такова хубаво кухненско слугинче ще буди не само любопитство, но и похот. Ще я опипват, ще я пощипват, ще я потупват, ще я стискат. Готварчета нощем ще се промъкват под завивките й. На някой самотен готвач току-виж му хрумнало да си я вземе за жена. Хлебари ще месят гърдите й с брашнени ръце.

— Предпочитам да я опипват, отколкото да я намушкат — каза Тирион.

Варис продължи още няколко крачки и каза:

— Възможно е да се намери и друго решение. Между другото слугинята, която се грижи за дъщерята на лейди Танда, я хванаха да краде от накитите й. Уведомя ли лейди Танда, тя веднага ще изгони момичето. И дъщеря й ще има нужда от нова слугиня.

— Разбирам. — Тирион схвана веднага, че в това се крият възможности. Една лична прислужница на знатна дама носеше по-фино облекло от кухненските момичета, а и можеше да си позволи по някой и друг накит. Шае щеше да е доволна от това. Освен това Церсей смяташе лейди Танда за досадна и истерична, а Лолис — за недодялана и тъпа. Едва ли щеше да ги кани често да си побъбрят като приятелки.

— Лолис е плаха и доверчива — допълни Варис. — Ще приеме всяка версия, която й се разкаже. Откакто тълпата й взе девствеността, не смее да излиза от спалнята си, така че Шае няма да я виждат много навън… и в същото време ще е достатъчно близо, когато ви е нужна утехата й.

— Кулата на Ръката е под наблюдение, това го знаеш не по-зле от мен. Церсей несъмнено ще започне да проявява любопитство защо слугинята на Лолис ме посещава.

— Бих могъл да водя детето в спалнята ви скришом. Домът на Чатая не е единственият, който може да се похвали със скрит вход.