Тирион кимна. Ако се случеше най-лошото, малкият „Морски бързоход“ трябваше да успее да надбяга преследвачите си. Малък кораб с големи платна, той беше по-бърз от всеки боен кораб на вода, или поне така твърдеше капитанът му. Стигнеше ли веднъж Мирцела Браавос, щеше да е в безопасност. Изпращаше с нея сир Арис Оукхарт като неин заклет щит и беше задължил браавосците да я преведат по останалия път до Слънчево копие. Дори лорд Станис щеше да се поколебае да предизвика гнева на най-големия и могъщ от Свободните градове. Пътуването от Кралски чертог до Дорн през Браавос едва ли беше най-прекият път, но наистина беше най-безопасният… така поне се надяваше.
„Ако лорд Станис знаеше за това плаване, нямаше да може да избере по-подходящ момент да изпрати флотата си срещу нас.“ Тирион погледна натам, където Черна вода се изливаше в едноименния залив, и изпита облекчение, че не вижда платна на широкия зелен хоризонт. Според последното донесение флотата на Баратеон все още стоеше на котва при Бурен край, където сир Кортни Пенроуз продължаваше да се опълчва на обсадата в името на мъртвия Ренли. Междувременно кулите на Тирион се издигаха три четвърти готови. Дори и сега мъжете повдигаха с помощта на тежките макари камъните, поставяха ги на място и без съмнение го проклинаха за това, че ги е накарал да работят по време на празненствата. Да проклинат. „Още два дни, Станис, само толкова искам. Още два дни и ще свърши.“
Тирион изгледа как племенничката му коленичи пред Върховния септон, за да получи благословията му за пътуването. Слънчевата светлина докосна кристалната му корона и се разпиля на дъга над вдигнатото нагоре лице на Мирцела. Шумът откъм реката му попречи да чуе молитвите й. Дано боговете да имаха по-остър слух от неговия. Върховният септон беше дебел като къща и по-помпозен и надут дори от Пицел. „Стига, старче, приключвай — помисли с раздразнение Тирион. — Боговете си имат по-важни грижи от това да те слушат, аз също.“
Когато най-сетне мърморенето и монотонните молитви секнаха, Тирион си взе сбогом с капитана на „Чука на Роб“.
— Отведете племенницата ми невредима до Браавос и като се върнете, ви чака рицарство — обеща той.
Докато слизаше по стръмния трап на кея, усети враждебните погледи. Галерата се поклащаше леко и това правеше стъпките му по-кекави от всякога. „Бас държа, че им се ще да се разкискат.“ Никой не смееше, не и открито, макар да чуваше мърморенето им, заглушено от скърцането на дърво, въжета и шума на речния поток. „Не ме обичат — помисли той. — Нищо чудно. Аз съм сит и грозен, а те умират от глад.“
Брон го придружи през тълпата до сестра му и синовете й. Церсей го пренебрегна, предпочитайки да ощастливи с усмивките си братовчеда им. Той се вгледа в чаровния й Лансел с очи, зелени като смарагдовия наниз на тънката й бяла шия, и лукаво се усмихна наум. „Знам тайната ти, Церсей.“ Сестра му напоследък често навестяваше Върховния септон, за да потърси благословията на боговете за предстоящата им борба с лорд Станис… или поне в това искаше да го убеди. Всъщност, след краткото си посещение във Великата септа на Белор, Церсей се намяташе с грубо кафяво пътно наметало и се измъкваше, за да се срещне с някакъв странстващ рицар с тъпото име сир Озмунд Черно котле и неговите също толкова противни братя Осни и Осфрид. Лансел му беше казал всичко за тях. Церсей се канеше да използва братята Черно котле, за да си купи лична наемническа сила.
Какво пък, нека се забавлява със заговорите си. Много по-сладка беше, докато си въобразяваше, че го е надхитрила. Черните котлета щяха да й замаят главицата, да й приберат париците и да й обещаят всичко, което поиска, и защо не, след като Брон струваше колкото всичките й пари, петак за петак? Братята, и тримата симпатични мошеници, всъщност бяха много по-опитни в измамата, отколкото в пускането на кръв. Церсей беше успяла да си купи три празни тъпана; ушите й щяха да проглушат с думкането си, но вътре нямаше нищо. Това безкрайно го забавляваше.
Когато „Лъвска звезда“ и „Лейди Лиана“ се откъснаха от брега и поеха към устието на реката да разчистят пътя на „Морски бързоход“, тържествено заечаха рогове. По каменните брегове се чуха възгласи, рехави и дрипави като облаците, стелещи се по небето. Мирцела се усмихна и замаха с ръка от палубата. Зад нея стоеше Арис Оукхарт в блестящия си бял плащ. Капитанът заповяда да срежат въжетата, греблата изтикаха „Морски бързоход“ навътре в силното течение на Черна вода и платната му разцъфнаха под напора на вятъра — обикновени бели платна, както беше настоял Тирион, не яркият пурпур на Ланистър. Принц Томен захлипа.
— Цивриш като бебе — изсъска брат му. — Принцовете не плачат.
— Принц Емон Рицаря на драконите е плакал в деня, когато принцеса Нерис се омъжила за неговия брат Егон — каза Санса Старк, — а близнаците сир Арик и сир Ерик издъхнали със сълзи на бузите, след като си нанесли един на друг смъртни рани.
— Ти да млъкнеш, че ще накарам сир Мерин на теб да нанесе смъртна рана — сопна се Джофри на годеницата си. Тирион погледна сестра си, но Церсей беше погълната от нещо, което й говореше сир Бейлон Суан. „Възможно ли е да е толкова сляпа, че да не вижда в какво се превръща той?“ — зачуди се Тирион.
След като тръгна по реката, „Дързък вятър“ вдигна греблата и се плъзна по течението след „Морски бързоход“. Накрая пое „Чукът на крал Робърт“, мощта на кралския флот… или поне на онази част, която не бе избягала към Драконов камък със Станис. Тирион беше подбрал корабите много грижливо, избягвайки онези, верността на чиито капитани можеше да е съмнителна, според Варис… но понеже и верността на Варис беше съмнителна, оставаше известно количество тревога. „Твърде много разчитам на Варис — помисли той — Трябват ми лични осведомители. Не че ще разчитам и на тях.“ Доверието можеше да убие човек.
Отново се замисли за Кутрето. За Петир Белиш нямаха никаква вест, откакто бе заминал за Горчив мост. Това можеше да не означава нищо… или всичко. Дори Варис не беше сигурен. Евнухът бе предположил, че може би Кутрето го е сполетяла някаква злополука по пътищата. Можеше дори да са го убили. На това Тирион изсумтя презрително.
— Ако Кутрето е мъртъв, то аз съм великан.
Тирел се дърлеха за предложения брак. Тирион трудно можеше да ги обвини. „Ако аз бях на мястото на Мейс Тирел, по-скоро щях да поискам главата на Джофри на пика, отколкото патката му в дъщеря ми.“
Малката флотилия вече навлезе в залива и Церсей подхвърли, че било време да се прибират. Брон доведе коня на Тирион и му помогна да се качи. Това беше задача на Подрик Пейн, но Под го оставиха в Червената цитадела. Мършавият наемник внушаваше много повече сигурност от момчето.
Тесните улици бяха обкръжени от мъжете на Градската стража, които задържаха тълпата с остриетата на копията си. Сир Джейслин Байуотър вървеше начело, повел клина конници в черни ризници и златни плащове. Зад него яздеха сир Ейрон Сантагар и сир Бейлон Суан, понесли знамената на краля — лъва на Ланистър и коронования елен на Баратеон.
Крал Джофри яздеше след тях на висок сив жребец, златната корона сияеше на златните му къдрици. Санса Старк яздеше до него на кафява кобила и не поглеждаше нито наляво, нито надясно, гъстата й кестенява коса се вееше на раменете й под мрежичката от лунни камъни. Двама от Кралската гвардия пазеха двойката от двете страни — Хрътката отдясно на краля и сир Мандън Мур от лявата страна на момичето.
Следваше ги подсмърчащият Томен, със сир Престън Грийнфилд в белите му доспехи и плащ, а след това Церсей, придружена от сир Лансел и защитена от Мерин Трант и Борос Блънт. Тирион яздеше след сестра си. След тях бяха Великият септон в носилката му и дълга опашка от придворни — сир Хорас Редвин, лейди Танда и дъщеря й, Джалабхар Ксхо, лорд Джилс Росби и всички останали. Двойна колона стражи оформяше тила.
Небръснатите и немитите гледаха вторачено ездачите зад редицата копия. „Това хич, ама хич не ми харесва“ — помисли Тирион. Брон беше пръснал наемниците си из тълпата със заповед да спрат всяка неприятност преди да е започнала. Церсей навярно също бе поставила хора на Черните котлета. Кой знае защо, Тирион не мислеше, че това ще помогне много. Ако огънят е много силен, трудно ще опазиш пудинга да не загори, като хвърлиш още няколко стафидки.
