— И да се говори после, че съм спечелил с измама, с атака, неподобаваща на рицар? Зората е избраният час.

— Избран от Станис — изтъкна Рандил Тарли. — Той иска да ни натика в зъбите на слънцето. Ще бъдем полузаслепени.

— Само до първия сблъсък — каза Ренли. — Сир Лорас ще ги съкруши и след това ще настъпи хаос. — Бриен затегна зелените кожени ремъци и закопча златните стеги. — Когато брат ми падне, погрижете се тялото да остане непокътнато. Все пак той е от моята кръв и не желая да разнасят главата му на пика.

— А ако се предаде? — попита лорд Тарли.

— Да се предаде? — изсмя се лорд Роуан. — Когато Мейс Тирел държеше под обсада Бурен край, Станис яде плъхове, но не отвори портите.

— Помня добре. — Ренли вдигна брадичка, за да може Бриен да затегне предпазителя на гърлото. — Към края сир Гавен Вилд и трима от рицарите му се опитаха да се измъкнат през страничната порта и да се предадат. Станис ги хвана и заповяда да ги изхвърлят от стените с катапулти. Още виждам лицето на Гавен, докато го връзваха.

Лорд Роуан се озадачи.

— Никого не са хвърляли от стените. Щях да го помня.

— Майстер Крессен каза на Станис, че може да се принудим да ядем мъртъвците си и няма полза да изхвърляме добро месо. — Ренли отметна косата си назад, а Бриен я върза с кадифена лента и постави над ушите му ватирана шапчица да омекоти тежестта на железния шлем. — Благодарение на Луковия рицар така и не се стигна до ядене на трупове, но малко остана. Твърде малко за сир Гавен, който умря в килията си.

— Ваша милост. — Кейтлин бе чакала търпеливо, но не оставаше време. — Обещахте ми да поговорим.

Ренли кимна.

— Прегледайте частите си, господа… а, и ако Баристан Селми е минал на страната на брат ми, искам да го пощадите.

— За сир Баристан не се знае нищо, откакто Джофри го изгони — каза лорд Роуан.

— Знам го аз стареца. На него му дай да пази крал, иначе няма да е той. Но ето че не дойде при мен, а лейди Кейтлин твърди, че не е и при Роб Старк в Речен пад. Къде ще е другаде, освен със Станис?

— Както кажете, ваша милост. Ще го запазим жив. — Лордовете се поклониха и напуснаха павилиона.

— Кажете какво има, лейди Старк — подкани я Ренли. Бриен заметна плаща на широките му рамене. Беше изтъкан със златни нишки, тежък, с коронования елен на Баратеон, изпъкващ на черен фон.

— Ланистърите се опитаха да убият сина ми Бран. Хиляда пъти съм се питала защо. Вашият брат ми подсказа отговора. В деня, когато той падна, имаше лов. Робърт, Нед и повечето други мъже излязоха да гонят глигана, но Джайм Ланистър остана в Зимен хребет, както и кралицата.

Ренли много бързо схвана намека й.

— Значи вярвате, че момчето ви ги е видяло в кръвосмешението им…

— Моля ви, милорд, разрешете ми да поговоря с брат ви Станис и да му кажа какво подозирам.

— С каква цел?

— Роб ще остави своята корона, стига вие и брат ви да направите същото — заяви тя с надеждата, че това няма да излезе лъжа. Щеше да го направи истина ако се наложеше; Роб щеше да я послуша, както и да реагираха лордовете му. — Нека вие тримата свикате Големия съвет, какъвто кралството не е виждало от сто години. Ще пратим известие в Зимен хребет, така че Бран да може да разкаже какво е видял и всички да се уверят, че истинските узурпатори са Ланистър. Нека събралите се владетели на Седемте кралства да си изберат кой да ги управлява.

Ренли се засмя.

— Кажете ми, милейди, вашите вълчища гласуват ли кой да им води глутницата? — Бриен донесе железните ръкавици на краля и големия шлем, увенчан със златните рога, който щеше да добави към ръста му още стъпка и половина. — Времето за приказки свърши. Сега ще видим кой е по-силен. — Ренли надяна лъскавата зеленозлатиста ръкавицана лявата си ръка, а Бриен коленичи да закопчае колана му, натежал от дългия меч и камата.

— Моля ви, в името на Майката — заговори Кейтлин и внезапен порив на вятъра разтвори платнището на входа. Стори й се, че очите й уловиха някакво движение, но когато се извърна, видя само сянката на краля да играе по копринените стени. Ренли отвори уста да отговори с някаква шега, сянката му се раздвижи, той надигна меча си — черен на зеленото копринено поле, и свещите запращяха, затрепкаха, нещо странно имаше тук, нещо не на място… и после тя видя, че мечът на Ренли си е в ножницата, прибран, в ножницата на кръста му, но мечът на сянката…

— Студ — промълви Ренли със странно приглушен глас миг преди нагърленикът да се разполови като кора на сирене под този меч сянка, който не съществуваше. Остана му време само колкото да изохка задавено и кръвта бликна от гърлото му.

— Не! — изпищя като изплашено малко дете Бриен Синята като видя жестокия посичащ удар. Кралят залитна и рухна в ръцете й, струя кръв затече по предницата на бронята му, втора, сляха се в тъмночервен порой, който погълна зеленото и златното. Още свещи изпращяха и загаснаха. Ренли се опита да проговори, но се давеше в собствената си кръв. Краката му поддадоха и го задържаше прав само опората на Бриен. А тя отметна глава и запищя, останала без думи в ужаса си.

„Сянката.“ Знаеше, че е станало нещо тъмно, нещо нелепо и зло, нещо невъобразимо. „Онази сянка не беше от Ренли. Смъртта влезе и погаси живота му с бързината на вятъра, който погаси свещите.“ Само миг изтече преди Робар Ройс и Емон Квай да нахлуят вътре, но сякаш бе минала половин нощ. Зад тях със запалени факли влязоха двама войници. Когато видяха Ренли в прегръдката на Бриен, подгизнала от кралската кръв, сир Робар извика ужасен.

— Проклета жена! — изрева Емон, рицарят със слънчогледа на бронята. — Махай се от него, зла твар!

— Богове милостиви, Бриен, защо? — попита сир Робар.

Бриен вдигна очи от безжизненото тяло на своя крал. Плащът й с цветовете на дъгата беше почервенял от кръвта, просмукала се в плата.

— Аз… аз…

— Ти ще умреш! — Сир Емон грабна бойната брадва с дълга дръжка от оръжията, които се валяха по пода. — Ще платиш със своята кръв живота на краля!

— НЕ! — изкрещя Кейтлин Старк, но беше късно. Кървавото безумие бе обладало двамата и те скочиха напред с викове, които заглушиха нейния.

Бриен реагира невероятно бързо. Меча си не носеше, затова измъкна този на Ренли от ножницата му и го вдигна да спре замахналата отгоре брадва на Емън. Стомана в стомана изкънтя и изхвърчаха синьо-бели искри, Бриен скочи и грубо хвърли на пода тялото на краля. Сир Емон настъпи и се препъна в него, а оръжието в ръката на Бриен разцепи дългата дръжка и брадвата отлетя настрани. Един от войниците замахна към гърба й с горяща факла, но цветният плащ беше прогизнал от кръвта и не пламна. Бриен се завъртя, замахна и факлата отхвърча с част от стискащата я ръка. Осакатеният закрещя, сир Емон пусна парчето дърво и посегна за меча си. Вторият войник се хвърли напред, Бриен парира и мечовете им закънтяха. Щом се включи и Емон Квай, Бриен се принуди да отстъпи, но успяваше някак да ги задържи на разстояние. На пода главата на Ренли се извъртя болезнено, втора уста зейна широко и от нея на тласъци заблика още кръв.

Робар за миг се беше объркал, но и той вече посягаше към меча си.

— Недей, Робар, чуй ме. — Кейтлин го сграбчи за ръката. — Грях ще извършите, не беше тя! Помогни на нея! Чуй ме, беше Станис. — Името се изсипа на устните преди да е помислила за него, но щом го изрече, разбра, че е истина. — Кълна се, познаваш ме! Станис го уби.

Младият рицар се взря със светлите си, изплашени очи в тази полудяла жена.

— Станис ли? Как?

— Не знам. Чародейство, някаква зла магия, някаква сянка имаше, сянка! — Гласът й прозвуча безумно в собствените й уши, но думите се заизливаха на порой, докато мечовете продължаваха да кънтят. — Сянка с меч, кълна се, видях я! Слепи ли сте? Та тя го обичаше! Помогни й! — Видя как се свлече вторият страж, мечът му падна от отпуснатите пръсти. Отвън се разнесоха викове. Знаеше, че само след миг ще нахлуят още побеснели мъже. — Тя е невинна, Робар. Имате думата ми, кълна се в гроба на моя съпруг и в честта на Старк!