Тежката му челюст под късо подстриганата брада се стегна, но за титли не се заяде. За което му беше много благодарна.

— Не мислех, че ще ви намеря при Бурен край.

— Не бях мислила да идвам тук.

Хлътналите му очи я изгледаха. Този мъж не беше свикнал с лековати учтивости.

— Съжалявам за смъртта на вашия съпруг — рече той, — макар Едард Старк да не ми беше приятел.

— Но никога не ви е бил и враг, милорд. Когато лордовете Тирел и Редвин ви държаха пленник в онзи замък, умиращ от глад, Едард Старк беше този, който свали обсадата.

— По заповед на моя брат, а не от обич към мен — отговори Станис. — Лорд Едард изпълни дълга си, няма да го отрека. Аз да не съм го правил някога? Аз трябваше да стана Ръката на Робърт.

— Това беше волята на брат ви. Нед изобщо не го искаше.

— Но го прие. Онова, което трябваше да е мое. Въпреки това ви давам думата си, че ще получите справедливост за убийството му.

„Колко обичат да обещават смърт мъжете, които искат да са крале.“

— Вашият брат ми обеща същото. Но ако трябва да сме честни, предпочитам да си върна дъщерите, а справедливостта да оставя на боговете. Церсей все още държи Санса, а за Аря не знаем нищо от деня на смъртта на Робърт.

— Ако децата ви се намерят, когато завзема града, ще ви бъдат върнати. — „Живи или мъртви“, загатваше тонът му.

— И кога ще бъде това, лорд Станис? Кралски чертог е близо до вашия Драконов камък, но ето че ви намирам тук.

— Откровена сте, лейди Старк. Добре, аз също ще ви отговоря откровено. За да взема града, ми трябва силата на южните лордове, която виждам отрупана от другата страна на полето. Брат ми ги държи. Трябва на всяка цена да му ги отнема.

— Хората предлагат своята вярност там, където пожелаят, милорд. Тези лордове са се заклели във вярност на Ренли и на дома Баратеон. Ако вие с брат ви оставите настрана враждата си…

— Нямам вражда към Ренли, стига да докаже, че е послушен. Аз съм по-големият и неговият крал. Искам само онова, което е мое по право. Ренли ми дължи лоялност и подчинение. Държа да го получа. От него, както и от другите лордове. — Станис се вгледа в лицето й. — А каква кауза е довела вас на това поле, мйлейди? Да не би домът Старк да е свързал съдбата си с моя брат?

„Този никога няма да се прегъне“ — помисли тя, но все пак беше длъжна да опита. Твърде голям беше залогът.

— Синът ми властва като крал на Севера, по волята на нашите лордове и народа. Той не прегъва коляно пред никого, но протяга ръка за приятелство на всички.

— Кралете нямат приятели — грубо отвърна Станис, — само поданици и врагове.

— И братя — извика весел глас зад нея. Кейтлин се озърна през рамо към Ренли, чийто изящен кон грациозно пристъпваше през дънерите. По-младият Баратеон беше великолепен в зеления си кадифен жакет и сатененото наметало, поръбено с катерича козина. Короната със златните рози лежеше на слепоочията му като жив гирлянд, нефритовата глава на елен се издигаше над челото му. Дългата му черна коса се спускаше назад. Късчета черен диамант красяха колана на меча му и верижка от злато и смарагди се полюшваше на шията му.

Ренли също беше избрал жена да носи знамето му, макар че Бриен криеше лице и тяло зад броня, която не издаваше пола й. На върха на дванадесет стъпки дългата й пика коронованият елен стоеше изправен на задните си крака, от черно и златно, и морският бриз разгръщаше дългия плат като вълна. Поздравът на брат му беше сдържан.

— Лорд Ренли.

— Крал Ренли. Това наистина ли си ти, Станис?

Станис се намръщи.

— Кой друг може да е?

Ренли сви безгрижно рамене.

— Когато видях този твой щандарт, не можех да съм сигурен. Чие знаме носиш?

— Моето си.

Червенодрехата жрица заговори.

— Кралят е приел за своя знак пламтящото сърце на Господаря на Светлината.

Това, изглежда, развесели Ренли.

— Толкова по-добре. Ако двамата бяхме с едно и също знаме, битката щеше ужасно да се обърка.

— Да се надяваме, че битка няма да има — каза Кейтлин. — Тримата имаме един и същ общ враг, който може да унищожи всички ни.

Станис я изгледа мрачно.

— Железният трон е мой по право. Всички онези, които ми го отричат, са мои врагове.

— Цялото кралство ти го отрича, братко — каза Ренли. — Старците го отричат с предсмъртния си хрип, неродените деца го отричат в майчините си утроби. Отричат го в Дорн, както го отричат и на Вала. Никой не иска ти да си му крал. Съжалявам.

Станис стисна челюсти и лицето му се вкочани.

— Заклех се да не преговарям с теб, докато носиш изменническата си корона. Трябваше да спазя клетвата си.

— Това са глупости — сряза ги Кейтлин. — Лорд Тивин чака в Харънхъл с двадесет хиляди меча. Останките от армията на Кралеубиеца се прегрупират при Златния зъб, друга войска на Ланистър се събира под сянката на Скалата на Кастърли, а Церсей и синът й държат Кралски чертог с драгоценния ви Железен трон. Всеки от вас нарича себе си крал, а кралството кърви и никой не вдига меч да го защити освен сина ми.

Ренли сви рамене.

— Вашият син спечели няколко битки. Аз ще спечеля войната. Ланистърите могат да почакат благоволението ми.

— Ако имаш някакви предложения, направи ги — подкани го навъсен Станис, — ако не — да си ходя.

— Добре — каза Ренли. — Предлагам да слезеш от коня, да прегънеш коляно и да ми се закълнеш във васална вярност.

Станис преглътна гнева си.

— Това не ще получиш никога.

— Ти служи на Робърт, защо не и на мен?

— Робърт беше по-големият ми брат. Ти си по-малкият.

— По-млад, по-храбър и много по-хубав…

— …и крадец и узурпатор освен това.

Ренли сви рамене.

— Таргариените наричаха Робърт узурпатор. Той, изглежда, успяваше да понесе този срам. Аз също ще го изтърпя.

„Нищо няма да стане.“

— Чуйте се и двамата! Ако ми бяхте синове, щях да ви хвана за главите и да ги чукна една в друга, и да ви затворя в спалнята, докато не ви дойде умът и не си спомните, че сте братя.

Станис я погледна намръщено.

— Твърде много си позволявате, лейди Старк. Аз съм законният крал, а вашият син е не по-малко изменник от брат ми тук. И неговият ден ще дойде.

Голата закана разпали гнева й.

— Много лесно наричате другите предатели и узурпатори, милорд, но с какво вие сте по-различен? Твърдите, че вие единствен сте законният крал, но защо ми се струва, че Робърт имаше двама синове? По всички закони на Седемте кралства принц Джофри е неговият законен наследник, а след него е Томен… и всички ние сме изменници, колкото и основателни доводи да имаме.

Ренли се засмя.

— Трябва да извиниш лейди Кейтлин, Станис. Тя съвсем наскоро пристигна от Речен пад, а пътят на кон покрай брега е дълъг. Боя се, че не е виждала писъмцето ти.

— Джофри не е от семето на моя брат — заяви безцеремонно Станис. — Нито Томен. Те са копелета. Момичето също. И тримата са изчадия, родени в позорен инцест.

„Възможно ли е дори Церсей да е толкова луда?“ Кейтлин онемя.

— Не е ли забавна тази историйка, милейди? — попита Ренли. — Бях на стан при Рогов хълм, когато лорд Тарли получи писмото му, и трябва да призная, че останах без дъх. — Усмихна се на брат си. — Не подозирах, че си толкова умен, Станис. Стига да беше вярно, ти наистина щеше да си законният наследник на Робърт.

— Да беше вярно? Ти лъжец ли ме наричаш?

— Можеш ли една дума да докажеш от тази басня?

Станис стисна зъби.

„Робърт не го е знаел — помисли Кейтлин, — иначе Церсей щеше да загуби главата си тутакси.“

— Лорд Станис — попита тя, — ако сте знаели, че кралицата е извършила такива чудовищни престъпления, защо сте го премълчали?

— Не съм го премълчал — заяви Станис. — Споделих подозренията си с Джон Арин.

— Вместо с родния си брат?

— Отношението на брат ми към мен никога не е било по-топло от сухото чувство за дълг — каза Станис. — Изказани от мен, подобни подозрения щяха да изглеждат като проява на недоволство и егоистични, средство да се поставя на първо място в реда на наследниците. Бях убеден, че Робърт ще е по-склонен да се вслуша, ако обвиненията дойдат от лорд Арин, когото той обичаше.