Чичо й слушаше мълчаливо, все по-намръщен, и очите му се скриха под гъстите вежди. Бриндън Тъли умееше да изслушва… всички освен баща й. Беше брат на лорд Хостър, с пет години по-млад, но двамата бяха във вражда, откакто Кейтлин се помнеше. При една от по-шумните им караници, когато Кейтлин беше едва осемгодишна, лорд Хостър бе нарекъл Бриндън „черната овца от стадото на Тъли“. Бриндън бе отвърнал на смях, че знакът на техния дом е подскачаща пъстърва, следователно би трябвало да е черна риба, а не черна овца, и от този ден нататък го беше приел като личен знак.

Враждата им не бе престанала до деня на сватбата на Лиза. На сватбеното пиршество Бриндън бе уведомил брат си, че напуска Речен пад, за да служи на Лиза и съпруга й, владетеля на Орлово гнездо. Оттогава лорд Хостър не беше споменавал повече името на брат си според редките писма, които й пращаше Едмур.

Тъй или иначе, в онези хубави години на детството на Кейтлин тъкмо Бриндън Черната риба бе този, при когото тичаха децата на лорд Хостър със своите сълзи и истории, когато татко беше твърде зает, а мама — много болна. Кейтлин, Лиза, Едмур… да, и Петир Белиш също, повереникът на баща й… и той ги изслушваше всички търпеливо, точно както я слушаше сега, смеейки се на малките им победи и със съчувствие към детинските им злочестини.

Когато тя свърши, чичо й остана мълчалив дълго време. Конят му предпазливо пристъпваше по стръмната камениста пътека.

— Трябва да известим баща ти — въздъхна той накрая. — Ако Ланистърови наистина тръгнат на поход, Зимен хребет е далече, а Долината е защитена от планините, но Речен пад е точно на пътя им.

— И аз се опасявам от това — призна Кейтлин. — Ще помоля майстер Колемон да прати птица, щом стигнем Орлово гнездо. — Трябваше да разпрати и други съобщения — заповедите, които Нед й бе предал за своите знаменосци: да се готвят за отбрана на Севера. — Какви са настроенията в Долината?

— Гневни. Лорд Джон го обичаха всички, а обидата се почувства много остро, когато кралят назначи Джайм Ланистър на пост, който родът Арин държи от триста години. Лиза заповяда на всички ни да наричаме сина й „Законен пазител на Изтока“, но никой не се заблуждава. Нито пък сестра ти е единствената, която е изпълнена с подозрения около смъртта на Ръката. Никой не смее открито да твърди, че Джон е бил убит, но сянката на подозрението е дълга. — Изгледа Кейтлин със свити устни. — А сега и момчето.

— Момчето ли? Какво е станало? — Кейтлин се приведе да мине под една издадена над пътеката канара и продължи по острия завой надолу.

— Лорд Робърт — заговори угрижено чичо й. — Шестгодишен, болнав и се разревава, щом му вземеш куклите. Законният наследник на Джон Арин, в името на всички богове, но според някои е твърде слаб, за да заеме мястото на баща си. Нестор Ройс бе върховен стюард през последните петнадесет години, докато лорд Джон служеше в Кралски чертог, и според мнозина той би трябвало да управлява, докато момчето навърши пълнолетие. А според други Лиза трябва отново да се омъжи, и то скоро. Кандидатите вече кръжат като врани над бойно поле. Орлово гнездо е пълно с такива.

— Можеше да се очаква — отвърна Кейтлин. Нищо чудно: Лиза все още беше млада, а кралството на Планината и Долината бе чудесна зестра. — Тя склонна ли е да вземе друг съпруг?

— Казва, че да, стига да се намери подходящ, но вече отхвърли лорд Нестор и още дузина приемливи мъже. Кълне се, че този път тя сама щяла да избере съпруга си — каза Бриндън Тъли.

— Ти поне си последният, който би я винил за това.

Сир Бриндън изсумтя.

— Не я виня, но… струва ми се, че Лиза само си играе с ухажорите. Изглежда, това я забавлява, но съм убеден, че сестра ти възнамерява да управлява сама, докато момчето не отрасне достатъчно, за да стане владетел на Орлово гнездо не само по титла, а действително.

— Една жена може да управлява не по-малко мъдро от един мъж — вметна Кейтлин.

— Подходящата жена — да. — Чичо й я изгледа косо. — Не се заблуждавай, Кат. Лиза не е като теб. — Бриндън замълча. — Честно казано, боя се, че няма да намериш сестра си толкова… отзивчива.

— Какво искаш да кажеш? — озадачи се тя.

— Лиза, която се върна от Кралски чертог, не е същото момиче, което замина на юг при назначаването на съпруга й за Ръка. За нея тези години се оказаха тежки. Трябва да го знаеш. Лорд Арин беше съпруг с чувство за дълг, но бракът им бе политически, а не породен от страст.

— Както и моят.

— Започнаха еднакво, но при теб нещата се развиха по-щастливо, отколкото при сестра ти. Две мъртвородени деца, четири помятания, смъртта на лорд Арин… Кейтлин, боговете дадоха на Лиза само едно дете и сега за сестра ти то е всичко на този свят. Горкото момче. Нищо чудно, че избяга, вместо да го види в ръцете на Ланистърови. Сестра ти се страхува, детето ми, а това, от което най-много се страхува, са Ланистърови. Избяга в Долината, измъкна се от Червената цитадела като крадец посред нощ, и всичко това — само за да измъкне сина си от устата на лъва… а сега ти й водиш лъва пред вратата.

— В окови — каза Кейтлин. Вдясно от нея зейна пропаст, стръмна и тънеща в мрак. Тя стисна юздите и подкара коня предпазливо, стъпка по стъпка.

— О? — Чичо й се озърна през рамо към Тирион Ланистър, който бавно се спускаше след тях. — Виждам брадва на седлото му, кама на колана и някакъв наемник, който се влачи подир него като алчна сянка. Къде са оковите, скъпа?

Кейтлин се намести неспокойно на седлото.

— Джуджето е тук не по свой избор. С окови или без тях, той е мой пленник. Лиза ще поиска от него да отговаря за престъпленията си не по-малко от мен. Ланистърови убиха нейния съпруг и тъкмо нейното писмо най-напред ни предупреди за коварствата им.

Бриндън Черната риба й отвърна с уморена усмивка.

— Дано да си права, детето ми.

Когато склонът стана по-полегат, слънцето се беше спуснало доста на запад. Пътят се разшири и изправи и Кейтлин чак сега забеляза планинските цветя и буйните треви. Щом се спуснаха в долината, тръгнаха по-бързо и спечелиха време, препускайки в галоп през зелените борови гори и покрай задрямали селца, покрай овощни градини и злачни нивя, прецапвайки десетки блеснали на слънцето бистри потоци. Чичо й пусна напред един конник с развято знаме — луната и сокола на дома Арин, а под тях — неговата черна риба. Селските коли, търговски фургони и ездачи от по-дребни домове се отдръпваха, за да им направят път.

Въпреки всичко, когато достигнаха масивния замък в подножието на Великанска пика, беше съвсем тъмно. По бойниците мигаха светлините на факлите, а лунният рог танцуваше по тъмната вода на рова. Подвижният мост беше вдигнат и решетката — спусната, но Кейтлин забеляза, че от стражевата кабина при портата и от прозорците на квадратните й кули струи светлина.

— Лунните порти — каза чичо й и групата им спря. Конникът със знамето продължи до края на рова, за да поздрави стражите. — Седалището на лорд Нестор. Сигурно ни очаква. Погледни нагоре.

Кейтлин вдигна очи — нагоре, и още нагоре, и още нагоре. Отначало успя да различи само скали и дървета — извисяващия се и забулен от нощта планински масив, черен като най-беззвездното небе. После забеляза, някъде много високо над тях, блясък на далечни огньове — като оранжеви очи, които се взираха надолу. Над тях се виждаха други, още по-високи и далечни, по-нагоре трети, само като мигаща искра в небето. А най-горе, там, където кръжаха орлите — бяла резка под лунната светлина. Главата й се замая, докато се взираше нагоре в неописуемо високите сияещи кули.

— Орлово гнездо — чу до себе си изпълнения с благоговение шепот на Марилион.

Резкият глас на Тирион Ланистър прекъсна унеса му.

— Аринови едва ли ще се зарадват много на компанията ми. Ако смятате да ме карате да се катеря по тази планина в тъмното, по-добре ме убийте тук.

— Ще пренощуваме тук и ще се изкачим утре — каза му Бриндън.

— Умирам от нетърпение — отвърна джуджето. — Как се качвате дотам? Не съм свикнал да яздя кози.