— Аз щях да направя същото — отвърна чичо му, при това много по-спокойно, отколкото можеше да го направи Тирион. — Вие, изглежда, никога не сте виждали Речен пад, сир Харис, иначе щяхте да знаете, че в това отношение Джайм не е имал голям избор. Замъкът е разположен в края на вклинената суша, където Повален камък се влива в Червената вилка на Тризъбеца. Реките образуват две страни на триъгълник, а когато се окажат под заплаха, Тъли отварят шлюзовете горе по течението, за да се образува широк ров от третата страна и така Речен пад се превръща в остров. Стените се издигат стръмно над водата и от кулите им защитниците имат командно положение над отсрещните брегове на много левги околовръст. За да им отреже всички подстъпи, обсаждащият трябва да вдигне един лагер при Повален камък, един южно от Червената вилка и трети между двете реки, западно от рова. Няма друг начин. Никакъв.

— Сир Кеван говори истината, господа — каза вестителят. — Можехме да вдигнем палисади около лагерите, но нямаше да помогне, не и след като не бяхме известени и след като реките ни отрязваха едни от други. Най-напред нападнаха първия лагер. Никой не очакваше атаката. Марк Пайпър нападаше обоза, но той уж водеше само петдесет души. Сир Джайм беше излязъл да се справи с тях предната нощ… е, с това, което мислеше, че са. Съобщиха ни, че войската на Старк е източно от Зелената вилка и се придвижва на юг…

— А съгледвачите ви? — Лицето на сир Грегър Клегейн все едно че беше изсечено от камък. Огънят от камината придаваше тъмнооранжев оттенък на кожата му и дълбоки сенки в кухините на очите му. — Те нищо ли не видяха? Не ви ли предупредиха?

Оцапаният с кръв вестоносец поклати глава.

— Съгледвачите ни бяха изчезнали. Помислихме, че е работа на Марк Пайпър. Онези, които се върнаха, не казаха нищо.

— На човек, който нищо не вижда, очи не му трябват — заяви Планината. — Извадете им ги и ги дайте на новия си съгледвач. Кажете му, че се надявате четири очи да виждат по-добре от две… ако не, то следващият ще е с шест.

Лорд Тивин Ланистър се обърна и изгледа сир Грегър. Тирион улови златния блясък, щом светлината на огъня се отрази в зениците му, но не можеше да каже със сигурност дали погледът изразява одобрение, или яд. По време на съвет лорд Тивин в повечето случаи предпочиташе да мълчи и да слуша, преди да заговори, навик, на който Тирион се опитваше да подражава. Но все пак тази тишина му беше неприсъща, а и виното в чашата му си оставаше недокоснато.

— Казахте, че са дошли през нощта — бързо се намеси сир Кеван.

Мъжът кимна уморено.

— Черната риба водеше авангарда. Изкла съгледвачите ни и разчисти палисадите за главния щурм. Докато нашите разберат какво става, конниците им преодоляха рововете и се изляха в галоп през лагера с мечове и факли. Аз спях в западния лагер, между двете реки. Когато чухме боя и видяхме горящите шатри, лорд Бракс ни поведе към саловете и се опитахме да се прехвърлим, но течението ни отнесе надолу, а хората на Тъли започнаха да ни обстрелват с камъни с катапултите по стените си. Видях как един от саловете се разцепи на трески, а други три се преобърнаха, мъжете изпопадаха в реката и започнаха да се давят… а онези, които успяха да се доберат до отсрещния бряг, се натъкнаха на чакащите ги по брега Старки.

Сир Флемент Бракс беше със сребърна туника с пурпурни ивици и приличаше на човек, който не схваща какво е чул току-що.

— Милорд баща ми…

— Съжалявам, милорд — каза вестоносецът. — Лорд Бракс беше в броня, когато се обърна първият сал. Умря доблестно.

„Умрял е като глупак“ — помисли Тирион, завъртя чашата и заби поглед в тъмните глъбини на виното. Да прехвърлиш реката посред нощ на някакъв си набързо стъкмен сал, и то в броня, с враг, който те чака на отсрещния бряг — ако това наричаха доблест, предпочиташе при всяко положение да го уличат в страхливост. Зачуди се дали лорд Бракс е изпитвал особена доблест, докато тежестта на стоманата го е завличала под черната вода.

— Лагерът между двете реки също бе опустошен — продължи вестоносецът. — Докато се опитвахме да се прехвърлим, още Старки се изсипаха от запад, две колони тежка конница. Видях окования великан на лорд Ъмбър и орела на Малистър, но ги водеше момчето, с чудовищния вълк, препускащ до него. Не се оказах наблизо, за да видя с очите си, но разправят, че звярът убил четирима и разкъсал дузина коне. Копиеносците ни оформиха стена и задържаха първия им щурм, но когато бранителите на Тъли видяха, че се включват, отвориха портите на Речен пад и ги удариха в гръб.

— Боговете да са ни на помощ. — възкликна лорд Лефорд.

— Ъмбър, Големия Джон, подпали обсадните кули, които вдигахме, а лорд Блакууд намери пленения сир Едмур Тъли с останалите пленници и ги отърва. Южният ни лагер бе под командата на сир Форли Престър. Той се оттегли в добър ред, след като видя, че останалите ни лагери са разбити, с две хиляди копия и също толкова лъкометци, но тирските наемници, които водеха наемническата му конница, удариха знамената му и минаха на вража страна.

— Проклет да е! — Чичо му Кеван бе по-скоро ядосан, отколкото изненадан. — Предупредих го Джайм да не разчита на този човек. Мъж, който се бие за пари, е верен само на кесията си.

Лорд Тивин сплете пръсти под брадичката си. Докато слушаше, помръдваха само очите му. Лъскавите му златисти бакенбарди очертаваха едно толкова невъзмутимо лице, че човек можеше да го вземе за маска, но Тирион все пак забеляза капчиците пот, избили по бръснатото теме на баща му.

— Как е могло да се случи? — отново проплака сир Харис Суифт. — Да пленят сир Джайм. Да свалят обсадата… та това е катастрофа!

Сир Аддам Марбранд се намеси.

— Много сме ви благодарни, че ни изтъквате очевидното, сир Харис. Но въпросът е какво да правим сега?

— Какво можем да направим? Войската на Джайм е избита, пленена или хвърлена в бяг, а Старките и Тъли са прекъснали всичките ни пътища за продоволствие. От запада сме отрязани! Ако решат, могат да тръгнат срещу Стената на Кастърли и какво ще ги спре? Господа, ние сме победени. Трябва да молим за мир.

— Мир? — Тирион завъртя замислено чашата в ръцете си, отпи дълбоко, хвърли я на пода и тя се пръсна на хиляди късчета. — Това е вашият мир, сир Харис. Милият ми племенник го строши веднъж и завинаги, когато реши да украси Червената цитадела с главата на лорд Едард. По-лесно бихте могли да си пиете виното от тази чаша, отколкото тепърва да убедите Роб Старк да сключи мир. Той печели… или не сте го схванали?

— Две битки още не правят война — настоя сир Аддам. — Ние далеч не сме загубили. С удоволствие бих пробвал якостта на стоманата си срещу това момченце Старк.

— Може пък да се съгласят на примирие и да позволят да разменим пленниците си срещу техните — подхвърли лорд Лефорд.

— Освен ако не разменят трима срещу един, доста ще сме леки на тия везни — кисело отвърна Тирион. — А и какво ще предложим за брат ми? Гниещата глава на лорд Едард ли?

— Чух, че кралица Церсей държи дъщерите на Ръката — подхвърли с плаха надежда Лефорд. — Ако върнем на това момче сестрите му…

Сир Аддам изсумтя презрително.

— Трябва да е пълен задник, за да размени живота на сир Джайм срещу две момичета.

— Тогава трябва да откупим сир Джайм, каквото и да ни струва — каза лорд Лефорд.

Тирион завъртя очи.

— Ако Старките имат голяма нужда от злато, могат просто да стопят доспехите на Джайм.

— Ако ги помолим за мир, ще решат, че сме слаби — възрази сир Аддам. — Според мен трябва веднага да тръгнем срещу тях.

— Надявам се, че приятелите ни в двора ще се присъединят към нас със свежи сили — каза сир Харис. — Навярно някой би могъл да се върне в Скалата на Кастърли, за да вдигне нова войска.

Лорд Тивин Ланистър стана.

— Те държат в плен сина ми — повтори той с тон, който сряза безсмисленото дърдорене като меч тлъста лой. — Оставете ме. Всички.

Образец на пълно покорство, Тирион се надигна да се пръждоса с останалите, но баща му го спря с поглед.