Зърна някакъв дървен фургон и помисли дали да не се качи отзад, за да вижда по-добре, но я изпревариха други. Фургонджията ги изруга и ги разгони с камшика. Обзе я отчаяние. Запровира се напред, но я избутаха настрани и я притиснаха в каменната плоча на някакъв постамент. Тя вдигна очи към Белор Блажения, краля-септон. Напъха тоягата-меч зад колана си и се заизкачва. Счупеният нокът на палеца и оставяше кървави петънца по мрамора, но тя успя да се изкатери и се намести в кралските нозе.

И в този момент видя баща си.

Лорд Едард стоеше на площадката на Великия септон пред вратите на септата, подкрепян от двама златни плащове. Беше облечен в тъмносив кадифен жакет с белия вълк, обшит с мъниста на гърдите, и със сив вълнен плащ, поръбен с бяла козина, но беше по-слаб, отколкото го знаеше Аря, лицето му се бе издължило и изпито от болка. Повече го крепяха, отколкото стоеше сам. Гипсовата отливка на счупения му крак бе посивяла. Зад него стоеше самият Върховен септон: едър набит мъж, побелял от старост и много дебел, облечен в дълъг бял халат и с огромна корона от ковано злато и кристал, от която при всяко движение около главата му засияваше ореол с всички цветове на дъгата.

Около вратите на септата пред издигнатата мраморна платформа се бяха струпали рицари и висши лордове. Джофри изпъкваше сред тях, от глава до пети в пурпурни одежди от коприна и сатен, извезани с изправени на задни си крака елени и лъвове, и със златна корона на главата. Майка му, кралицата, стоеше до сина си в черна траурна рокля с було и черни диаманти в косата. Аря разпозна Хрътката, в снежнобелия плащ над тъмносивата му броня, с четирима от Кралската гвардия около него. Видя и евнуха Варис, който се плъзгаше в меките си пантофи между благородните особи, в халат от пъстра дамаска, и си помисли че ниският мъж със сребристата пелерина и острата брадичка май беше онзи, който някога се бе сражавал в дуел за майка й.

А след това сред всички тях се появи и Санса, облечена в небесносиня коприна, с изрядно вчесана на къдрици дълга кестенява коса и със сребърни гривни на китките. Аря се намръщи зачудена какво търси сестра й там и защо изглежда толкова щастлива.

На стъпалата между градската тълпа и хората горе се бяха подредили копиеносци в златни плащове, под командата на един набит мъж в лъскави черни доспехи със златен филигран. Плащът му притежаваше металния блясък на тъкан от истински златни нишки плат. Когато камбаната престана да звъни, тишината бавно се утаи над огромния площад и баща й също така бавно вдигна глава и заговори, но гласът му бе толкова тънък и слаб, че нищо не се разбираше. Хората зад нея започнаха да викат: „Какво?“ и „По-високо!“ Мъжът в чернозлатата броня пристъпи зад баща й и го бутна грубо. „Остави го на мира!“, дощя й се да извика, но знаеше, че няма да я чуят и само прехапа устна.

Баща й повиши глас и заговори отново.

— Аз съм Едард Старк, лордът на Зимен хребет и Ръката на краля — каза той вече по-високо и гласът му закънтя над площада, — и дойдох пред вас да призная своята измяна пред богове и хора.

— Не! — проплака Аря. Тълпата под нея се развика. Подигравки и мръсни ругатни изпълниха въздуха. Санса бе скрила лицето си в шепи. Баща й повиши още повече глас, напрягайки се да го чуят.

— Предадох вярата на моя крал и доверието на моя приятел Робърт — извика той. — Заклех се да пазя и закрилям децата му, но още преди да е изстинала кръвта му, замислих с коварство да сваля и да убия неговия син, и да взема короната за себе си. Нека Великият септон и Белор Блажения, и Седемте богове да свидетелстват за истинността на това, което казвам: Джофри Баратеон е законният наследник на Железния трон и по милостта на вси богове Господар на Седемте кралства и Пазител на владенията.

Някой от тълпата хвърли камък и Аря извика, като видя как удари баща й. Златните плащове го задържаха да не падне. По челото му потече кръв. Полетяха още камъни. Един улучи гвардееца вляво от баща й. Друг издрънча в бронята на чернозлатия рицар. Двама от Кралската гвардия пристъпиха и застанаха пред Джофри и майка му, и вдигнаха щитовете си да ги предпазят.

Ръката й се пъхна под наметалото и напипа Игла в ножницата. Пръстите й се стегнаха около дръжката. Едва ли някога беше стискала нещо толкова здраво. „Моля ви, богове, опазете го жив — замоли се тя. — Не позволявайте да убият татко ми.“

Върховният септон коленичи пред Джофри и майка му.

— Както грешим, така страдаме — произнесе напевно той с дълбок и кънтящ глас, много по-силен от този на баща й. — Този човек призна престъпленията си пред очите на богове и хора, тук, на това свято място. — Протегна умолително ръце и около главата му затанцуваха цветни дъги. — Боговете са справедливи, но Белор Блажения също така ни е учил да бъдем милостиви. Как да постъпим с този предател, ваша милост?

Наоколо крещяха хиляди гласове, но Аря изобщо не ги чуваше. Принц Джофри… не, крал Джофри пристъпи иззад щитовете на Кралската си гвардия.

— Майка ми ме увещава да позволя на лорд Едард да облече черното, и лейди Санса ме помоли също да проявя милост към баща й. — После погледна Санса право в очите, засмя се и за миг Аря помисли, че боговете са чули молитвата й, докато Джофри не се обърна към тълпата и не каза: — Но те имат меки сърца на жени. Докато аз съм крал, предателството няма да остава ненаказано. Сир Илин, донесете ми главата му.

Тълпата зарева и Аря усети как статуята на Белор се разклати, когато множеството се понесе към нея като приливна вълна. Върховният септон се вкопчи в кралската пелерина, Варис отзад се затича, размахал ръце, и дори кралицата заговори нещо, но Джофри поклати глава. Лордове и рицари се отдръпнаха, когато той закрачи през тях, висок и безплътен като скелет в желязна броня — Кралската справедливост.

Смътно, като от много далече, Аря чу писъка на сестра си. Санса бе паднала на колене и пищеше истерично. Сир Илин заизкачва стъпалата към платформата.

Аря се изви между краката на Белор, хвърли се в тълпата и извади Игла. Скочи върху някакъв мъж в касапска престилка и го събори на земята. Миг след това някой я блъсна в гърба и тя самата едва се удържа да не падне. Около нея се струпаха тела, запрепъваха се, забутаха се напред и стъпкаха бедния касапин. Аря засече срещу тях с Игла.

Високо на каменната площадка сир Илин Пейн даде знак и рицарят в чернозлатата броня даде команда. Златните плащове смъкнаха лорд Едард върху мрамора с главата му над ръба.

— Хей, ти! — извика някой сърдито зад гърба й, но Аря затича напред, заразбутва хората, запромъква се между тях, блъскайки се във всеки, който се изпречеше на пътя й. Нечия ръка посегна към крака й, но тя се дръпна и я изрита. Някаква жена отпред се спъна и Аря се блъсна в нея, и продължи, размахвайки Игла наляво и надясно, но полза нямаше, нямаше, много бяха хората, щом си отвореше проход веднага го запълваха. Някой я изтласка настрани. Още чуваше писъците на Санса.

Сир Илин извади двуръчния дълъг меч от ножницата на гърба си. Когато вдигна острието над главата си, един слънчев лъч сякаш за миг се спря и затанцува по черния метал, засвятка по ръба на острието, по-тънко от острие на бръснач. „Лед — помисли тя. — Той държи Лед!“ Сълзите потекоха по лицето й и я заслепиха.

И тогава една ръка се изпъна от гъстата гмеж, като змия се стрелна и се стегна над лакътя й като вълчи капан, толкова силно, че Игла падна от ръката й. Аря залитна и щеше да се просне по очи на паважа, ако той не беше я задържал леко, сякаш беше парцалена кукла. Едно лице се притисна в нейното, дълга черна коса, рошава брада и гнили зъби.

— Не гледай! — изръмжа й хриплив глас.

— Аз… аз… аз… — захлипа Аря.

Старецът я разтърси толкова силно, че зъбите й изтракаха.

— Затвори си устата и си затвори очите, момче. — Смътно, като от много далече тя чу… шум… тиха въздишка, сякаш милион човеци наведнъж изпуснаха дъх. Пръстите на стареца се впиха в ръката й корави като желязо. — Погледни ме. Ето така, гледай в мен. — Дъхът му миришеше на вкиснало вино.