— Да. — Сведенията за смъртта на Робърт и за залавянето на Нед я бяха изплашили неизразимо, но нямаше да позволи синът й да види страха й. — Лорд Мандърли ми каза, като слязох в Бял залив. Нещо да си чул за сестрите си?

— Има едно писмо — каза Роб и почеса вълчището под муцуната. — И за теб има, но пристигна в Зимен хребет с моето. — Върна се при масата, порови в разхвърляните карти и свитъци и се върна с къс смачкан пергамент. — Това е, което е написала за мен, не се сетих да взема твоето.

Нещо в тона му я обезпокои. Тя оглади листа и зачете. Тревогата отстъпи на неверието, след това на гнева и накрая — на страха.

— Това писмо е на Церсей, не е на сестра ти — каза, след като го дочете. — Същинското съобщение е в онова, което Санса не казва. През цялото време се повтаря колко добре се отнасят Ланистърови с нея. Познавам звука на заплахата дори когато е нашепната. Те са задържали Санса като заложница и смятат на всяка цена да я задържат.

— Не се споменава за Аря — напомни й отчаян Роб.

— Да. — Кейтлин не искаше и да мисли какво би могло да означава това. Не сега.

— Надявах се… ако все още държеше Дяволчето, сигурно можехме да го разменим… — Взе писмото на Санса и го смачка с жест, който издаваше, че не го прави за първи път. — От Орлово гнездо чува ли се нещо? Писах на леля Лиза, за помощ я помолих. Тя дали е свикала знамената на лорд Арин, знаеш ли? Рицарите на Долината ще се присъединят ли към нас?

— Само един — отвърна тя. — Най-добрият между тях, чичо ми, но Бриндън Черната риба преди всичко е от Тъли. Сестра ми не смята да се размърда извън Кървавата порта.

Роб го понесе тежко.

— Мамо, какво ще правим? Събрах цялата тази войска, осемнадесет хиляди души, но не съм… не съм уверен. — Погледна я с блеснали очи, гордата осанка на младия лорд за миг се стопи и също така бързо той стана отново дете, петнадесетгодишно хлапе, чакащо от майка си отговора на тревожните си въпроси. Така нямаше да стане.

— От какво толкова се боиш, Роб? — с нежност го попита тя.

— Аз… — Той извърна глава настрани да скрие първата си сълза.

— Ако тръгнем в поход… дори да спечелим… Ланистърови държат Санса и татко. Те ще ги убият, нали?

— Те искат точно това да мислим.

— Искаш да кажеш, че лъжат?

— Не знам, Роб. Но това, което знам със сигурност, е, че нямаш избор. Ако отидеш в Кралски чертог и се закълнеш във вярност, никога няма да те пуснат. Ако подвиеш опашка и се оттеглиш в Зимен хребет, лордовете ти ще изгубят всякакво уважение към теб. Някои могат дори да минат на страната на Ланистърови. И тогава кралицата, след като няма да има от какво да се бои, ще може да направи каквото си иска с пленниците си. Най-голямата ни надежда, единствената ни надежда сега е да успееш да надвиеш врага на бойното поле. Ако успееш случайно да заловиш в плен лорд Тивин или Кралеубиеца, да, тогава размяната ще е напълно възможна, но не това дори е същественото. Докато ти си достатъчно силен, за да са принудени да се боят от теб, баща ти и сестра ти ще са в безопасност. Церсей е достатъчно умна, за да си даде сметка, че може да има нужда от тях, за да спечели мир, ако битката завърши в неин ущърб.

— А какво ще стане, ако не завърши в неин ущърб? — попита Роб. — Ако завърши в наш ущърб?

Кейтлин хвана ръката му.

— Роб, няма да смекчавам истината пред теб. Ако загубиш, за всички нас не ще остане никаква надежда. Казват, че в сърцето на Скалата на Кастърли няма нищо друго освен камък. Спомни си съдбата на децата на Регар.

Видя страха в младите му очи, но и силата видя.

— Тогава няма да загубя — закле се синът й.

— Кажи ми какво знаеш за боевете в крайречните земи — каза тя. Трябваше да разбере доколко наистина е готов.

— Само преди две денонощия е имало битка по хълмовете под Златен зъб — каза Роб. — Вуйчо Едмур е пратил лорд Ванс и лорд Пайпър да държат прохода, но Кралеубиеца се е спуснал върху тях отгоре и ги е помел. Лорд Ванс е бил посечен. Според последните ни сведения лорд Пайпър е отстъпвал, изчаквайки да се присъединят към него твоят брат и другите му знаменосци от Речен пад, а Джайм Ланистър го е преследвал по петите. Но не това е най-лошото. През цялото време, докато са се сражавали в прохода, лорд Тивин е превеждал във фланг втора войска на Ланистър от юг. Казват, че тя е дори по-голяма от ордата на Джайм.

— Татко, изглежда, го е предвидил, защото е изпратил хора да им се противопоставят, под знамето на самия крал — продължи той. — Командването им е връчил на някакво южняшко лордче, лорд Ерик или Дерик, или нещо подобно, но с него тръгнал сир Раймън Дари и според писмото с тях имало и други рицари, както и част от личната гвардия на татко. Само че се оказало клопка. Веднага щом лорд Дерик прехвърлил Червения зъб, Ланистърови го нападнали, без да им пука от кралското знаме, и Грегър Клегейн ги ударил в гръб, когато се опитали да се изтеглят през Глумски брод. Този лорд Дерик и още неколцина може би са се спасили, никой не знае със сигурност, но сир Раймън е убит, а с него и повечето от нашите хора от Зимен хребет. Лорд Тивин е затворил кралския път и сега настъпва на север към Харънхъл и изпепелява всичко по пътя си.

„От лошо по-лошо“ — помисли Кейтлин. По-лошо се оказа, отколкото беше допускала.

— Смяташ да го срещнеш там? — попита тя.

— Ако стигне толкова далече, но никой не го допуска — отвърна Роб. — Изпратих вест на Хоуланд Рийд, стар приятел на татко в крепостта на Сива вода. Ако Ланистърови изкачат Шийката, мъжете от езерата ще им пускат кръв на всяка стъпка, но според Галбарт Гловър лорд Тивин е твърде хитър, за да си го позволи, а Рууз Болтън е съгласен с него. Убедени са, че ще се задържи край Тризъбеца. Ще завзимат замъците на речните лордове един по един, докато Речен пад не остане сам. Затова трябва да тръгнем на юг и да ги посрещнем.

Костите на Кейтлин се смразиха само като си го представи. Какви шансове имаше едно петнадесетгодишно момче срещу изпитаните в битки пълководци като Джайм и Ланистър?

— Разумно ли е? Тук имаш силни позиции. Казват, че старите крале на Севера са могли да задържат при Рова на Кайлин и да отхвърлят войски, десет пъти по-големи от собствените им.

— Да, но храната и запасите ни са на привършване, а в тази земя е трудно да се преживее дълго. Чакахме лорд Мандърли, но след като пристигнаха синовете му, трябва да тръгнем в поход.

Тя осъзна, че слуша думите на лордовете знаменосци в гласа на сина си. През годините бе посрещала мнозина от тях в Зимен хребет и те също й бяха предлагали гостоприемството си с Нед край своите огнища и трапези. Знаеше що за хора са, всеки един поотделно. А дали и Роб ги бе опознал така добре?

И все пак в думите им имаше смисъл. Ордата, която врагът на нейния син беше събрал, не представляваше постоянна войска, каквато бяха свикнали да поддържат Свободните градове, не беше сила, съставена от платени гвардейци. Повечето от тях бяха хора от простолюдието: ратаи, земеделци, рибари, пастири, синове на ханджии, дребни търговци и тепавичари, подквасени със сбирщина скитащи наемници и свободни конници, алчни за плячка. Щом господарите им ги призовяха, те идваха… но не завинаги.

— Че ще тръгнете в поход — добре, но накъде, с каква цел? — попита тя сина си. — Какво точно смяташ да направиш?

Роб се поколеба.

— Според Големия Джон трябва да дадем битка на лорд Тивин, като го изненадаме — отвърна той, — но Гловър и Карстарките подхвърлят, че би било по-разумно да заобиколим войската му и да се съединим с вуйчо Едмур срещу Кралеубиеца. — Роб прокара длан през лъскавата си кестенява коса и я погледна отчаяно. — Макар че докато стигнем Речен пад… не съм сигурен…

— А трябва да си — каза Кейтлин на сина си, — или се прибирай у дома да си играеш с дървения меч. Не можеш да си позволиш да изглеждаш нерешителен в очите на мъже като Рууз Болтън или Рикард Карстарк. Не прави грешки, Роб… това са знаменосци, а не приятели. Ти сам се провъзгласи за пълководец. Тогава командвай.