— И Робърт мислеше така — каза кралицата. — Тази измяна щеше да сломи сърцето му. Боговете са добри, че не доживя да я види. — Тя въздъхна. — Санса, миличката ми, би трябвало да разбираш в какво ужасно положение сме поставени. Ти си съвсем невинна, всички го знаем, но все пак си дъщеря на предател. Как мога да позволя да се омъжиш за сина ми?

— Но аз го обичам! — проплака Санса объркана и изплашена. Какво смятаха да правят с нея? Какво бяха направили на баща й? Не трябваше да става така. Тя трябваше да се омъжи за Джофри, бяха сгодени, той й беше обещан, тя дори беше сънувала венчавката. Не беше честно да й го отнемат заради това, което бе направил баща й.

— Много добре го знам, детето ми — проплака Церсей. — Иначе защо щеше да дойдеш и да ми кажеш за намеренията на баща ти да ви изпрати далече от нас, ако не от любов?

— Наистина беше от любов — припряно отвърна Санса. — Татко дори не ми разреши да се сбогувам. — Тя беше доброто момиче, послушното момиче, но онази сутрин се беше почувствала също толкова палава и своенравна като Аря, когато се измъкна от зоркия поглед на септа Мордейн въпреки заповедта на лорд баща си. Никога не беше проявявала такова своеволие преди и тогава също нямаше да го направи, ако не обичаше толкова Джофри. — Той щеше да ме върне в Зимен хребет и да ме омъжи за някой дребен рицар, макар да искам Джоф. Казах му го, но той не искаше и да ме чуе. — Кралят беше последната й надежда. Кралят можеше да заповяда на баща й да я остави в Кралски чертог и да се омъжи за принц Джофри, Санса знаеше, че може, но кралят винаги я плашеше. Беше толкова шумен, с груб глас и почти винаги пиян, и сигурно щеше просто да я отпрати обратно при лорд Едард, ако изобщо й позволяха да се види с него. Затова беше отишла вместо при него при кралицата, изля душата си пред нея, а Церсей я беше изслушала и й беше благодарила толкова мило… чак след това сир Арис я беше завел до високата стая в Стегата на Мегор и беше поставил стражи, а няколко часа по-късно отвън бе започнала битката.

— Моля ви — довърши тя, — трябва да ми разрешите да се омъжа за Джофри, ще му бъда добра съпруга, ще видите. Ще бъда кралица също като вас, обещавам ви.

Кралица Церсей погледна останалите.

— Господа от съвета, какво ще кажете за молбата й?

— Горкото дете — промърмори Варис. — Толкова искрена и невинна любов, ваша милост, ще бъде жестоко да го отречем… но все пак какво можем да направим? Баща й е осъден. — Меките му длани се отъркаха една в друга в жест на безпомощно отчаяние.

— Дете, родено от семето на предател, един ден ще установи, че измяната е в кръвта му — каза Великият майстер Пицел. — Сега е мило, но след десет години кой ще може да каже какво коварство замисля?

— Не! — ужасена извика Санса. — Аз не съм, аз никога няма да… Не бих изменила на Джофри, аз го обичам, кълна се, наистина!

— Ох, колко е мъчително — въздъхна Варис. — Но все пак, вярно е казано, че кръвта тече в жилите по-вярна от най-силната клетва.

— Но тя ми напомня по-скоро за майката, не за бащата — промълви лорд Петир Белиш. — Погледнете я. Косата, очите. Тя е като огледален образ на Кат на същите години.

Кралицата се вгледа в нея с тревога, но Санса все пак долови доброта в ясните й зелени очи.

— Дете — каза Церсей, — ако наистина вярваш, че не си като баща си, нищо не би могло да ме възрадва повече от това да те видя венчана за моя Джофри. Зная, че той те обича с цялото си сърце. — Въздъхна. — Но за съжаление боя се, че лорд Варис и Великият майстер може да са прави. Кръвта ще проговори. Достатъчно ми е само да си спомня как сестра ти насъска вълчището си срещу сина ми.

— Аз не съм като Аря — възкликна Санса. — Тя е с предателска кръв, не аз. Аз съм добра, питайте септа Мордейн, тя ще ви каже. Искам само да бъда вярната и обична жена на Джофри.

Церсей се взря в лицето й и Санса усети тежестта на погледа й.

— Вярвам, че си искрена, детето ми. Може би… — Обърна се към другите. — Господа, струва ми се, че ако останалите от рода й останат верни на короната в тези тежки времена, това до голяма степен ще облекчи страховете ни.

Великият майстер Пицел поглади огромната си пухкава брада и дългите му вежди се свъсиха замислено.

— Лорд Едард има трима синове.

— Хлапета — сви рамене лорд Петир. — Аз бих се безпокоил повече от лейди Кейтлин и дома Тули.

Кралицата хвана ръката на Санса.

— Детето ми, буквите знаеш ли?

Санса кимна възбудено. Можеше да чете и да пише по-добре от братята си, макар че в сметките хич я нямаше.

— Радвам се да го чуя. Може би все още има някаква надежда за теб и Джофри.

— Какво искате да направя?

— Трябва да напишеш на лейди майка си и на брат си, най-големия… как се казваше?

— Роб.

— Вестта за измяната на баща ти несъмнено скоро ще стигне до тях. По добре да ги стигне от теб. Ти трябва да ги уведомиш как лорд Едард измени на краля си.

Санса желаеше Джофри отчаяно, но не мислеше, че ще може да намери в себе си достатъчно смелост, за да направи това, което й казва кралицата.

— Но той изобщо… Аз не… Ваша милост, не знам какво да им кажа…

Кралицата я потупа по ръката.

— Ще ти кажем какво да напишеш, детето ми. Важното е да подканиш лейди Кейтлин и брат си да пазят кралския мир.

— Тежко ще им стане, ако не го пазят — вметна Великият майстер Пицел. — Заради обичта, която храниш към тях, трябва да ги подтикнеш да поемат пътя на благоразумието.

— Лейди майка ти несъмнено ще се бои много за теб — каза кралицата. — Трябва да я успокоиш, че си добре и че се грижим за теб, че се отнасяме с теб обичливо и ти осигуряваме всичко, което поискаш. Покани ги да дойдат в Кралски чертог и да положат васална клетва пред Джофри, когато вземе трона. Ако го направят… ами, тогава ще се уверим, че в кръвта ти няма поквара и когато навлезеш в цвета на своята женственост, ще се венчаеш за краля във Великата септа на Белор, пред очите на богове и хора.

…венчаеш за краля… Дъхът й се учести от тези думи, но Санса все пак се поколеба.

— Може би… ако мога да видя баща си, да поговоря с него за…

— За измяната? — подхвърли лорд Варис.

— Разочароваш ме, Санса — каза кралицата и очите й се вкамениха. — Казахме ти за престъпленията на баща ти. Ако наистина си ни вярна, както твърдиш, защо трябва да държиш да се видиш с него?

— Ами аз… исках само да… — Очите на Санса се насълзиха. — Той не е… моля ви, той не е… пострадал, или… или…

— Лорд Едард не е пострадал — заяви кралицата.

— Но… какво ще стане с него?

— Това ще го реши кралят — обяви с досада Великият майстер Пицел.

Кралят! Санса примига да спре сълзите си. Сега кралят беше Джофри. Нейният галантен принц никога нямаше да посегне на баща й, каквото и да е направил. Ако отидеше при него и го помолеше за милост, сигурна беше, че ще се вслуша в молбите й. Трябваше да се вслуша. Той я обичаше. Дори кралицата го каза. Джоф сигурно трябваше да накаже баща й, лордовете щяха да го очакват от него, но сигурно можеше да го отпрати в Зимен хребет или да го прати в изгнание в някой от Свободните градове отвъд Тясното море. Само за няколко години. Дотогава двамата с Джофри щяха да се оженят. Станеше ли кралица, щеше да може да убеди Джофри да върне баща й и да му прости.

Само че… ако майка й с Роб извършеха някакво предателство, ако свикаха знамената или откажеха да се закълнат във вярност или каквото и да е, всичко щеше да се развали. Нейният Джофри беше добър и милостив, в сърцето си тя го знаеше, но един крал трябва да е твърд срещу бунтовниците. Тя трябваше да ги убеди. Длъжна беше!

— Ще… ще напиша тези писма — каза им Санса.

С усмивка, топла като изгрев, Церсей Ланистър се наведе към нея и нежно я целуна по бузата.

— Знаех, че ще го направиш. Джофри ще се гордее, когато му кажа каква смелост и благоразумие си проявила днес.

В края на краищата Санса написа четири писма. До майка си, лейди Кейтлин Старк, до братята си в Зимен хребет, както и до леля си и дядо си, лейди Лиза Арин, владетелката на Орлово гнездо, и лорд Хостър Тъли, на Речен пад. Когато приключи, пръстите й бяха изтръпнали, схванати и изпоцапани с мастило. Варис държеше бащиния й печат. Тя нагря белия пчелен восък над запалената свещ, изля го внимателно и пред очите й евнухът го подпечата с вълчището на дома Старк. Джейн Пули и всичките й вещи ги нямаше, когато сир Мандън Мур върна Санса във високата кула на Стегата на Мегор. „Край на плачовете“ — помисли тя с благодарност. Но някак й стана по-студено, след като Джейн я нямаше, дори след като си накладе огън. Придърпа един стол по-близо до камината, взе една от любимите си книги и потъна в историите за Флориан и Джонквил, за лейди Шела и за Рицаря на дъгата, за доблестния принц Емон и за обречената му любов към кралицата на неговия брат.