От високото си място на трона видя измъкващи се през вратата хора в другия край на залата. Зайци, бързащи да се скрият под земята… или плъхчета, разтичали се да гризнат от сиренцето на кралицата. Зърна септа Мордейн в галерията с дъщеря си Санса до нея. Жегна го гняв — мястото не беше подходящо за десетгодишно момиче. Но септата нямаше откъде да знае, че днешният дворцов съвет ще се окаже нещо повече от обичайното досадно слушане на тъжби, решаване на спорове между съперничещи си владения и отсъждане къде да е мястото на граничните камъни.

Долу при масата на заседателите Петир Белиш изведнъж загуби интерес към писалото си и се наведе напред.

— Сир Марк, сир Карил, сир Раймън… мога ли да ви задам един въпрос? Тези укрепления са били под вашата закрила. Къде бяхте вие, докато се е вихрила цялата тази касапница и палежи?

Отговори сир Карил Ванс.

— Аз придружавах милорд баща ми в прохода под Златния зъб, както и сир Марк. Когато вестта за тези издевателства стигна до ушите на сир Едмур Тъли, той ни прати заповед да се върнем с малка част, да намерим колкото оцелели са останали и да ги доведем при краля.

— Сир Едмур ме беше извикал при Речен пад с цялата ми сила — каза сир Раймън Дари. — Бях вдигнал стана от другата страна на реката срещу стените му и чаках командите му, когато ме стигна вестта. Докато успея да се върна, Клегейн и паплачта му вече се бяха прехвърлили отвъд Червената вилка и препускаха към хълмовете на Ланистър.

Кутрето замислено погали острия връх на брадата си.

— А ако пак се върнат, сир?

— Ако пак се върнат, ще напоим с кръвта им нивите, които подпалиха — заяви разгорещено сир Марк Пайпър.

— Сир Едмур е разпратил мъже във всяко село и твърдина на един ден езда от границата — обясни сир Карил. — Следващият нападател, ако се появи такъв, няма да извади този късмет.

„И сигурно точно това иска лорд Тивин — помисли Нед. — Да обезкръви силата от Речен пад, да подмами хлапака да си пръсне мечовете.“ Млад беше още братът на жена му, и по-скоро храбър, отколкото разумен. Щеше да се опита да задържи всяка педя от земята си, да защити всеки поданик — мъж, жена и дете, който го признава за господар, а Тивин Ланистър беше достатъчно коварен и го знаеше.

— Щом нивята и твърдините ви са защитени — каза лорд Петир, — какво искате тогава от трона?

— Владетелите на Тризъбеца пазят кралския мир — заяви Раймън Дари. — Ланистърови го нарушиха. Молим за позволение да им отвърнем. Стомана за стомана. Молим за правосъдие за простолюдието на Шерър, на градчето Уендиш и на Глумски брод.

— Едмур е съгласен, че трябва да върнем на Грегър Клегейн кървавата монета — заяви сир Марк, — но старият лорд Хостър заповяда да дойдем тук и да помолим за кралско позволение, преди да ударим.

„Значи да благодарим на боговете за стария лорд Хостър.“ Тивин Ланистър беше колкото лъв, толкова и лисица. Ако наистина бе пратил сир Грегър да пали и избива — а за това Нед не хранеше капка съмнение, — погрижил се бе да нападне под прикритието на нощта, без знамена и предрешен като обикновен разбойник. Ако Речен пад отвърнеше на удара, Церсей и баща й щяха да настоят, че родът на Тъли е нарушил кралския мир, а не Ланистърови. Само боговете знаеха на кое щеше да повярва Робърт.

Великият майстер Пицел се изправи.

— Милорд Ръка, ако тези добри хорица са убедени, че сир Грегър е отстъпил от светите си клетви, за да насилва и граби, нека отидат при неговия суверен и да изложат оплакванията си пред него. Тези престъпления не са грижа на трона. Нека потърсят правосъдието на лорд Тивин.

— Кралското правосъдие е навсякъде — каза Нед. — На север, на юг, на изток или запад, всичко, което правим, го правим от името на Робърт.

— Кралското правосъдие — натърти Великият майстер. — Безспорно сте прав, следователно трябва да отложим този въпрос, докато кралят…

— Кралят е на лов отвъд реката и може да не се върне още няколко дни — каза лорд Едард. — Той ми заповяда да седя тук в двореца и да слушам с неговите уши, и да говоря с неговия глас. Точно това смятам да направя… макар да съм съгласен, че трябва да бъде уведомен.

Зърна под тежките гоблени едно познато лице.

— Сир Робар.

Сир Робар Ройс пристъпи напред и сведе глава.

— Милорд.

— Баща ви е на лов с краля — каза Нед. — Ще идете ли да ги известите какво е казано и сторено днес тук?

— Веднага, милорд.

— Е, имаме ли тогава позволението ви да отмъстим на сир Грегър? — обърна се към трона Марк Пайпър.

— Мъст? — каза Нед. — Мислех, че говорехме за правосъдие. Подпалването на нивите на Клегейн и изколването на хората му няма да възстанови кралския мир, а само накърнената ви гордост. — Погледна настрани преди младият рицар да успее да изрази гневния си протест и се обърна към селяците. — Хора на Шерър, не мога да ви върна домовете и зърното, нито мога да съживя мъртвите ви. Но може би е по силите ми да ви дам трошица правосъдие, в името на нашия крал, Робърт.

Всички в залата приковаха очи в него и зачакаха. Нед много бавно и с усилие се заизправя, избутвайки се от трона с ръце, а потрошеният му крак в гипса закрещя. Той положи неимоверно усилие да потисне болката — не беше сега моментът да видят слабостта му.

— Първите са вярвали, че съдията, изрекъл „смърт“, трябва сам да държи меча, и ние на север все още държим на това. Мразя да пращам друг да убива вместо мен… но сега, изглежда, нямам избор. — Посочи счупения си крак.

— Лорд Едард! — Викът дойде откъм западната страна на залата и към трона храбро закрачи красив юноша. Без доспехите си сир Лорас Тирел изглеждаше още по-млад от шестнадесетте си години. Носеше светлосиня коприна, а коланът му бе от златни халки с форма на рози — знакът на неговия дом. — Моля да ме удостоите с честта да действам вместо вас. Възложете ми тази задача, милорд, и ви се кълна, че няма да ви проваля.

Кутрето се изкиска.

— Сир Лорас, ако ви пратим сам, сир Грегър ще ни върне главата ви със слива, натикана в хубавата ви уста. Планината не е от тези, които ще превият врат пред нечие правосъдие.

— Не ме е страх от Грегър Клегейн — високомерно отвърна сир Лорас.

Нед бавно се отпусна върху желязната седалка на окаяния трон на Егон. Очите му обходиха лицата на мъжете, застанали покрай стената.

— Лорд Берик — извика той. — Торос Мирски. Сир Гладън. Лорд Лотар. — Споменатите мъже пристъпиха напред. — Всеки от вас да събере по двадесет мъже да отнесат думата ми до Цитаделата на Грегър. С вас ще отидат двадесет души от личната ми гвардия. Лорд Берик Дондарион, вие ще поемете командата, както се полага на ранга ви.

Младият лорд с рижата коса сведе глава.

— Както заповядате, лорд Едард.

Нед извиси глас, за да се чуе до най-далечния ъгъл на тронната зала.

— В името на Робърт от рода Баратеон, първия с това име, крал на андалите, на Ройнар и на Първите, повелител на Седемте кралства и пазител на владенията, според клетвата на Едард от рода Старк, неговата Ръка, възлагам ви да препуснете най-бързо към земите на запад, да прекосите Червената вилка на Тризъбеца под кралския флаг и там да отнесете кралското правосъдие на лъжерицаря Грегър Клегейн и на всички съучастници в неговите престъпления. Отхвърлям го, оставям го в немилост, лишавам го от всички рангове и титли, от всичките му земи, доходи и владения, и го осъждам на смърт. Дано боговете се смилят над душата му.

Когато ехото на думите му заглъхна, Рицарят на цветята го погледна стъписано и попита:

— Лорд Едард, а аз?

Нед погледна надолу към него. От височината на трона Лорас Тирел изглеждаше почти на годините на Роб.

— Никой не оспорва доблестта ви, сир Лорас, но тук въздаваме правосъдие, а вие търсите възмездие. — Отново извърна очи към лорд Берик. — Тръгнете още призори. Тези неща трябва да се свършат бързо. — Вдигна ръка. — Тронът няма да слуша повече петиции днес.

Алин и Портър се изкачиха по стръмните железни стъпала да му помогнат да слезе. Докато слизаха, Нед долови мрачния поглед на Лорас Тирел, но когато Нед стигна пода на тронната зала, момчето си беше излязло.