Сир Вардис протегна облечената с тежка ръкавица десница и скуайърът постави в дланта му красив двуостър дълъг меч. Оръжието бе гравирано, с деликатна сребриста инкрустация с цвят на планинско небе; ефесът над дръжката бе с формата на соколова глава, а предпазителят — оформен като соколови криле.
— Този меч го бях поръчала за Джон, изработен е в Кралски чертог — гордо извести гостите си Лиза, щом сир Вардис замахна във въздуха с опитна ръка да изпита баланса. — Носеше го всеки път, когато седнеше на Железния трон да замести крал Робърт. Нали е красив? Реших, че ще е напълно уместно нашият защитник да отмъсти за Джон със собствения му меч.
Инкрустираният със сребро меч безспорно беше изящно изделие, но кой знае защо на Кейтлин й се струваше, че сир Вардис би се чувствал по-удобно със собственото си оръжие. Но нищо не каза. Омръзнали й бяха напразните спорове със сестра й.
— Накарайте ги да се бият! — извика лорд Робърт.
Сир Вардис се извърна към владетеля на Орлово гнездо, вдигна меча си за поздрав и извика:
— За Орлово гнездо и Долината!
Тирион Ланистър го бяха настанили на тераса от другата страна на градината, обграден от двамата си пазачи. Брон пристъпи към него.
— Чакат твоята заповед — подсказа Лиза на сина си.
— Бийте се! — изписка момченцето и стисна облегалките на стола с треперещите си ръце.
Сир Вардис се извърна вихрено и вдигна пред себе си тежкия щит. Брон се обърна с лице към него. Мечовете им издрънчаха един в друг — веднъж, два пъти, три пъти — за да се пробват. Наемникът отстъпи крачка. Рицарят тръгна към него, надигнал щита. Опита посичащ удар, но Брон отскочи извън обхвата му и сребърното острие изсвистя във въздуха. Брон свърна надясно. Сир Вардис се завъртя след него, задържайки щита между двамата. Рицарят закрачи неумолимо напред, пристъпвайки предпазливо по неравния терен. Наемникът заотстъпва леко, с тънка усмивка на устните. Сир Вардис нападна, посече със силен замах, но Брон се дръпна от пътя на меча, подскочи леко и кацна на един нисък, обрасъл с мъх камък. Сир Вардис се опита да го посече по краката, но не го достигна. Брон отново отскочи, леко и пъргаво, вляво. Сир Вардис се върна на позиция срещу него.
— Този човек е страхливец — заяви лорд Хънтър. — Стой на място и се бий, страхливецо! — Още гласове го подкрепиха.
Кейтлин погледна сир Родрик. Учителят по оръжие от семейния й замък само вдигна рамене.
— Иска да принуди сир Вардис да го подгони. Тежестта на бронята и щита ще изтощи и най-силния мъж.
Откакто се помнеше, бе гледала почти всеки ден мъжките упражнения с меч, гледала бе в младините си поне петдесет турнира, но това сега бе много по-различно. И по-смъртоносно. Танц, в който най-малката погрешна стъпка означаваше смърт. И докато гледаше, друг един двубой от друго време изплува от паметта на Кейтлин Старк, жив като видян едва вчера.
Срещнаха се в долното укрепление пред стената на Речен пад. Когато Брандън видя, че Петир си е сложил само шлем, нагръдник и плетена ризница, също свали повечето си броня. Петир я бе помолил да му подари нещо свое, за да го носи, но тя отказа. Лорд баща й я бе обещал на Брандън Старк и той трябваше да носи нейния знак — светлосиньото шалче, на което сама бе извезала скачащата пъстърва на Речен пад. Когато го постави в шепата му, го помоли:
— Той е само едно глупаво момче, но го обичам като роден брат. Ще скърбя, ако загине.
А годеникът й я бе погледнал с хладните сиви очи на Старк и обеща да пощади влюбеното в нея момче.
Онази битка бе приключила така набързо, както и започна. Брандън беше вече мъж и изтласка Кутрето през цялата полоса чак до каменната стълба към водата. С всяка стъпка го засипваше с порой от стомана, докато момчето не започна да се олюлява и да кърви от дузината малки рани.
— Предай се! — извика му Старк неведнъж, но Петир само тръсваше непокорно глава и продължаваше да се съпротивлява.
Когато водата стигна до глезените им, Брандън най-после сложи край на жалката гледка със силен заден замах на десницата, който разсече брънките на ризницата на Петир и кожата под нея, и се впи в меката плът под ребрата така дълбоко, че Кейтлин беше сигурна, че раната е смъртоносна. Видя го как пада и как тъжно промълви „Кат“, и светлата му кръв потече между металните пръсти на ръкавицата. Мислеше, че го е забравила.
Тогава за последен път бе видяла лицето му… до деня, в който я заведоха пред него в Кралски чертог.
Две денонощия минаха, докато Кутрето укрепне достатъчно, за да може да си тръгне от Речен пад, но лорд баща й забрани да го посети в кулата на болничното му легло. Лиза помогна на майстера в грижите за него. В онези дни тя беше с по-мек и кротък нрав. Едмур също го бе навестил, но Петир не го прие. Брат й се бе явил като скуайър на Брандън по време на дуела и Кутрето не можа да му го прости. Щом раните му заздравяха достатъчно, за да може да се движи, лорд Хостър Тъли го изпрати в закрита носилка да се доизцери на Пръстите, на онези брулени от свирепия вятър канари, където бе роден.
Кънтящият грохот на стомана върна Кейтлин към настоящето. Сир Вардис настъпваше твърдо срещу Брон, налиташе безмилостно с грамадния си щит и дългия меч. Наемникът отстъпваше, парираше или отбягваше ловко всеки удар, леко отскачаше от камък на корен, без очите му нито за миг да изпускат противника. Кейтлин се увери, че той е по-бързият: тежкият посребрен меч на рицаря все не успяваше да го докосне, докато неговото грозно оръжие остави вдлъбнатина в нараменника на бронята на сир Вардис.
Вихрената схватка продължаваше. Брон отстъпи ловко встрани и се плъзна зад статуята на плачещата жена. Мечът на сир Вардис се понесе натам, където само допреди миг стоеше противникът му, и от мраморното бедро на статуята изхвърчаха искри.
— Те не се бият хубаво, мамо — проплака владетелят на Орлово гнездо. — Искам да се бият.
— Ще се бият, миличкото ми — успокои го майката. — Наемникът не може да бяга цял ден.
Лордовете, струпани на терасата на Лиза, заподмятаха кисели шеги, допълвайки си чашките със сладкото вино, но разноцветните очи на Тирион Ланистър от другата страна на градината следяха неотлъчно битката, сякаш за него не съществуваше нищо друго на този свят.
Брон изскочи зад статуята, отново наляво, и замахна да нанесе посичащ удар в незащитения десен хълбок на рицаря. Сир Вардис парира, но много тромаво, и мечът на наемника рязко замахна към главата му. Изкънтя метал и едно от соколовите крила се откърши. Сир Вардис отстъпи половин крачка назад, за да се удържи, и надигна щита си. Мечът на Брон посече дървената стена и се разхвърчаха дъбови трески. Наемникът отново отстъпи встрани, далече от щита, и посече сир Вардис в корема, — острият му като бръснач меч остави бяла резка в рицарската броня.
Сир Вардис пристъпи тежко напред и дългият сребърен меч се надигна в жестока дъга. Брон го отби встрани и леко отскочи. Рицарят се блъсна в плачещата жена и тя се заклати на пиедестала. Зашеметен, той се олюля назад и се заобръща наляво и надясно да види противника си. Тесният процеп на забралото стесняваше полезрението му.
— Зад вас е, сир! — изрева лорд Хънтър.
Късно. Брон замахна с меча си отгоре надолу с две ръце и улучи сир Вардис в бронирания лакът. Тънкият люспест метал, предпазващ ставата, изхрущя. Рицарят изпъшка, обърна се и надигна оръжието си. Този път Брон не отстъпи. Мечовете им налетяха един срещу друг и стоманената им песен изпълни градината, и прокънтя в белите кули на Орлово гнездо.
— Сир Вардис е ранен — каза с гробовен глас сир Родрик.
Кейтлин нямаше нужда да й го казват. Имаше очи. Видя пръста на светлата кръв, полазил по облечената в метал ръка на рицаря, влагата, потекла от свивката на лакътя му. Всяко негово париране вече беше по-бавно и по-ниско от предишното. Сир Вардис се извърна странично към противника си, мъчейки се да го блокира с щита, но Брон се извъртя около него, бърз като котка. Наемникът като че ли набираше сила. Сечовете му вече оставяха следи. По цялата броня на рицаря заблестяха дълбоки светли резки — върху метала на дясното бедро, върху клюнесто забрало, през плочата на нагръдника, дълга диря върху нагърленика. Дебелият стоманен пръстен с цветовете на луната и сокола над дясната ръка на сир Вардис се разцепи на две и провисна. Чуваше се тежкото му, запъхтяно дишане.
