Лиза видя Кейтлин и я поздрави със сестринска прегръдка и целувка по бузата.
— Не е ли чудесно това утро? Боговете ни се усмихват. Хайде, пийни чашка вино, мила сестрице. Лорд Хънтър беше толкова любезен да ни го изпрати от собствената си изба.
— Благодаря, не ми се пие, Лиза. Трябва да поговорим.
— После — обеща сестра й се запъти към друга група гости.
— Сега. — Кейтлин го каза по-силно, отколкото се канеше, и няколко души се обърнаха. — Лиза, не вярвам, че сериозно си решила да продължаваш с тази глупост. Жив, Дяволчето е ценен. Загине ли, ще стане само храна за враните. А ако неговият защитник тук победи…
— Малко е вероятно, милейди — увери я лорд Хънтър и я потупа по рамото с месестата си влажна ръка. — Сир Вардис е най-юначният ни воин. Набързо ще приключи с наемника.
— Сигурен ли сте, милорд? — хладно отвърна Кейтлин. — Аз не съм.
Видяла бе как се сражаваше Брон по планинския път. Не случайно оцеля в трудното им пътуване, докато други загинаха. Като пантера се движеше, а мечът сякаш бе неотделима част от ръката му.
Ухажорите на Лиза се струпаха около тях като пчели на цвят.
— Жените малко разбират от тези неща — заговори сир Мортън Уейнуд. — Сир Вардис е рицар, мила лейди. Докато този другият, какво да ви кажа, неговата порода са все страхливци по дух. В битка са много полезни, когато около тях има още хиляда души, но оставите ли ги сами, мъжеството им изтича.
— Да приемем, че сте прави — отвърна Кейтлин с насилена вежливост, от която чак устата я заболя. — Но какво ще спечелим със смъртта на джуджето? Допускате ли, че Джайм ей толкова ще го интересува, че сме осигурили на брат му съд, преди да бъде хвърлен от планината?
— По-добре да го обезглавим — предложи сир Лин Корбрей. — Когато Кралеубиеца получи главата на Дяволчето, това ще е предупреждение за него.
Лиза нетърпеливо разтърси дългата си до кръста кестенява коса.
— Лорд Робърт иска да го види как лети — заяви тя, сякаш това решаваше въпроса. — А Дяволчето може да вини само себе си. Той сам настоя за процес в двубой.
— Лейди Лиза нямаше благовиден повод да му го откаже, дори да искаше — басово добави лорд Хънтър.
Кейтлин насочи цялата си настойчивост към сестра си.
— Напомням ти, че Тирион Ланистър е мой пленник.
— А аз напомням на теб, че джуджето уби моя съпруг! — повиши тон Лиза. — Той отрови Ръката на краля и остави без баща милия ми бебчо, и сега искам да си плати!
Лиза се завъртя рязко, полите й се развяха и тя закрачи през дългата тераса. Сир Лин и сир Мортън, както и останалите ухажори, се извиниха с хладни поклони и се помъкнаха след нея.
— Смятате ли, че е той? — попита я тихо сир Родрик, след като отново останаха сами. — Че е убил лорд Джон? Дяволчето продължава да го отрича, при това най-решително.
— Убедена съм, че Ланистърови са убили лорд Арин — отвърна Кейтлин, — но дали е Тирион или сир Джайм, или кралицата, или и тримата заедно — представа нямам.
Лиза беше споменала за Церсей в писмото, което бе изпратила до Зимен хребет, но ето че сега изглеждаше убедена, че убиецът е Тирион… сигурно защото джуджето беше тук, докато кралицата си седеше на сигурно зад стените на Червената цитадела, на стотици левги на юг. Кейтлин почти съжали, че не бе изгорила писмото на сестра си още преди да го прочете.
Сир Родрик подръпна бакенбарда си.
— Отрова… ами, това наистина би могло да е работа на джуджето. Или на Церсей, може би. Казано е, че отровата е женско оръжие, да ме прощавате, милейди. Виж, Кралеубиеца… не че ми допада, но не ще да е от тази порода. Твърде много обича да вижда кръв по златния си меч. Наистина ли е било отрова, милейди?
Кейтлин се намръщи.
— Как иначе ще го докарат да прилича на естествена смърт? — Зад нея лорд Робърт закрещя от възторг, когато единият от дървените рицари посече другия на две и по терасата се пръснаха червени трици. Тя погледна племенника си и въздъхна. — Момчето е съвсем невъзпитано. Никога няма да укрепне достатъчно, за да управлява, освен ако не го отделят от майка му за известно време.
— Баща му смяташе същото — каза някой вдясно от нея. Тя се обърна и видя майстер Колемон, с чаша вино в ръка. — Канеше се да го даде за осиновяване в Драконов камък, знаете ли… ох, какво съм се разбъбрил и аз, без да ме питат. — Ябълката на гърлото му заподскача под хлабавата майстерска верига на шията. — Боя се, че прекалих с чудесното вино на лорд Хънтър. Предстоящото кръвопролитие ми къса нервите…
— Грешите, майстер — каза му Кейтлин. — Ставаше дума за Скалата на Кастърли, а не за Драконов камък, и това се уговаряше след смъртта на Ръката и без знанието на сестра ми.
Главата на майстера закима енергично върху необичайно дългия му врат, който придаваше и на него вид на поредната кукла.
— Не, да ме прощавате, милейди, но тъкмо лорд Джон беше този, който…
Долу под тях силно изкънтя камбана. И великите владетели, и слугинчетата зарязаха заниманията си и тръгнаха към балюстрадата. Долу двама от стражите в сините плащове изведоха Тирион Ланистър. Дебеличкият септон на Орлово гнездо го придружи до статуята в самия център на градината — тя изобразяваше плачеща жена, изваяна от прошарен със сини жилки бял мрамор. Несъмнено беше в памет на легендарната Алиса.
— А, ето го лошия малък чичко! — изкикоти се лорд Робърт. — Мамо, може ли да го накарам да лети? Искам да видя как лети.
— По-късно, миличкото ми — обеща му Лиза.
— Най-напред е съдът — обади се сир Лин Корбрей. — Екзекуцията е после.
Миг след това двамата поборници се появиха от двете страни на градината. Рицарят бе придружен от двама млади скуайъри, а наемникът — от един оръжейник на Орлово гнездо.
От глава до пети сир Вардис Игън бе крачеща стомана — стегнат в тежката кована броня върху плетена ризница, а под нея — дебело ватирано палто. Широки кръгли метални пръстени, боядисани с кремавия и синия цветове на герба с луната и сокола на дома Арин предпазваха по-уязвимите връзки на бронята по ръцете и по гърдите му. Пола от люспест метал го покриваше от кръста до средата на бедрата, а гърлото му беше стегнато с дебел стоманен нагърленик. От слепоочията на шлема му стърчаха соколови криле, а забралото му беше с формата на остър клюн с тесен процеп за очите.
Брон беше толкова леко снаряжен, че изглеждаше гол пред рицаря. Носеше само черна смазана плетена ризница върху елек от щавена кожа, кръгъл стоманен полушлем с предпазител на носа, със стигаща до раменете качулка от плетено желязо. Високите кожени ботуши с метални предпазители на пищялите донякъде пазеха краката, а на пръстите на ръкавиците му бяха вшити железни пръстени. Въпреки това Кейтлин забеляза, че наемникът е с половин педя по-висок от противника си, с по-дълъг обхват… а и доколкото можеше да прецени, Брон беше с около петнадесет години по-млад.
Двамата коленичиха един срещу друг под статуята на плачещата жена, Ланистър коленичи между тях. Септонът извади от меката платнена торба на кръста си многостенен кристал, вдигна го високо над главата си и светлината се пръсна. По лицето на Дяволчето заиграха многоцветни лъчи. С висок, тържествен и напевен глас септонът призова боговете да гледат и да бъдат свидетели, да разберат истината за душата на този смъртен, да му дарят живота и свободата, ако е невинен, или смърт — ако е виновен. Гласът му отекна от околните кули.
Когато и последното ехо заглъхна, септонът прибра кристала и набързо напусна градината. Тирион се приведе и пошепна нещо на ухото на Брон, преди стражите да го отведат. Наемникът стана, засмя се и отри стръковете трева от коляното си.
Робърт Арин, владетел на Орлово гнездо и защитник на Долината, заподскача нетърпеливо в издигнатото си високо кресло.
— Кога ще започнат да се бият? — занервничи той.
Сир Вардис се надигна тежко с помощта на единия от скуайърите си. Другият му поднесе триъгълен щит, близо четири стъпки висок, от тежък дъб и с железни пъпки. Надянаха го на лявата му ръка и го затегнаха. Оръжейникът на Лиза предложи на наемника също такъв щит, но Брон се изплю пренебрежително и му махна с ръка да се разкара. Челюстта и бузите му бяха покрити с тридневна груба черна четина, но това, че не беше се бръснал, не бе заради липса на бръснач: стоманеното острие на меча му опасно проблясваше, точено ежедневно по няколко часа, докато не се изостри толкова, че да не може да се пипне.
