Когато приключи, черепът й целият беше на туфи и четина.

След това й каза, че оттам до Зимен хребет ще бъде сирачето Ари.

— С портата няма да е толкоз трудно, но излезем ли по пътя, работата става друга. Чака те дълъг път в лоша компания. Тоя път събрах трийсетима, мъже и момчета, все за Вала, и хич не си мисли, че всички са като твоя брат, копелето. — Стисна я за раменете и я разтърси. — Лорд Едард ми даде да поровя из тъмниците и там не намерих лордчета. Тая пасмина, половината ще те предадат на кралицата преди да са се изплюли, заради едно опрощение и няколко сребърника отгоре. Другата половина ще направят същото, само дето първо ще те изнасилят. Тъй че стой настрана и си пускай водата сама, зад дърветата. Това ще е най-трудното, пикаенето, тъй че гледай да не пиеш повече, отколкото ти трябва.

Излизането от Кралски чертог се оказа лесно, точно бе казал. Стражите на Ланистърови на портата спираха всички, но Йорен извика едного по име и пропуснаха колите им. Никой не погледна Аря. Оглеждаха за благородно момиче, за дъщерята на Ръката на краля, а не за някакво си кльощаво хлапе с окълцана коса. Аря повече не се обърна назад. Искаше й се руслото на Черна вода да се надигне и да залее целия град, Квартала на бълхите и Червената цитадела, и Великата септа и всичко, и всеки също така, особено принц Джофри и майка му. Но знаеше, че това няма да стане, а и все едно, Санса все още беше в града и щеше да залее и нея. Щом си спомни това, Аря реши оттук нататък да мисли за Зимен хребет.

За пикаенето обаче Йорен сгреши. Пикаенето изобщо не се оказа най-трудната част. Най-трудната част се оказаха Ломи Зелени ръце и Горещата баница. Сирачета. Йорен беше подбрал няколко като тях от улиците с обещание за храна, дрехи и обувки. Останалите беше намерил оковани.

— Стражът има нужда от добри мъже — беше й казал, след като потеглиха — но и тази пасмина ще свърши работа.

Йорен бе взел и мъже от тъмниците — крадци, улични джебчии, изнасилвачи и други подобни. Най-лошите бяха тримата, които бе намерил в най-черните килии и които сигурно бяха изплашили и самия него, защото ги държеше овързани отзад в един от фургоните и се кълнеше, че ще останат така по целия път до Вала. Единият беше без нос, с дупка на мястото на отрязания хрущял, а едрият, дебел и плешив, с изпъкналите зъби и сълзящите рани по бузите гледаше с поглед, в който нямаше нищо човешко.

От Кралски чертог тръгнаха с пет фургона, натоварени с провизии за Вала: кожи и топове плат, пръти желязо, клетка с няколко гарвана, книги, хартия и мастило, бала листа от горчивец, делви с масло и сандъци с лекове и подправки. Фургоните се теглеха от коне и освен тях Йорен беше закупил два бързи коня и половин дузина магарета за момчетата. Аря щеше да предпочете истински кон, но и на магаре беше по-добре, отколкото да се друса в някой от фургоните.

Мъжете не й обръщаха внимание, но с момчетата не извади този късмет. Оказа се с две години по-малка от най-младия сирак, да не говорим, че беше по-дребна и по-слаба, а Ломи и Баницата взеха мълчанието й за знак, че е изплашена, или тъпа, или глуха.

— Ей, я виж к’ъв меч си има нашата Буцеста глава — подвикна една заран Ломи, докато се тътреха покрай овощни градини и житни нивя. Преди да го хванат в кражби, Ломи беше работил като чирак при някакъв бояджия и ръцете му бяха наклепани със зелено до лактите. Когато се разсмееше, ревеше като магаретата, които яздеха. — Че откъде един кенефен плъх като Буцестата глава може да има меч?

Аря намусено прехапа устна. Виждаше гърба на Йорен с черното наметало в челото на кервана, но беше решила да не му плаче за помощ за щяло и нещяло.

— Може да е някой малък скуайър — подхвърли Баницата. Майка му, преди да умре, била пекарка и той беше теглил количката й по улиците с викове: „Хайде на горещите баници, горещи баници!“ — Малкото скуайърче на някой ми ти важен лорд, тъй ще да е.

— К’ъв скуайър бе, я го виж само. Слагам бас, че мечът не е истински. Бас, че е няк’ва играчка от тенеке.

Аря не понесе подигравката им с Игла.

— Това е стомана, в замък кована, глупак такъв — сопна се тя и ги изгледа с яд. — А вие по-добре си затваряйте устата.

Двамата сираци зареваха.

— Че откъде си намерил такъв меч бе, Буцесто лице? — поиска да разбере Гореща баница.

— Буцеста глава — поправи го Ломи. — Сигурно го е откраднал.

— Не съм! — извика тя. Джон Сняг й беше дал Игла. Може би трябваше да ги остави да й викат „Буцеста глава“, но нямаше да позволи да нарекат Джон крадец.

— Ми ако го е откраднал, можем да му го вземем — рече Горещата баница. — Той бездруго не е негов. Що пък аз да не си имам такъв меч?

Ломи го насъска.

— Я, я му го вземи, да видим ще можеш ли.

Гореща баница срита магарето си и я приближи.

— Ей, Буцеста главо, я ми дай тоя меч. — Косата му беше с цвят на слама, а дебелото му лице — изгоряло от слънцето и се белеше. — Ти не знаеш как да го държиш.

„Знам аз — можеше да отвърне Аря. — Убих едно момче, едно дебело момче като теб, намушках му го в корема и то умря, и ще убия и теб, ако не ме оставиш на мира.“ Само че не посмя. Йорен не знаеше за онова конярче, но тя се боеше какво можеше да й направи, ако научеше. Аря беше съвсем сигурна, че някои от мъжете също са убийци, тримата с веригите поне — със сигурност, но кралицата не търсеше тях, така че не беше едно и също.

— Виж го само бе! — зарева магарешки Ломи Зелените ръце. — Бас държа, че ей сега ще се разреве. Искаш ли да поревеш, Буцеста главо?

Предната нощ беше плакала в съня си, защото сънува баща си. На заранта се събуди с почервенели очи и й се струваше, че нищо в живота й повече не може да й изкара и една сълза, дори животът й да зависеше от това.

— Гащите си ще подмокри — предположи Гореща баница.

— Айде, оставете го — намеси се момчето с рошавата черна коса, което яздеше зад тях. Ломи го беше нарекъл Бивола заради тоя шлем с рогата, дето го имаше и го лъскаше усърдно при всяка почивка, но никога не си го носеше. Ломи не смееше да се подиграва с Бивола. Беше по-голям и много едър за възрастта си, с широки гърди и силни мишци.

— Ти по-добре дай меча на Горещата баница, Буцеста главо — каза Ломи. — Баницата много го иска тоя меч. Веднъж преби едно момче с ритници. Ще направи същото с теб, бас държа.

— Съборих го с един ритник и го изритах в топките, и го ритах, докато пукна — похвали се Горещата баница. — Спуках го от ритници. Топките му се пукнаха, станаха на кръв, а пишката му почерня. Я дай меча.

Аря измъкна от колана си учебния меч.

— Можеш да вземеш този — каза на Горещата баница. Не искаше да се стига до бой.

— А, че туй е най-обикновена пръчка. — Баницата подкара към нея и посегна да хване дръжката на Игла.

Пръчката в ръката на Аря изсвистя и перна магарето през задника. Животното ревна, подскочи и хвърли Горещата баница на земята. Докато той се мъчеше да стане, тя скочи на земята, срита го в корема и той изпъшка и отново седна в прахта. След това Аря го шибна през лицето и носът му изпука като счупен клон. От ноздрите му закапа кръв. Когато Горещата баница зарева, Аря се обърна бясна към Ломи Зелените ръце, който седеше на магарето си зяпнал и онемял.

— И ти ли искаш меч? — изрева Аря, но се оказа, че не искал. Само вдигна зелените си ръце пред лицето й и изквича да се маха.

— Зад теб — извика й Бивола и Аря се извъртя. Горещата баница се беше изправил на колене и стискаше в юмрук голям ръбест камък. Тя го остави да го хвърли, сниши глава и камъкът профуча над нея. След което скочи срещу него. Той вдигна ръка и тя я удари, после го удари по бузата и по коляното. Той посегна да я хване, а тя отскочи пъргаво встрани и го халоса с дървото по главата. Дебелакът падна, изправи се наново и залитна към нея, с оцапано от кал и кръв лице. Аря се плъзна в стойката на танцуващия по водата и зачака. Когато я приближи достатъчно, замахна точно между краката му и толкова силно, че ако дървеният меч имаше острие, щеше да излезе през задника му.