— Момиче не разбира?

— Разбирам — отвърна тя, макар да не разбираше много. Лоратецът, изглежда, го прочете на лицето й.

— Козел неверен. Скоро тук вдигат вълче знаме, мисля. Но първо човек трябва чуе едно име отменен.

— Взимам си името обратно. — Аря прехапа устна. — Имам ли все още трета смърт?

— Момиче алчно. — Джакен пипна един от мъртвите стражи и й показа окървавените си пръсти. — Тук е три, там е четири, а още осем лежи долу мъртво. Дълг платен.

— Дългът е платен — съгласи се с неохота Аря. И се почувства малко тъжна. Сега отново си беше само една мишка.

— Бог получил негово. А сега човек трябва умре. — На устните на Джакен Х’гхар се появи странна усмивка.

— Да умре?! — каза тя объркана. Какво имаше предвид? — Но аз отмених името. Вече няма нужда да умираш.

— Има. Моето време свърши. — Джакен прекара длан през лицето си, от челото до брадичката, и където мина ръката му, се промени. Бузите му станаха по-пълни, очите — по-затворени. Носът му стана клюнест, на дясната му буза, където доскоро нямаше никакъв белег, се появи белег. А когато тръсна глава, дългата му права коса, наполовина червена и наполовина бяла, се стопи и на нейно място се появиха гъсти черни къдрици.

Аря зяпна.

— Ама кой си ти? — прошепна тя, толкова слисана, че дори не се сети да се уплаши. — Как го направи това? Трудно ли беше?

Той се ухили и показа един блестящ златен зъб.

— Не е по-трудно от това да приемеш ново име, стига да знаеш как.

— Покажи ми — изломоти тя. — И аз искам да го мога.

— Ако искаш да се учиш, трябва да дойдеш с мен.

Аря се поколеба.

— Къде?

— Далече оттук, отвъд Тясното море.

— Не мога. Трябва да си ида у дома. В Зимен хребет.

— Тогава трябва да се разделим — каза той, — защото и аз си имам задължения. — Вдигна ръката й и постави в шепата й малка монета в дланта й. — Вземи.

— Какво е това?

— Много скъпа монета.

Аря я захапа. Беше толкова корава, че можеше да е само от желязо.

— Стига ли да си купя кон?

— Тя не е за да се купуват коне с нея.

— Тогава каква полза от нея?

— Все едно да питаш каква е ползата от живота, или каква е ползата от смъртта? Ако дойде ден, в който ще трябва да ме намериш отново, дай тази монета на когото и да е от Браавос и му кажи тези думи: валар моргулис.

— Валар моргулис — повтори Аря. Не беше трудно. Пръстите й се затвориха около монетата. Оттатък двора умираха мъже.

— Моля те недей, Джакен.

— Джакен е мъртъв като Ари — каза той тъжно, — а аз имам да изпълня обещания. Валар моргулис, Аря Старк. Кажи го отново.

— Валар моргулис — каза тя, а непознатият в облеклото на Джакен й се поклони, обърна се и закрачи в тъмното с развят плащ. Беше сама с мъртъвците. „Заслужаваха да умрат“ — каза си Аря, спомняйки си за всички онези, които сир Амори Лорч беше убил в крепостта край езерото. Когато се върна в сламената си постеля, мазетата под Кралската клада бяха празни. Тя зашепна имената си във възглавницата, а когато свърши с тях, добави „Валар моргулис“ много тихичко и се зачуди какво ли означава.

Призори Розовото око и останалите се върнаха без едно момче, което бяха убили в суматохата без никаква причина. Розовото око се качи да види как стоят работите, като не спираше да се оплаква колко не понасят старите му кокали стъпалата. Щом се върна, им каза, че Харънхъл е завзет.

— Тия Кървави глумци са избили паплачта на сир Амори в постелите, а останалите на трапезата, след като те са се натряскали. Новият лорд ще е тук, докато се стъмни, с цялата си орда. Той е от дивия север, където е Валът, и разправят, че бил много твърд. Тоя лорд или оня лорд, работата си е работа. Без глупости, че кожицата ви от гърба ще съдера. — Докато казваше това, погледна Аря, но не попита къде е била през нощта.

Цялата сутрин тя гледаше как Кървавите глумци обират ценните вещи на мъртвите и влачат труповете в двора на Протеклия камък, където бяха вдигнали клада, за да се отърват от тях. Шагуел Шута отряза главите на двама мъртви рицари и заскача из замъка, като ги люлееше хванати за косите, уж че си говорят. „Ти от какво умря?“, уж попита едната глава. „От гореща невестулкина супа“, отвърна другата.

Пратиха я да бърше засъхналата кръв. Никой нищо не й каза освен обичайното, но забелязваше от време на време, че хората я поглеждат странно. Робърт Гловър и другите мъже, които бяха освободили, сигурно се бяха разприказвализа случилото се в тъмницата, а после започнаха и глупавите приказки на главите на Шагуел за невестулкината супа. Трябваше да му каже да млъкне, но я беше страх. Шутът си беше луд и беше чувала, че веднъж убил човек, защото не се смял на една от шегите му. „Той да вземе да млъкне, че да не го сложа аз в списъка си с другите“ — мислеше тя, докато търкаше червено-кафявите петна.

Беше почти по здрач, когато пристигна новият господар на Харънхъл. Имаше простовато лице, без брада и най-обикновено, особеното му бяха само прекалено светлите очи. Нито дебел, нито слаб, нито мускулест; носеше черна плетена ризница и оцапано розово палто. Знакът на знамето му приличаше на човек, гмурнал се в кръв.

— На колене пред лорд Дредфорт! — извика скуайърът му, момче не по-голямо от Аря, и Харънхъл коленичи.

Варго Хоут пристъпи напред.

— Милорд, Харънхъл е вафф.

Лордът отговори нещо, но много тихо, и Аря не го чу. Робът Гловър и сир Енис Фрей, окъпани и пременени в нови жакети и плащове, излязоха и се присъединиха към тях. След кратък разговор сир Енис ги поведе към Рордж и Хапката. Аря се изненада, че ги вижда тук; след като Джакен изчезна, беше очаквала, че и те някак ще изчезнат. Чу дрезгавия глас на Рордж, но не и какво говореше. След това Шагуел заподскача към нея, хвана я за ръката и я задърпа по двора.

— Милорд, милорд — завика той и я забута с пръст, — ей я невестулката, дето направи супата!

— Пусни ме — задърпа се Аря.

Лордът я изгледа. Движеха се само очите му, много светли, с цвят на лед.

— На колко си години, дете?

Наложи й се да помисли за миг, докато си спомни.

— На десет.

— Десет, милорд — напомни й той. — Животни обичаш ли?

— Някои. Милорд.

По устните му премина тънка усмивка.

— Но не лъвове, по всичко личи. Нито мантикори.

Не знаеше какво да отговори на това и си замълча.

— Казват ми, че ти викат Невестулка. Това не върви. Какво име ти е дала майка ти?

Тя прехапа уста и отчаяно зарови в ума си за някакво име. Ломи я беше наричал Буцеста глава, Санса използваше Конско лице, а мъжете на баща й някога на смях я наричаха Аря Препъвачката, но не мислеше, че той очаква да чуе което и да е от тези имена.

— Нимерия — отвърна тя. — Само че за по-кратко ми викат Нан.

— И ще ме наричаш милорд, когато говориш с мен, Нан — каза спокойно лордът. — Твърде си малка за Храбрата дружина, струва ми се, а и полът ти не е подходящ. Страх ли те е от пиявици, дете?

— Защо да ме е страх от пиявици, милорд?

— Моят скуайър трябва да се поучи от теб, изглежда. Честото налагане с пиявици е тайната на дългия живот. Човек трябва да се очиства от лошата кръв. Ще станеш, мисля. Докато съм в Харънхъл, Нан, ти ще ми бъдеш виночерпец и ще ми слугуваш на масата и в покоите.

Този път тя прояви благоразумие и не възрази, че предпочита конюшните.

— Да, лорд… Тоест, милорд.

Лордът махна с ръка.

— Направете я по-представителна — каза той, без да се обръща определено към някого. — И се погрижете да знае да налива виното, без да разлива. — Обърна се, вдигна ръка и каза: — Лорд Хоут, оправете онези знамена над портата.

Четирима от Храбрата дружина се качиха на бойниците и хвърлиха отгоре лъва на Ланистър и черната мантикора на сир Амори. На тяхно място вдигнаха одрания мъж на Дредфорт и вълчището на Старк. А същата вечер един паж на име Нан наля вино на Рууз Болтън и Варго Хоут, докато те стояха на галерията и гледаха как Храбрата дружина превежда сир Амори Лорч гол през средния двор. Сир Амори се молеше и хлипаше, и впиваше ръце в краката на пленителите си, докато Рордж не го бутна, а Шагуел не го ритна долу в мечата дупка.