— Ти си Джон Сняг. Приличаш на баща си.

— Познавахте ли го, милорд?

— Не „милорд“. Само брат на Нощния страж. Да, познавах го лорд Едард. Както и баща му преди него.

Джон трябваше да ускори крачка, за да не изостава от Корин.

— Лорд Рикард е умрял преди да се родя.

— Беше приятел на Стража. — Корин се огледа. — Казват, че с теб тичало някакво вълчище.

— Дух ще се върне призори. Нощем ходи на лов.

Завариха Ед Скръбния да пече бекон и да вари десетина яйца в едно котле над огъня на Стария мечок. Мормон седеше на лагерния си стол от дърво и кожа.

— Започнах да се боя за вас. Неприятности ли имахте?

— Срещнахме Алфин Вранояда. Манс го беше пратил на разузнаване по Вала и случайно се натъкнахме на него, когато се връщаше. — Корин свали шлема си. — Алфин няма вече да безпокои владенията, но неколцина от четата му ни избягаха. Изловихме колкото можахме, но няколко може да са отпрашили през планините.

— Цената?

— Четирима братя мъртви. Дузина ранени. Три пъти по-малко от противника. Взехме и пленници. Единият издъхна бързо от раните си, но другият поживя достатъчно, за да го разпитаме.

— По-добре да поговорим вътре. Джон ще ти донесе рог с ейл. Или предпочиташ греяно вино?

— Гореща вода ми стига. И някое яйце, и парче бекон.

— Както желаеш. — Мормон вдигна платнището и Корин Полуръката прекрачи вътре.

Ед стоеше над котлето и разбъркваше яйцата с дървената лъжица.

— Завиждам им на тия яйца — рече той. — Нямаше да имам нищо против и мене да ме посварят малко. Ако това котле беше по-голямо, щях да скоча вътре. Макар че щеше да е по-добре да е вино вместо вода. Има и по-лоши начини да умре човек от това да си на топло и пиян. Познавах един брат, който се удави във вино. Само че реколтата беше лоша и от трупа му не стана по-добра.

— Изпили сте виното?!

— Ужасно е да намериш своя брат умрял. И ти щеше да поискаш вино да си удавиш мъката, лорд Сняг. — Ед разбърка котлето и добави малко индийско орехче.

Изнервен, Джон приклекна до огъня и го разбърка с пръчка. Чуваше гласа на Стария мечок вътре в палатката, накъсван от грака на гарвана, и по-спокойния говор на Корин Полуръката, но не можеше да различи думите. „Алфин Вранояда е мъртъв. Това е добре.“ Беше един от най-проклетите водачи на дивашките щурмоваци и беше получил името си заради убитите от него черни братя. „Тогава защо Корин е толкова мрачен след такава победа?“

Джон се беше надявал, че пристигането на братята от Черната кула ще вдигне духа на хората в лагера. Предната нощ — тъкмо се връщаше от тъмното, след като пусна една вода — чу петима-шестима да си говорят тихо край един огън. Като чу мърморенето на Чет, че е крайно време да се връщат, Джон се спря да послуша.

— Този обход е една старческа глупост — чу той. — Нищо няма да намерим освен гробовете си в тия планини.

— В Ледени нокти има великани и варгове, че и по-лоши неща — рече Ларк Сестриния.

— Аз там няма да ида, казвам ви.

— Стария мечок няма да ти остави избор.

— Може пък ние да не му оставим избор — каза Чет.

Точно в този момент едно от кучетата бе вдигнало глава и изръмжа, и той трябваше да се измъкне бързо, докато не са го видели. „Това не трябваше да го чуя.“ Помисли дали да не каже на Мормон, но как да стане доносник за братята си, макар и за такива братя като Чет и Сестриния? „Това са само празни приказки — каза си Джон. — Студено им е и са уплашени.“ Да се чака тук беше трудно — да клечат на каменистото било над гората и да се чудят какво ще им донесе утрото. „Винаги най-опасен е невидимият враг.“

Джон измъкна новата си кама от канията и се загледа в пламъците, затанцували по лъскавото черно стъкло. Сам беше издялал дървената дръжка и беше усукал двойно конопената връв, с която я уви, за да се стиска добре. Грозно, но служеше. Ед Скръбния му подметна, че от стъклените ножове имало толкова файда, колкото от циците на рицарска броня, но Джон не беше толкова сигурен. Драконовото стъкло се оказа по-остро от стомана, макар и много по-чупливо.

„Нарочно е било заровено.“

Беше направил кама и за Грен, и друга за лорд-командира. Бойния рог го даде на Сам. След по-грижливия оглед рогът се беше оказал напукан и макар да го изчисти грижливо от пръстта, Джон не можа да изкара от него никакъв звук. Ръбът му също беше олющен, но Сам си падаше по разни стари неща, макар и да бяха съвсем безполезни.

— Направи си от него рог за пиене — посъветва го Джон, — и всеки път, когато седнеш да пиеш, ще си спомняш как си ходил на обход отвъд Вала, чак до Юмрука на Първите. — Даде му освен това едно острие на копие и дузина за стрели, а останалите раздаде на останалите си приятели за късмет.

Стария мечок като че ли остана доволен от камата, макар да предпочиташе стоманения нож на колана си, както забеляза Джон. Мормон не можа да предложи отговор кой е могъл да зарови наметалото, нито какво може да означава това. „Може би Корин ще знае.“ Полуръката беше прониквал много по-надълбоко в дивата северна пустош от всеки жив човек.

— Ти ли ще им сервираш, или аз да ходя?

Джон прибра камата.

— Отивам. — Искаше да чуе какво си говорят.

Ед отряза три дебели резена от твърдия овесен хляб, нареди ги на дървено блюдо, покри ги с бекон и мазнината от бекона и напълни една глинена паница с твърдо сварени яйца. Джон взе в една ръка паницата и в другата блюдото, и тръгна към шатрата на лорд-командира.

Корин седеше кръстосал крака на пода, с изправен като копие гръб. Светлината от свещите пробягваше по плоските му скули.

— Дрънчащата риза и Ревльото, и всеки друг техен главатар, голям или малък — говореше Корин. — И варги имат, и мамути, и повече сила, отколкото сме сънували. Така твърдеше поне. Не бих се заклел, че всичко е истина. Ибин е убеден, че ни е разправял измислици само за да си удължи живота още малко.

— Истина или лъжа, Валът трябва да се предупреди — каза Стария мечок, докато Джон поставяше блюдото пред двамата. — И кралят.

— Кой от многото?

— Всички. Законни и незаконни. Щом имат претенции за кралството, да го защитят.

Полуръката си взе яйце и го счупи в ръба на паницата.

— Тия крале ще направят каквото те решат — рече той, докато белеше черупката. — Сигурно пак ще е малко. Най-голямата ни надежда е в Зимен хребет. Старките трябва да тръгнат на север.

— Да. Така е. — Стария мечок разгъна една карта, погледна я намръщено, хвърли я настрана, разтвори друга. Джон схвана, че размишлява къде ще удари чукът на вражеската орда. Стражът някога бе поддържал седемнадесет замъка по протежение на стоте левги на Вала, но със смаляването на братството ги бяха изоставяли един по един. Сега гарнизони имаше само в три, факт известен на Манс Райдър не по-малко, отколкото на тях. — Надяваме се, че сир Алисър Торн ще ни доведе пресни подкрепления от Кралски чертог. Ако поставим хора от Сенчеста кула в Сив страж и от Източен страж в Дълга могила…

— Сив страж е почти срутен. Каменна врата ще свърши по-добра работа, стига да се намерят мъже. Ледена вис и Дълбоко езеро също, да речем. С ежедневни патрули по стената между тях.

— Патрули. М-да. По два на ден, ако можем. Самият Вал е здрава преграда. Без отбрана няма да ги спре, но ще ги забави доста. Колкото по-голяма е ордата, толкова повече време ще им трябва. Ако съдим по пущинака, който са оставили след себе си, явно са решили да вземат жените си. И децата си също така, и животните… Виждал ли си коза да се катери по стълба? Или по въже? Ще трябва да си градят стъпала, или голяма рампа… това ще им отнеме поне един лунен кръг, може би и повече. Манс ще се сети, че най-добрата възможност за него е да премине под Вала. През порта или…

— Процеп.

— Валът е висок седемстотин стъпки и в основата си е толкова дебел, че ще са нужни сто души за една година, за да го прокопаят с брадви.

— Въпреки това.

Мормон отчупи намръщено от хляба си.

— Как?

— Как иначе. Магия. — Корин отхапа половината от яйцето. — Иначе за какво Манс ще събира силите си в Ледени нокти? Те са мрачни и сурови, а и пътят оттам до Вала е дълъг и мъчителен.