Сир Донтос се приближи към нея на кончето си от дръжка на метла. Тъй като на турнира беше твърде пиян, за да може да яхне бойния си кон, кралят бе постановил винаги да е на кон.

— Бъди смела — прошепна той и стисна ръката й.

Джофри стоеше в средата на тълпата и въртеше в ръцете си красиво изработения си арбалет. С него бяха сир Борос и сир Мерин. Само като ги видя и коремът й се сви.

— Ваша милост. — Санса падна на колене.

— Колениченето няма да те спаси — каза кралят. — Стани. Тук си, за да отговаряш за последното вероломство на своя брат.

— Ваша милост, каквото и да е направил моят брат изменник, аз не съм съучастница. Вие знаете това, моля ви, моля…

— Вдигнете я!

Хрътката я хвана под мишницата и я вдигна почти с нежност.

— Сир Лансел — каза Джоф, — кажете й за това нагло престъпление.

Санса винаги беше смятала Лансел Ланистър за добродушен и вежлив човек, но този път, когато я погледна, у него нямаше нито жалост, нито доброта.

— С помощта на някаква зла магия вашият брат е нападнал сир Стафорд Ланистър с армия от варги на по-малко от три дни път от Ланиспорт. Хиляди добри мъже са били изклани, докато са спели, без да имат възможност да вдигнат меч в защита. След клането северняците пирували над труповете на избитите.

Студените длани на ужаса стиснаха Санса за гърлото.

— Нямаш какво да кажеш ли? — попита Джофри.

— Ваша милост, горкото дете ума си загуби от страх — измърмори сир Донтос.

— Млъкни, глупак. — Джофри вдигна арбалета и го насочи към лицето й. — Вие Старките сте чудовища като онези ваши вълци. Не съм забравил как твоята твар разкъса ръката ми.

— Беше вълкът на Аря — каза тя. — Лейди не ви е докосвала, но вие все едно я убихте.

— Не аз, а баща ти — каза Джоф, — но аз убих баща ти. Съжалявам само, че не го направих сам. Снощи убих един, който беше по-едър от баща ти. Дойдоха при портата да крещят името ми и да искат да им дам хляб, сякаш съм някой хлебар, но аз им дадох да разберат. Застрелях най-гръмогласния право в гърлото.

— И той умря? — С това ужасно желязно острие, втренчено в лицето й, беше трудно да измисли какво друго да каже.

— Естествено че умря, след като стрелата ми му прободе гърлото. Имаше и една жена, хвърляше камъни, аз и нея улучих, но само в ръката. — Той се навъси и наведе арбалета. — И теб бих застрелял, но мама казва, че ако го направя, ще убият вуйчо ми Джайм. Вместо това ще бъдеш наказана и ще уведомим брат ти, да знае какво те чака, ако не се покори. Куче, удари я.

— Нека аз! — Сир Донтос се шмугна напред и тенекиената му броня издрънча. Беше въоръжен с „боздуган“ с глава от пъпеш. „Моят Флориан.“ Готова беше да го разцелува, въпреки пъпчивото лице и изпъкналите му жили. Той заподскача около нея на дървеното конче, завика „Предателка, предателка“ и я заудря с пъпеша по главата. Санса се прикри с ръце, залитайки при всеки удар, и косата й залепна от сока. Хората се смееха. Пъпешът се пръсна. „Смей се, Джофри — замоли се тя, докато сокът капеше по лицето и по предницата на синята й рокля. — Смей се и бъди доволен.“

Джофри дори не се усмихна.

— Борос. Мерин.

Сир Мерин Трант хвана Донтос под мишницата и безцеремонно го изхвърли встрани. Червендалестият глупак се просна на каменните плочи с дръжката си от метлата, пъпеша и всичко. Сир Борос хвана Санса.

— Лицето й не пипай — заповяда Джофри. — Харесва ми да е хубава.

Юмрукът на Борос се заби в корема на Санса и въздухът й излезе. Когато се преви, рицарят я сграбчи за косата, извади меча си и в един отвратителен миг тя беше сигурна, че ще й пререже гърлото. Когато я заудря с опакото на оръжието по бедрата, си помисли, че ще й счупи краката. Санса запищя и очите й плувнаха в сълзи. „Скоро ще свърши.“

Скоро престана да брои ударите.

— Стига — чу тя хрипа на Хрътката.

— Не, не стига — отвърна кралят. — Борос, разголи я.

Борос посегна с месестата си длан към корсажа на Санса, бръкна и дръпна силно надолу. Коприната се разпра и я оголи до кръста. Санса покри гърдите си с ръце. Чу мъжки кикот, някъде отдалече и злобен.

— Набийте я до кръв — каза Джофри, — да видим какво си въобразява този неин брат…

— Какво означава всичко това?!

Гласът на Дяволчето изплющя като камшик и Санса моментално се оказа свободна. Тя се сви на колене, скръстила ръце пред гърдите си и хлипаща.

— Това ли е вашата представа за кавалерство, сир Борос? — попита с гняв Тирион Ланистър. До него беше любимият му наемник и един от дивашките му приятели, онзи с изгореното око. — Кой рицар бие безпомощни девици?

— Този, който служи на краля си, Дяволче. — Сир Борос вдигна меча си и до него пристъпи сир Мерин, чието оръжие също изсвистя от ножницата.

— По-внимателно с тия ножчета — предупреди ги наемникът на джуджето. — Да не накървавим хубавите бели плащове.

— Някой да даде нещо на момичето да се покрие — каза Дяволчето.

Сандор Клегейн разкопча плаща си и й го хвърли. Санса го притисна до гърдите си. Грубата бяла вълна дращеше кожата, но никое кадифе досега не й се беше струвало толкова фино.

— Това момиче ще бъде твоята кралица — каза Дяволчето на Джофри. — Не те ли интересува честта й?

— Аз я наказвам.

— За какво престъпление? Не тя е водила битката на брат си.

— Тя има вълча кръв.

— А ти имаш гъши мозък.

— Нямаш право да ми говориш така. Кралят може да прави каквото поиска.

— Ерис Таргариен правеше каквото поиска. Майка ти разказвала ли ти е какво му се случи?

Сир Борос изръмжа.

— Никой не може да заплашва Негова милост пред Кралската гвардия.

Тирион Ланистър повдигна вежда.

— Аз не заплашвам краля, сир, аз възпитавам племенника си. Брон, Тимет, следващия път, когато сир Борос си отвори устата, убийте го. — Джуджето се усмихна. — Ето, това се нарича заплаха, сир. Схванахте ли разликата?

Лицето на сир Борос стана мораво.

— Кралицата ще чуе за това.

— Не се съмнявам. Впрочем защо да чакаме? Джофри, да повикам ли майка ти?

Кралят се изчерви.

— Нямате ли какво да кажете, ваша милост? — продължи вуйчото. — Добре. Научете се да използвате повече ушите и по-малко устата, иначе царуването ви ще се окаже по-късо и от мен. Необузданата бруталност не е най-добрият начин да спечелите любовта на поданиците си… нито на своята кралица.

— Страхът е по-добър от любовта, казва мама. — Джофри посочи Санса. — Тя се бои от мен.

Дяволчето въздъхна.

— Да, виждам. Жалко, че и Станис и Ренли не са дванадесетгодишни момиченца. Брин, Тимет, отведете я.

Санса тръгна като в сън. Мислеше, че хората на Дяволчето ще я върнат в спалнята й в крепостта на Мегор, но вместо това я поведоха към Кулата на Ръката. Тя не беше идвала тук, откакто баща й беше свален, и изпита боязън отново да тръгне по тези стъпала. Някакви слугинчета се заеха с нея, замърмориха й безсмислени утешения, за да я накарат да престане да трепери. Едната съблече остатъците от роклята й и долните й дрехи, друга я окъпа и изми лепкавия сок от лицето и косата й. Докато я търкаха със сапун и лееха гореща вода над главата й, тя продължаваше да вижда пред себе си само лицата долу от двора. „Рицарите се заклеват да закрилят слабите, да защитават жени и да се борят за правото, но никой от тях не направи това.“ Само сир Донтос се бе опитал да й помогне, но той вече не беше рицар, не повече от Дяволчето или Хрътката, Хрътката мразеше рицарите… „И аз ги мразя — помисли Санса. — Те не са истински рицари, нито един от тях.“

След като я почистиха, дойде да я прегледа дебелият рижав майстер Френкен. Накара я да легне по корем на постелята и намаза с мехлем червените отоци, покриващи бедрата й. След това й смеси отвара за сън с малко мед, за да я глътне по-леко.

— Поспи малко, дете. Като се събудиш, всичко това ще ти се стори само един лош сън.

„Не, няма да ми се стори само един глупав сън, глупак такъв“ — помисли Санса но все пак изпи отварата и заспа.