— По-хубаво е и от песните — прошепна тя, след като намериха обещаните им от баща й места между изтъкнати лордове и дами. Санса беше облечена хубаво за този ден — в зелена рокля, която открояваше кестенявото на косата й, и съзнаваше, че я гледат и се усмихват мило.
Загледаха как героите на стотици песни подкараха конете си напред един по един. Всеки от тях бе по-приказен от предишния. Седмината рицари на кралската гвардия излязоха на игралното поле, всички освен Джайм Ланистър в люспести брони с млечен цвят, и с бели като пресен сняг плащове. Сир Джайм Ланистър също носеше белия плащ, но отдолу целият сияеше в злато, с шлем с формата на лъвска глава и златен меч. Сир Грегър Клегейн, „Яздещата планина“, изтътна покрай тях като лавина. Санса помнеше лорд Йон Ройс от гостуването му в Зимен хребет преди две години.
— Бронята му е от бронз, кована е преди хиляди години, и е с гравирани магически руни, които го предпазват от поражение — прошепна тя на Джейн.
Септа Мордейн им посочи лорд Джейсън Малистър, в мастиленосиньо, гравирано със сребро, и орлови криле на шлема. Беше посякъл на Тризъбеца трима от знаменосците на Регар. Момичетата се закискаха при появата на жреца-воин Торос Мирски, с плющящия му на вятъра халат и бръсната глава, докато септата не им каза, че веднъж изкачил стените на Пайк с огнен меч в ръката.
Имаше и конници, които Санса не познаваше: дребни рицари от Пръстите и Планински рай, и от планините на Дорн, невъзпети в слава свободни конници и новопроизведени скуайъри, по-млади синове на върховни лордове и наследници на по-малки домове. Младежи, все още не извършили славни дела, но Санса и Джейн бяха съгласни, че един ден Седемте кралства ще прокънтят с ека на техните имена. Сир Бейлон Сван. Лорд Брус Карън от Блатата, наследник на Йон Бронза, сир Андар Ройс и по-малкият му брат сир Робар, с посребрените си стоманени нагръдници и всечените в тях древни бронзови руни, същите като онези, които предпазваха баща им. Близнаците сир Хорас и сир Хобер, на чиито щитове изпъкваше знакът на рода Редвин — яркочервен грозд на синьо поле. Патрек Малистър, синът на лорд Джейсън. Шестима от дома на Фрей, от Кръстовището: сир Джаред, сир Дануел, сир Емън, сир Тео, сир Первин, синове и внуци на стария лорд Уолдър, както и незаконният му син, Мартин Речния.
Джейн Пули си призна, че я плаши видът на Джалабхар Ксхо, принца-изгнаник от Летните острови, който носеше шапка от зелени и пурпурни пера върху черното си като нощ лице, но щом видя младия лорд Берик Дондарион с косата му като червено злато и прорязания от мълния черен щит, обяви, че е готова да се омъжи за него тутакси.
Хрътката също влезе в списъка на участващите в турнира, както и братът на краля, красивият лорд Ренли от Бурен край. Джори, Алин и Харвин се явиха от името на Зимен хребет и Севера.
— Джори прилича на просяк сред тях — изсумтя септа Мордейн, когато той се появи.
Бронята на Джори беше от синкавосиви стоманени плочи, без никакви украси по тях, а тънкото сиво наметало висеше на раменете му като мокра дрипа. Все пак се представи добре, като свали от коня Хорас Редвин в първия двубой и един от шестимата Фрей във втория. В третата си среща направи три обиколки срещу един наемник, Лотор Брун, със също толкова невзрачно снаряжение като неговото. Никой от двамата не падна от седлото, но пиката на Брун се оказа по-здрава, ударите му по-точни и кралят отсъди победата на него. Алин и Харвин нямаха такъв късмет. Харвин падна от коня си още в първия сблъсък със сир Мерин от кралска гвардия, а Алин беше съборен от сир Бейлон Сван.
Двубоите продължиха през целия ден чак до здрач, копитата на едрите бойни коне тъпчеха по арената, докато земята не се разора. Десетки пъти Джейн и Санса извикаха в унисон със сблъсъка на конниците. Пиките им се пръскаха на трески и тълпите крещяха в подкрепа на своите любимци. При всяко падане на някой от мъжете Джейн покриваше очи като изплашено момиченце, но Санса, виж, запази самообладание. Една знатна дама трябва да знае как да се държи на турнир. Дори септа Мордейн забеляза сдържаността й и кимна одобрително.
Кралеубиеца яздеше превъзходно. Събори от конете сир Андар Ройс и пограничния лорд Брус Карън с такава лекота, сякаш удряше камбани по пътя си, след което спечели много трудно срещу белокосия Баристан Селми, победил преди това двама мъже с тридесет-четиридесет години по-млади от него.
Сандор Клегейн и неговият брат гигант сир Грегър Планината също така изглеждаха неусмирими. Поваляха противниците си един след друг с жестоката си сила. Най-ужасният момент за деня настъпи при втория двубой на сир Грегър, когато той порази младия рицар от Долината с такава сила, че му прониза гърлото и го уби на място. Младежът падна няма и на десет крачки от мястото на Санса. Острието на пиката на сир Грегър стърчеше от врата му и кръвта му се изливаше на все по-забавени тласъци. Бронята му беше нова и лъскава. Един ярък лъч пробяга по изпънатата му ръка и се отрази от стоманата. После слънцето се скри зад облак и блясъкът изчезна. Плащът му беше син, с цвета на небето в ясен летен ден, обшит по краищата с полумесеци, но когато кръвта се просмука в него, платът потъмня и луните една по една станаха червени.
Джейн Пули заплака толкова истерично, че се наложи септа Мордейн да я издърпа настрани, за да се съвземе, но Санса седеше с ръце в скута и гледаше сцената, обладана от някакъв странен възторг. Помисли си, че би трябвало и тя да заплаче, но сълзите не дойдоха. Сигурно бе изплакала всичките си сълзи за Лейди и Бран. Щеше да е по-друго, ако беше Джори, сир Родрик или татко й. Младият рицар в синия плащ не й беше никакъв — просто един непознат от Долината на Арин, чието име бе забравила веднага щом го чу. А сега и светът щеше да забрави името му, осъзна Санса. Нямаше да се пеят песни за него. Виж, това беше тъжно.
Сир Бейлон Сван също падна срещу Грегър, както и лорд Ренли срещу Хрътката. Ренли бе отхвърлен от коня си с такава сила, че направо отхвърча назад с краката във въздуха. Главата му се удари в земята със силен пукот и тълпата ахна, но се оказа само златният еленов рог на шлема му — едно от разклоненията се беше счупило. Когато лорд Ренли се изправи, простолюдието зарева в див възторг, тъй като красивият млад брат на крал Робърт беше любимец на всички. Той подаде счупеното разклонение на противника си с дълбок поклон. Хрътката изсумтя и хвърли златния рог към тълпата, а хорицата се скупчиха и се заблъскаха за златното късче, докато лорд Ренли не тръгна през тях и редът не се възстанови. Междувременно септа Мордейн се беше върнала, сама. Обясни, че на Джейн й е прилошало и й помогнала да се върне в замъка. Санса почти бе забравила за Джейн.
След това някакъв дребен рицар с плащ на двуцветни карета се посрами, като уби коня на Берик Дондарион и го лишиха от права. Лорд Берик прехвърли седлото си на нов кон, но веднага бе свален от Торос Мирски. Сир Ейрон Сантагар и Лотор Брун се сразиха три пъти без резултат; след това сир Ейрон падна от лорд Джейсън Малистър, а Брун — от по-малкия син на Йон Ройс, Робар.
Накрая останаха само четирима: Хрътката и чудовищният му брат Грегър, Джайм Ланистър Кралеубиеца и сир Лорас Тирел — младежът, когото наричаха „Рицарят на цветята“.
Сир Лорас беше най-младият син на Мейс Тирел, владетеля на Планински рай и пазител на Юга. Със своите шестнадесет години той беше най-младият конник на арената, но предобеда в първите си три двубоя беше свалил трима рицари от кралската гвардия. Санса в живота си не беше виждала такъв красавец. Гръдната му броня беше с много изкусна изработка и изпъстрена с емайл, с формата на стотици видове цветя, така че отдалеч зрителят оставаше с впечатлението, че е брониран в цветен букет, а снежнобелият му жребец бе покрит с цветен чул, изплетен от червени и бели рози. След всяка своя победа сир Лорас сваляше шлема си, подкарваше бавно покрай оградата и накрая откъсваше бяла роза и я подхвърляше на някоя хубава девойка сред тълпата.
