— Жена му не мисли така.

Великият майстер кимна.

— Сега си спомням, че вдовицата е сестра на вашата почитаема съпруга. Ако един стар човек може да бъде обвинен за грубите си слова, позволете да ви кажа, че скръбта може да разстрои дори най-дисциплинираните и силни умове, а лейди Лиза никога не е била такава. След последното си помятане тя виждаше врагове във всяка сянка, а кончината на съпруга й я разтърси до дъно и съвсем я разстрои.

— Значи сте напълно убеден, че Джон Арин е починал от внезапно заболяване?

— Убеден съм — отвърна мрачно Пицел. — Ако не е болест, милорд, какво друго може да е?

— Отрова — предположи кротко Нед.

Дремещите очи на Пицел примигаха и се отвориха рязко. Старият майстер помръдна неловко на стола си.

— Смущаваща мисъл. Ние все пак не сме свободните градове, където подобни неща са обичайни. Великият майстер Етелмур пише, че всеки човек таи убиец в сърцето си, но все пак един отровител е предостоен за презрение. — Той помълча малко, потънал в размисъл. — Това, което допускате, е възможно, милорд, но не мисля, че в нашия случай е станало така. И най-простият майстер познава обичайните отрови, а лорд Арин не показваше никакъв признак. А и всички обичаха Ръката. Що за чудовище в човешки облик би дръзнало да убие такъв благороден лорд?

— Чувал съм, че отровата е женско оръжие.

Пицел замислено поглади брадата си.

— Така казват. Жените, малодушните… и евнусите. — Той се окашля хрипливо и изхрачи тлъсто парче слуз върху тръстиките на пода. Над тях от гнездото си на тавана изграчи гарван. — Знаете ли впрочем, че лорд Варис е роден от жалка робиня в Лис? Не се доверявайте на паяци, милорд.

Точно това едва ли трябваше да му го казват. У този Варис имаше нещо, което караше кожата му да настръхва.

— Ще го запомня, майстер. И благодаря за помощта ви. Достатъчно време ви отнех — каза той учтиво и стана.

Великият майстер Пицел бавно се надигна от стола си и придружи Нед до вратата.

— Дано съм ви помогнал малко да успокоите ума си. Ако има още с какво да ви услужа, само кажете.

— Още нещо — каза Нед. — Ще бъда любопитен да разгледам книгата, която сте заели на Джон в деня преди да умре.

— Боя се, че няма да ви е особено интересна — каза Пицел. — Беше един обемист том от Великия майстер Малеон, за родословните връзки на големите родове.

— Все пак бих искал да я видя.

Старецът му отвори вратата.

— Както желаете. Трябва да е тук някъде. Щом я намеря, веднага ще я изпратя в покоите ви.

— Бяхте изключително любезен — каза му Нед. И добави все едно че току-що му е хрумнало: — Един последен въпрос, ако позволите. Споменахте, че кралят е бил до ложето на лорд Арин, когато той е умрял. Кралицата била ли е с него?

— Не, защо? — отвърна Пицел. — Тя беше тръгнала с децата за Скалата на Кастърли, в компанията на баща си. Лорд Тивин бе довел кортеж в града за турнира на рождения ден на принц Джофри. Без съмнение се надяваше да види сина си Джайм спечелил венеца на победителя. В това отношение остана силно разочарован. На мен се падна тежкото бреме да известя кралицата за внезапната кончина на лорд Арин. Никога не съм изпращал птица с по-натежало сърце.

— „Черни криле, черни думи“ — промърмори Нед. Беше чул тази поговорка като момче от баба Нан.

— Така казват жените на рибарите — съгласи се Великият майстер Пицел. — Но ние знаем, че не винаги е така. Когато птицата на майстер Лувин донесе вестта за вашия Бран, всяко искрено сърце в замъка се възрадва, нали така?

— Щом казвате, майстер.

— Боговете са милостиви. — Пицел сведе глава. — Навестявайте ме когато пожелаете, лорд Едард. Тук съм, за да служа.

„Да — помисли си Нед, щом вратата се затвори. — Но на кого?“

На път към покоите си по витите стъпала на кулата на Ръката се натъкна на дъщеря си Аря. Размахваше ръце и се мъчеше да запази равновесие на един крак. Грубият камък беше протрил босото й стъпало. Нед спря и я изгледа.

— Аря, какво правиш?

— Сирио казва, че танцуващият по водата може да стои на един пръст с часове. — Ръцете й замахаха във въздуха, за да не залитне.

Нед се усмихна.

— Кой пръст?

— Който и да е — отвърна Аря, подразнена от въпроса. Скокна от десния крак на левия и се залюля опасно, докато не се закрепи отново.

— Точно тук ли трябва да го правиш? — попита той. — Ако паднеш, дълго ще се търкаляш надолу.

— Сирио казва, че един танцуващ по водата никога не пада. — Тя стъпи здраво на стъпалата си. — Татко, Бран ще дойде ли вече да живее с нас?

— Дълго време няма да може, милата ми — каза й той. — Трябва първо да възвърне силите си.

Аря прехапа устни.

— Какво ще прави Бран, когато порасне?

Нед коленичи до нея.

— Той има достатъчно години пред себе си, за да намери отговора, Аря. Достатъчно е засега да знаем, че ще живее.

В нощта, когато птицата бе дошла от Зимен хребет, Едард Старк беше отвел момичетата в гората на боговете на замъка — един акър с бряст и черна топола над реката. Дървото на сърцето беше един голям дъб, чиито стари клони бяха обрасли с диви лози. Коленичиха пред него да поднесат благодарствените си дарове все едно, че беше дървото край яза. Санса се унесе в сън след като луната изгря, Аря — няколко часа по-късно, сгушена в тревата под наметалото на Нед. През всичките часове до утрото той остана да бди сам. Когато зората изгря над града, тъмночервените цветове на драконовия дъх обкръжиха момичетата.

— Сънувах Бран — беше му прошепнала Санса, — Видях го да се усмихва.

— Той ще стане рицар — казваше му сега Аря. — Рицар от кралската гвардия. Нали все още може да стане рицар?

— Не — отвърна Нед. Не виждаше смисъл да я лъже. — Но някой ден може да стане господар на голямо владение и да заседава в кралския съвет. Може да издига замъци като Брандън Строителя или да плава с кораб през морето на залеза, или да приеме вярата на майка ви и да стане Върховен септон.

„Но никога повече няма да тича до своя вълк — помисли Нед с тъга, непосилна за думите — или да легне с жена, или да притиска собствения си син до гърдите си.“

Аря килна глава на една страна.

— А аз мога ли да стана кралски съветник, да строя замъци и да стана Върховен септон?

— Ти — каза й Нед и я целуна леко по челото — ще се омъжиш за крал и ще властваш в замъка му, а синовете ти ще бъдат рицари, принцове и владетели и, да, току-виж дори някой Върховен септон.

Аря сбърчи чело.

— Не. Това е за Санса.

Присви десния си крак и започна отново да се крепи на палец. Нед въздъхна и я остави.

В покоите си смъкна прогизналите от потта коприни и изля легена със студена вода върху главата си. Докато изтриваше лицето си, влезе Алин.

— Милорд, лорд Белиш е отвън и моли да го приемете.

— Придружете го в солария ми — каза Нед и взе чиста туника от най-тънкия лен, която можа да намери. — Ще го приема веднага.

Когато Нед влезе, Кутрето се беше разположил на скамейката под прозореца и гледаше упражненията с мечове на рицарите от кралската гвардия долу на двора.

— Ако и умът на стария Селми беше толкова чевръст, колкото оръжието му — каза замислено гостът, — смея да твърдя, че заседанията ни в съвета щяха да минават много по-оживено.

— Сир Баристан е един от най-храбрите и доблестни мъже в Кралски чертог.

Нед хранеше голяма почит към стария белокос лорд-командир на кралската гвардия.

— И от най-досадните — добави Кутрето, — макар че смея да твърдя, ще се справи добре на турнира. Миналата година свали Хрътката от коня, а преди четири години беше шампион.

Въпросът кой точно ще спечели турнира най-малко интересуваше Едард Старк.

— Това ли е поводът за посещението ви, лорд Петир, или просто искате да се порадвате на гледката от моя прозорец?

Кутрето се усмихна.

— Обещах на Кат да ви помогна в разследванията и ето ме тук.

Това стъписа Нед. Обещание или не, не можеше да намери в себе си зрънце доверие към лорд Петир Белиш. Смущаваше го прекалено силната му проницателност.