— Та ти едва познаваше Кейтлин.

— Бях я взел за жена. Носеше детето ми.

— Много си суров към себе си, Нед. Винаги си бил такъв. Проклятие, никоя жена не иска в леглото си Белор Блажения. — Той се плесна с ръка по коляното. — Е, няма да те притискам повече за това, щом ти е толкоз тежко. Макар че понякога си толкова настръхнал, че май трябва да си вземеш таралеж за герб.

Изгряващото слънце бръкна с пръсти светлина в бледата мъгла на утрото. Пред очите им се разстла широка равнина, гола и кафява, монотонната й шир бе осеяна с дълги ниски хълмчета. Нед ги посочи и каза:

— Могилите на Първите.

Робърт се навъси.

— В гробище ли се напъхахме?

— На север навсякъде има гробници, ваша милост — каза Нед. — Земята е стара.

— И студена — изръмжа Робърт и придърпа плътно наметалото си. Гвардията беше спряла доста зад тях, в подножието на рида. — Е, не те доведох тук да си приказваме за гробове или да дърлим за копелето ти. Снощи пристигна вестоносец от лорд Варис в Кралски чертог. Ето. — Кралят измъкна един свитък от колана си и го подаде на Нед.

Евнухът Варис беше кралският началник на слухарите. Сега служеше на Робърт, както преди бе служил на Ерис Таргариен. Нед разви с треперещи ръце хартиения свитък. Мислеше си за Лиза и ужасните й обвинения, но писмото не засягаше лейди Арин.

— Какъв е източникът на тази информация?

— Помниш ли сир Джора Мормон?

— Де да можех да го забравя — отвърна Нед.

Мормон от Мечия остров бяха стар род, почетен и горд, но земите им бяха студени, далечни и бедни. Сир Джора се бе опитал да понапълни семейната хазна с продажбата на няколко заловени бракониери на един търговец на роби от Тирош. Тъй като Мормоните бяха знаменосци на Старките, престъплението му бе опозорило севера. Нед беше предприел дългото пътуване до Мечия остров, но когато пристигна там, се оказа, че Джора е хванал кораб през Тясното море, далече от Лед и кралското правосъдие. Пет години бяха минали оттогава.

— Сега сир Джора е в Пентос и гори от желание да получи кралска милост, за да може да се върне от изгнанието си — обясни Робърт. — Лорд Варис го използва много добре.

— Значи продавачът на роби е станал шпионин — каза с погнуса Нед и му върна писмото. — Бих предпочел да е труп.

— Варис ме уверява, че шпионите са по-полезни от труповете — каза Робърт. — Но като оставим Джора, какво мислиш за това донесение?

— Денерис Таргариен се е омъжила за някакъв дотракски коневладелец. И какво от това? Да й пратим брачен дар ли?

Кралят се намръщи.

— Нож най-добре. Един добър и остър нож, и някой храбрец, който да го държи.

Нед не се престори на изненадан. Омразата на Робърт към Таргариен граничеше с лудост. Още помнеше гневните думи, които си бяха разменили, когато Тивин Ланистър поднесе на Робърт труповете на жената на Регар и децата им като знак за своята вярност. Нед го бе нарекъл убийство; Робърт го нарече война. Когато той възрази, че невръстните принц и принцеса са още бебета, новият крал отвърна: „Аз не виждам бебета. Само драконови изчадия.“ Дори Джон Арин се оказа безсилен да укроти тази буря. Същия ден Едард Старк беше напуснал, обзет от леден гняв, за да довърши сам последните битки във войната на юг. Друга една смърт ги помири. Смъртта на Лиана и общата им скръб.

Този път Нед реши да сдържи яда си.

— Ваша милост, момичето е все още почти дете. Вие не сте Тивин Ланистър, за да избивате невинни.

Разправяха, че момиченцето на Регар плакало, когато го извличали изпод леглото, за да го посекат. Момченцето беше още сукалче, но войниците на лорд Тивин го бяха издърпали от гърдите на майка му и бяха пръснали главицата му в стената.

— И колко дълго ще ми остане невинна? — Устата на Робърт се стегна. — Това детенце много скоро ще си разтвори краката и ще ми натръска цял куп драконови изчадия.

— Въпреки това — каза Нед — убийството на деца… това е зло… неописуемо.

— Неописуемо ли?! — ревна кралят. — Това, което Ерис направи на брат ти Брандън беше неописуемо. Смъртта, с която издъхна твоят баща, тя беше неописуема. А Регар… колко пъти според теб е изнасилил сестра ти? Колко стотици пъти? — Гласът му загърмя толкова силно, че конят под него зацвили. Кралят дръпна юздите да укроти животното и заби гневно пръст в гърдите на Нед. — Ще избия всеки Таргариен, до когото успея да се докопам, докато не измрат като проклетите им дракони, а след това ще им се изпикая на гробовете.

Нед прояви достатъчно благоразумие, за да не му се противопоставя. Щом четиринадесет години не бяха укротили жаждата на Робърт за мъст, никакви думи нямаше да помогнат.

— Но до нея не можеш да се докопаш, нали?

Устата на краля се изкриви в горчива гримаса.

— Не, триж проклети да са боговете дано. Някакъв си проклет сиренар в Пентос е оградил брат й и нея самата в имението си с евнуси с островръхи шапки, а сега ги е дал на дотраките. Преди години трябваше да заръчам да ги убият тия двамата, когато бе лесно да се доближат до тях, но Джон беше същият като теб. А аз, глупакът, го слушах.

— Джон Арин беше мъдър човек и добра Ръка.

Робърт изсумтя. Гневът го остави толкова бързо, колкото бе дошъл.

— Казват, че този Хал Дрого имал сто хиляди мъже в ордата си. Какво щеше да каже Джон за това?

— Щеше да каже, че и милион дотраки не са заплаха за кралството, стига да си останат от другата страна на Тясното море — спокойно отвърна Нед. — Варварите нямат кораби. Те мразят откритото море и се страхуват от него.

Кралят се намести неловко на седлото си.

— Може би. Обаче в свободните градове ще се намерят кораби. Казвам ти, Нед, не ми харесва този брак. В Седемте кралства още има от ония, дето ме наричат Узурпатора. Забрави ли колко много родове се сражаваха във войната на страната на Таргариен? Сега си траят, но само им дай най-малкия шанс, и ще ме убият в леглото, и синовете ми заедно с мен. Ако кралят просяк се прехвърли с дотракската орда зад гърба си, предателите ще минат на негова страна.

— Няма да се прехвърли — увери го Нед. — А и да го направи, ще го изтласкаме в морето. Стига да изберете нов пазител на Изтока…

Кралят простена.

— Казвам ти за последен път — няма да провъзглася момчето Арин за пазител. Знам, че момчето ти е племенник, но след като Таргариен ляга с дотрак, трябва да съм луд, за да поставя една четвърт от владенията на раменете на едно болнаво дете.

Нед беше подготвен за това.

— Въпреки всичко трябва да имаме пазител на Изтока. Щом Робърт Арин не става, назначи някого от братята си. Станис се доказа в обсадата на Бурен край.

Кралят се намръщи и не каза нищо.

— Тоест — довърши Нед тихо, взрян в лицето му, — стига вече да не си обещал тази чест на някой друг.

Робърт за миг благоволи да се стъписа. Само за миг, след което на лицето му се изписа неприязън.

— И какво, ако съм го обещал?

— Джайм Ланистър е, нали?

Робърт смуши коня и се спусна от билото към могилите. Нед бързо го настигна. Кралят яздеше, вперил очи напред.

— Да. — Една единствена, твърдо изречена дума. За да приключи въпроса.

— Кралеубиеца — каза Нед. Значи слуховете бяха верни. Разбра, че е поел по опасен терен. — Способен и храбър мъж, безспорно — подхвърли той предпазливо. — Но баща му е пазител на Запада, Робърт. След време сир Джайм ще наследи и този почетен пост. Никой не може да държи едновременно и Изтока, и Запада.

Не доизказа истинската причина за тревогата си — това, че назначението щеше да постави половината армии на кралството в ръцете на Ланистърови.

— Тази битка ще я поведа, когато врагът се появи на бойното поле — каза упорито кралят. — Засега лорд Тивин се извисява вечен като Скалата на Кастърли, така че се съмнявам, че Джайм ще го наследи скоро. Не ме ядосвай, Нед. Камъкът е хвърлен.

— Ваша милост, мога ли да говоря откровено?

— Че аз мога ли изобщо да те спра? — изръмжа Робърт. Яздеха през високи кафяви треви.