Кралят я докосна по бузата. Пръстите му погалиха студения камък нежно, все едно бе жива плът.

— Заклех се да убия Регар за това, което направи с нея.

— И го уби — напомни му Нед.

— Но само веднъж — отвърна Робърт с горчивина.

Срещнаха се при брода на Тризъбеца. Около тях ехтеше грохотът на битката. Робърт — с бойния чук и шлема с еленовите рога, а принцът на Таргариен — целият в черно. На металния му нагръдник блестеше триглавият дракон на неговия род, целият в рубини, които святкаха като пламъци под лъчите на слънцето. Водите на Тризъбеца течаха червени около копитата на бойните им коне, а те кръжаха и се блъскаха. Накрая чукът на Робърт се бе стоварил със съкрушителен удар в дракона и гръдта под него. Когато Нед най-сетне се появи на сцената, Регар лежеше мъртъв сред потока, а мъже от двете армии ровеха в кипналите води за рубините, изкъртени от бронята му.

— В сънищата си го убивам всяка нощ — призна Робърт. — Хиляда смърти пак ще са малко за онова, което заслужава.

Нед нямаше какво да каже. След като помълчаха, промълви:

— Трябва да се връщаме, ваша милост. Жена ви ще ни чака.

— Другите да я вземат жена ми — промърмори кисело Робърт, но тръгна и стъпките му заотекваха тежко. — И ако още веднъж чуя това „ваша милост“, главата ти на кол ще забия. Знаеш, че сме си нещо много повече.

— Не съм забравил — отвърна тихо Нед. Кралят замълча и той го подкани: — Кажи ми за Джон. Робърт поклати глава.

— Не бях виждал човек да издъхне толкова бързо от болест. Дадохме турнир на рождения ден на сина ми. Ако беше видял Джон тогава, щеше да се закълнеш, че ще живее вечно. Издъхна само след два дни. Болестта гореше червата му като огън. Направо го изгори. — Спря се до една колона пред гробницата на древен покойник на Старк. — Обичах го стареца.

— И двамата го обичахме. — Нед помълча. — Кейтлин се страхува за сестра си. Как понася Лиза скръбта?

Устата на Робърт се изкриви.

— Не добре, честно казано — призна той горчиво. — Боя се, че загубата на Джон й взе ума, Нед. Върна момчето в Орлово гнездо. Въпреки желанието ми. Смятах да го дам повереник на Тивин Ланистър в Скалата на Кастърли. Джон си нямаше нито братя, нито други синове. Трябваше ли да позволя да отрасне сред жени?

Нед по-скоро щеше да повери едно дете на усойница, отколкото на лорд Тивин, но не изказа съмненията си. Някои стари рани никога не зарастваха и закървяваха отново от най-невинната дума.

— Жената е загубила съпруга си — рече той предпазливо. — Може би майката се е побояла да не загуби и сина си. Момчето е много младо.

— Шестгодишно, хилаво и е владетелят на Орлово гнездо, боговете да са милостиви дано — изруга кралят. — Лорд Тивин не си е взимал повереник досега. Лиза трябваше да е поласкана. Ланистър са голям и благороден дом. А тя отказа и да чуе. След това напусна по тъмна доба, без едно разрешение да поиска. Церсей побесня. — Той въздъхна дълбоко. — Момчето ми е съименник. Робърт Арин. Заклел съм се да го покровителствам. Как да го направя сега, след като майка му го отмъкна?

— Аз ще го взема за повереник, ако искаш — каза Нед. — Лиза сигурно ще се съгласи. Двете с Кейтлин се обичат и тя също така ще бъде добре дошла тук.

— Щедро предложение, приятелю — отвърна кралят. — Но твърде закъсняло. Лорд Тивин вече е дал съгласието си. Осиновяването на момчето в друг дом ще бъде тежко оскърбление за него.

— Повече съм загрижен за доброто на моя племенник, отколкото за гордостта на Ланистър — заяви Нед.

— Така е, защото не спиш с Ланистър — разсмя се Робърт и смехът нелепо отекна сред гробниците и мрачния сводест таван, а белите му зъби блеснаха в тъмния шубрак на брадата му. — Ах, Нед. Все си ми такъв, сериозен. — Едрата му ръка легна на раменете на Нед. — Канех се да изчакам няколко дни преди да поговорим, но виждам, че няма нужда от това. Хайде, ела с мен.

Тръгнаха обратно между колоните. Слепите каменни очи ги следяха. Кралят задържа тежката си ръка на рамото на Нед.

— Сигурно си се чудил защо най-сетне се реших да дойда на север в Зимен хребет след толкова време.

Нед подозираше нещо, но го затаи.

— Заради удоволствието от компанията ми, несъмнено. А и заради Вала. Трябва да го видите, ваша милост. Да походите по бойниците, да поговорите с този, с онзи. Нощния страж е сянка на онова, което беше. Бенджен казва, че…

— Не се съмнявам, че скоро ще чуя какво казва брат ти — прекъсна го Робърт. — Валът си стои… от колко, осем хиляди години? Все ще удържи още няколко дни. Сега си имам по-неотложни грижи. Времената са трудни. Имам нужда от добри мъже около мен. От мъже като Джон Арин. Той служеше като владетел на Орлово гнездо, пазител на Изтока и Ръка на краля. Няма да е лесно да го заменя.

— Синът му… — почна Нед.

— Синът му ще наследи Орлово гнездо и всичките му приходи — каза отривисто Робърт. — Нищо повече.

Това вече изненада Нед. Той се спря сепнат и се извърна да погледне краля. А думите се изсипаха неканени.

— Родът Арин винаги са били пазители на Изтока. Титлата си върви с владението.

— Може като порасте да му се върне тази чест — отвърна Робърт. — Трябва да мисля за тази година и за другата. Едно шестгодишно момче не може да бъде боен водач, Нед.

— В мир титлата е само почетна. Остави си я на момчето. Ако не заради него, то заради баща му. Ти, разбира се, дължиш това на Джон, заради вярната му служба.

Кралят не остана доволен и дръпна ръката си от рамото му.

— Службата на Джон беше задължение, което той дължеше на господаря си. Не съм неблагодарник, Нед. Ти поне от всички хора би трябвало да го знаеш. Но синът не е като бащата. — Тонът му омекна. — Хайде, стига. Остава още един по-важен пост, който трябва да обсъдим, и няма да споря с теб. — Робърт го стисна за лакътя. — Трябваш ми, Нед.

— Ваш съм на всяка заповед, ваша милост. — Думи, които бе длъжен да каже и той ги каза, предусещайки какво го чака. Робърт като че ли не го чу.

— Онези години, които преживяхме в Орлово гнездо… богове, ама хубави години бяха. Искам отново да си до мен, Нед. Искам те долу, в Кралски чертог, а не тук горе, на края на света, в този прокълнат север, където не си от полза за никого. — Робърт зарея за миг погледа си в тъмното, натъжен почти като Старк. — Кълна ти се, да седиш на трон е хиляда пъти по-тежко, отколкото да го спечелиш. Законите са голяма досада, а броенето на пари — още по-лошо. А хората… край нямат. Седя на този проклет железен трон, а те се точат и ги слушам как се оплакват за какво ли не, докато умът ми затъпее и задникът ми не се натърти. Всички искат нещо. Пари, земя, справедливост. Лъжите да им чуеш само… а придворните ми лордове и дами са същата стока. Обкръжен съм от ласкатели и глупци. От това човек може да полудее, Нед. Половината от тях не смеят да ми кажат истината, а другата половина не могат да я схванат. Има нощи, в които съжалявам, че не изгубих при Тризъбеца. Е, не сериозно, но…

— Разбирам — каза тихо Нед.

Робърт го погледна.

— Мисля, че разбираш. И ако е така, ти си единственият, стари мой приятелю. — Усмихна се. — Лорд Едард Старк, искам да ви провъзглася за Ръка на краля.

Нед падна на колене. Предложението не го изненада. Каква друга причина можеше да накара Робърт да дойде толкова далече? Ръката на краля беше вторият по власт човек в Седемте кралства. Говореше с гласа на краля, командваше кралските армии, съставяше кралските закони. Понякога дори сядаше на Железния трон, за да раздава кралското правосъдие при отсъствие на краля или когато той е неразположен. Робърт му предлагаше отговорност, голяма колкото самото кралство.

Последното нещо на света, което би пожелал.

— Ваша милост. Не съм достоен за такава чест.

Робърт простена с добродушен хумор.

— Ако исках да те почета, щях да ти разреша да се оттеглиш в пенсия. Каня се да те задължа да ръководиш кралството и да печелиш войни, а аз да се тъпча, да пия и да курварствам, докато не пукна млад. — Потупа се по корема и се ухили. — Нали знаеш поговорката за Краля и неговата Ръка?