Има и други странни неща.

Баба Джилиан не иска да вземе внучето си. Не изпитва инстинктивно желание да го прегърне, да го обича или да го целуне. Това я кара да изпитва вина. И я плаши.

Може би причината е в тежкото раждане?

Може би се бои да не го нарани?

Не, не е това.

Дълбоко в себе си тя знае истинската причина. Така е, защото внук ѝ е син на мъжа, който изнасили дъщеря ѝ.

На мъжа, когото един свещеник уби в една тъмна уличка в Комптън преди около девет месеца.

Нека да си призная.

Някои подробности, свързани с етруските, са измислени.

Абсолютна фантазия. Пълна лъжа. Не са много, но има такива.

Град на име Атманта никога не е съществувал. Нито, слава Богу, произведение, наречено „Портите на Съдбата“.

По отношение на историческото време, също съм послъгал (мъничко). Въпреки че всичко, което описвам в главите за Тевкър и Тетия (между другото, това са истински гръко-етруски имена), е точно, толкова развити селища и общество едва ли са съществували през 666 г. пр. Хр. Било е твърде рано за градове с правилно подредени улици като кардо и декуман, сложни храмове като построения в свещената горичка, развита образна скулптура или мащабна морска търговия като описаните. Някои от тези неща са се появили столетие или няколко столетия по-късно. Други детайли са по-надеждни – като ролята на нецвиса (известен още като харуспекс) при гадаенето по черния дроб на жертвените животни, пантеона на етруските богове, оглавяван от Уни, Тиния и Менрва, и билковите илачи, използвани от Лартуза Лечителя.

„Черният дроб от Пиаченца“, разбира се, е реален предмет и е толкова ценен, че се пази при изключителни мерки за сигурност в Италия.

Защо тогава просто не съм описал живота през 666 г. пр. Хр. такъв, какъвто е бил в действителност? Истината е, че знаем твърде малко за този период и то със сигурност не е достатъчно, за да обрисувам реалистичен предвенециански пейзаж, който да включа сатанинската легенда, която бях замислил. Освен това исках да изтегля историческата рамка към времето, през което етруските са достигнали най-голямата си мощ и амбиция (преди Рим). В своя златен век те са били един от най-развитите и цивилизовани народи в света и дълги години дори римляните се бояли да воюват срещу тях. Всъщност много от техните ритуали и обичаи са били заимствани от римляните и чрез тях – предадени на останалия свят.

В проучванията ми бях любезно и търпеливо консултиран от доктор Том Расмусен, професор и понастоящем ректор на Университета по история на изкуството в Манчестър. Той е световен експерт по етруска археология, с дълбоки познания за тяхното изкуство и материална култура. Неговото влияние можете да видите в описанията на културните удоволствия на Песна и разбира се, в скулпторския занаят на Тетия и създаването на Плочите от Атманта. Етруският период е изключително сложен за изучаване – главно защото са се запазили твърде малко текстове от това време и защото етруският се различава коренно от всички останали древни езици. Затова, за разлика от Древен Египет, от който има запазени многобройни текстове и папируси за сравнение, специалистите по етруската култура разчитат предимно на древни предмети, археологически находки и мъдростта на онези, които ги тълкуват.

Множеството статии на Том ми позволиха да създам точния декор на Атманта, красив пейзаж с гъсти гори, малки ниви и градини около селата, тук-там с някое прасе, коза или овца като основни домашни животни. Това е било епоха на сложни ритуали, церемонии и суеверия, съпътстващи човека от люлката до гроба, та чак в отвъдния живот. Ритуалите, извършвани от Тевкър, са смесица от малкото, което се знае със сигурност за действията на нецвиса, и пълни измислици, обслужващи сюжета (всяко отклонение от онова, което специалистите приемат за историческа истина, трябва да се отдава на моите интерпретации, а не на грешки от страна на Том).

Нека за момент да споделя с вас едно от многото неща, за които Том ми отвори очите. Надявам се по този начин да ви дам още един увлекателен поглед върху живота на етруските и представа за трудностите, които среща писателят, ако иска да вплете реални исторически факти в трилър. Жертвените олтари са били разположени извън храмовете на етруските, а не вътре (както бях написал в една от черновите си). По времето на етруските в Италия не се е добивало злато (което бе първоначалният ми избор на благороден метал). Те са добивали сребро – което ме улесни, защото среброто е предпочитаният метал на сатанистите, тъй като златото има дълбока връзка с християнските обичаи. Мамарс (ковачът на сребро) е етруско име, прието от специалистите за реално, но не Мамерк, както отначало бях решил да го нарека – това е латинско име (какъв съм невежа!). Списъкът е безкраен. Мисля, че Том изхаби няколко червени маркера, за да подчертае всички неточности, и ще му бъда задължен за тази помощ завинаги.

В интернет има доста сайтове, описващи възхода и упадъка на етруските, начина им на живот, боговете и ритуалите им, но за съжаление, те не са надеждни. В тях има много неточности, противоречия и понякога чисти предположения. Ако искате да прочетете хубава книга за тази невероятна цивилизация, потърсете „Етруските“ от Том Расмусен и Грийм Баркър – тя е увлекателно и лесно за четене въведение във фактите и фикцията за този тайнствен народ. Но докато я четете, не забравяйте Тевкър и Тетия. Надявам се духовете им да живеят във въображението ви дълги години.