– Какво говориш, младежо? – Песна се навежда над него. – Не съм човек, който обича загадките. Ако имаш божествено послание към мен, кажи го веднага.

Тевкър отговаря с равномерен глас:

– Преди една могъща сила да ме повали в пламъците, боговете насочиха очите ми към храма. Казаха ми, че са разгневени, защото си спрял работата за завършване на техния дом, за да увеличиш добива в мините. Причиниха ми това, за да ме накажат за твоята недалновидност.

Песна поглежда Кави и вижда тревога в очите му.

– Прощавам ти за наглото поведение само защото си болен – казва той на гадателя. – Ако това е дело на боговете и те предават желанията си чрез теб, кажи ми какво трябва да направя, за да ги умилостивя.

Тевкър успява да се усмихне леко:

– Храмът трябва да бъде завършен и да им бъде засвидетелствана полагащата им се почит под формата на дарове и жертвоприношения. Ако задоволиш боговете по този начин, те ще ме възнаградят, като ми върнат зрението, и ще ти осигурят мира и благоденствието, които толкова много искаш.

– Ами ако не бъдат задоволени? – пита Кави.

Тевкър не вижда двамата мъже, но усеща тревогата им.

– Ако боговете не бъдат задоволени, аз ще остана сляп. И върху теб и всичко, което ти е скъпо, ще се стовари най-ужасното отмъщение.

20

В НАШИ ДНИ

ВЕНЕЦИЯ

Том и Тина вечерят в ресторантче, известно само на местните жители – от онези, които авторите на туристически пътеводители запазват в тайна от читателите си. Тя изчаква келнерът да се отдалечи, преди да продължи:

– Е... – усмихва се гузно, – надявам се, не ти е неприятно, че говоря за това, но наистина ли аз съм ти първата?

Той вдига поглед от спагетите с миди и се преструва, че не разбира:

– Първата каква?

– Знаеш... – Тя разрязва своя стек пицайола и прошепва малко по-силно, отколкото е необходимо. – Първото ти пълно сексуално причастие?

Том отпива глътка изстудено бяло вино и я поглежда неодобрително:

– „Секс“ и „причастие“ са думи, които изобщо не си подхождат.

Тя вдига вежди:

– О, не знам, представям си те с дълго пурпурно расо, без нищо отдолу, а аз коленича пред теб и...

– Престани! – Той вдига предупредително ръка. – Дори не си го и помисляй. Ти си много извратено момиче.

– Господинчо, дори не подозираш колко! Аз съм журналистка, извратена съм по рождение – оправдава се тя, като се усмихва леко. – Но ти не отговори на въпроса ми.

Том смутено разклаща чашата.

– Да. – Поглежда я. – Ти беше първата.

– Хм. – Тя одобрително накланя глава.

– Това хубаво „хм“ ли беше, или лошо „хм“?

– По-скоро „ехааа, хм“.

– Ехааа, хм? Никога не са ми казвали „ехааа, хм“ досега.

– Сигурно защото досега не си правил секс.

– Ааа, ясно.

– Е, опиши го. Как беше като за първи път?

Том оставя приборите с престорено раздразнение.

– Еее, стига! Не ме мъчи. Нали и ти си имала първи път. Знаеш как е!

– Беше много отдавна. – Тя се подсмихва, вдига чашата си, като я държи с два пръста за столчето, и златистата течност проблясва на лампите. – Всъщност сега си спомням – беше ужасно. Адски болеше и си мислех, че няма да го правя никога повече.

Том я поглежда смаяно.

Тя отново се усмихва:

– Надявам се, че за теб не беше толкова лошо.

– Не. Не беше никак лошо.

Тя се преструва на засегната:

– Очарователно. Досега не ми бяха казвали „не беше лошо“.

Той най-сетне разбира. Тук става дума за емоция. За чувства. За общуване. За изграждане на връзка. За духовната страна. Единственото нещо, от което той би трябвало да разбира, а сега направи гаф.

– Извинявай. Предполагам, че съм адски зле в тези неща. – Замълчава и я поглежда, за да се увери, че и тя го гледа; взира се в очите ѝ, прозореца към душата. – Тази нощ с теб... Сексът с теб... това е нещо, което никога, никога няма да забравя.

– Разбира се, че няма. Всеки помни първия си път.

– Не. Не защото ми беше за първи път, нямах това предвид. Когато напуснах църквата, не съм си казал: „Ура, вече мога да правя секс“. Не беше така.

Тя се стъписва. Посяга към чашата с вода, не към виното.

– Никога няма да забравя тази нощ – продължава той, – защото в този момент се почувствах по-близък с теб, отколкото съм се чувствал с което и да е друго човешко същество. Не говоря за трепета, за адреналина, за желанието. Всичко това го имаше. И още много. Благодарен съм на Бог за тези силни усещания. Но имаше още нещо.

Тина изпитва смущение. Повдигна темата на шега, за да го подразни, да внесе пикантност във вечерта. А ето че разговорът придоби неочакван обрат.

– Извинявай – измънква. – Не исках да съм груба.

Том се усмихва. Тя явно няма намерение да го мъчи повече.

– Не беше груба. – Той отпива глътка вино, този път по-спокойно. – Хубаво беше, че поговорихме за това. Добре стана. И сега какво? Какво следва занапред?

Занапред? Тина не се е замисляла за това. Прикрива изненадата си, като поглежда настрани. След малко посяга към чашата с вино, като се надява паниката да не е проличала на лицето ѝ.

– Недей да имаш прекалено големи очаквания, Том. Моля те, недей. Имам ужасния навик да разочаровам хората.

21

ИЗОЛА МАРИО², ВЕНЕЦИЯ

Историческото имение на частния остров, собственост на потайния милионер Марио Фабианели, привлича вниманието на медиите по най-неподходящите причини.

Бившето уважавано седалище на венецианския хайлайф, сега е хипарска комуна. Добре поддържаните навремето морави са буренясали и запуснати. Единственият намек за богатство са охранителите с черни униформи, които патрулират в имението.

Те завършват смяната и се прибират в грозната сива кабина, заобиколена от кипариси в задната част на имението. Изглеждат в добро настроение.

– Още един ден мина – още един чек в банката – отбелязва Антонио Матераци. Подпира се на вратата и пали цигара.

Четиримата мъже в съблекалнята, включително началникът им, го мислят за останал без работа рекетьор от Ливорно. Никой не подозира, че истинското му име е Павароти и е полицай. Лука, прекият му началник, който му даде работата, е добродушен здравеняк и явно го хареса – може би вижда в мускулестия младеж нещо от себе си на млади години.

– Антонио, ела да хапнеш с нас – провиква се той, докато се мъчи да си върже обувките, приведен над голямото си провиснало шкембе, което сега няма търпение да напълни. – Спумони прави най-хубавите тортелини във Венеция. Ела с нас.

Антонио издишва цигарения дим и махва леко:

– Някой друг път. Благодаря за поканата, но днес обещах на новата ми приятелка да се видим...

Марко, мъж с лице на невестулка – вторият в йерархията на отряда, размахва дългия си показалец и се ухилва:

– Ахааа! Знам много добре какво си ѝ обещал! – Свива татуираната си длан в юмрук и я стоварва под бицепса на другата ръка, която изправя нагоре – познат жест. – Защо ти е притрябвало да ядеш паста със стари песове като нас, когато можеш да хапнеш младо ярешко?

– Стига, Марко! Свиня такава. – Лука му хвърля суров командирски поглед. Обръща се пак към Павароти и изражението му става бащинско. – Друг път тогава, Тонио. Запомни, до края на седмицата смяната ти е сутрин – дванайсет часа работа, дванайсет часа почивка. Ясно?

– Si. Va bene³. Ще запомня.

Антонио вдига палец, за да покаже, че всичко ще е точно, и насочва вниманието си към цигарата, докато другите се изнизват към чакащото водно такси.

Комуната е разположена в средата на острова и има четири основни кея за лодки, като главният е близо до постройката на охраната. Водата от лагуната е вкарана в няколко канала около и през острова. Множество мостове с изящни дъги кръстосват тези канали, водейки към пътеки и горички, садени преди столетия.