Тя плахо дръпва чаршафа и показва множество белези от изгаряния по краката си.

– Боже! Какво са ти сторили?

– Гориха ме с ръжен. – Тя отново се завива. – Нищо специално, обикновен нагорещен ръжен като в лош филм. – Протяга ръка към него. – Дадоха ми успокоителни. Мисля, че всеки момент ще заспя. Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш. Поспи си. – Той стиска ръката ѝ. – Ще си говорим по-късно, когато и двамата сме по-здрави.

– Разбира се.

Той пуска ръката ѝ и тръгва към вратата.

Тина понечва да каже още нещо, но сънят я надвива и тя няма сили да му се противопостави.

II

Том не се връща в леглото. В последно време му се събра твърде много лежане по гръб.

Прави кратка разходка, после сяда увит с одеяло на един стол до прозореца в стаята си, за да наблюдава залеза.

Замисля се кое ще е следващото място, което ще посети, и дали да отиде сам. Това ще зависи от пълното обяснение на Тина и нейните планове.

Зората е сива и мрачна.

После Венеция си спомня, че трябва да оправдае репутацията си, и навлича искряща премяна от злато, пурпур и ярко червено, преди да наметне обикновена роба с цвят на метличина.

Вито Карвальо и Валентина Мораси идват, докато Том пие еспресо, толкова гъсто, че почти може да се дъвче.

– Как я караш, отче? – пита Вито, като се ухилва дяволито.

– Бивш отец! – поправя го Валентина.

– И по-добре съм бил.

– И пак ще бъдеш. Много скоро. – Тя се навежда и го целува.

– Ако нямаш нищо против, аз няма да правя така – усмихва се Вито и му подава ръка.

Двамата сядат до леглото и накратко му съобщават новините: екзекуцията на Бейл е преминала по план. Старият приятел на Том, Алфи, е добре, във Венеция е и няма търпение да го види. Погребението на Антонио ще бъде след пет дни, с пълни военни почести, и те биха искали и Том да присъства. Криминалистите са събрали веществени доказателства от хангара за лодки на Ладзарето Векио, включително кръв от Моника Видич в гондолата, а също косми и частици кожа от Анчелоти и Тийл. Люспите боя върху трупа на Моника също са от гондолата.

За някои неща са необходими повече обяснения, например защо Марио Фабианели е все още на свобода.

– Напълно невинен – казва Вито. – Изобщо не е бил замесен. Тийл и Анчелоти са го използвали.

– Тийл е била омаяна от Бейл – обяснява Валентина. – През годините, когато Марио се е друсал с кокаин, дори е ходила на свиждания на Бейл в затвора. Както мнозина други малоумни неудачници, се е подлъгала по чара и психологичните му игрички.

– Тийл и Анчелоти са имали любовна връзка – добавя Вито. – Отначало го е запалила по сатанинските ритуали, за да разнообразят сексуалния си живот. После започнали да отвличат и убиват хора, както са правили Бейл и неговата секта. Смятаме, че са избирали жертвите си в местните църкви. После, когато на Марио му хрумнала шантавата идея да прави хипарска комуна, те го насърчили. Комуната била идеална възможност да вербуват членове за сектата.

Том почти със страх задава следващия си въпрос:

– Ами Антонио, братовчед ти – той е попаднал в тази каша случайно, така ли?

Вито отговаря вместо нея:

– Така изглежда. Антонио имаше задача да претърси имението за наркотици и за тази цел е трябвало да проникне във всички забранени помещения. Сега знаем, че постройките и прилежащият терен се наблюдават от повече камери, отколкото къщата на „Биг брадър“. Предполагаме, че Анчелоти го е засякъл и е заредил лодката му с експлозив.

Майорът вижда болката в очите на Валентина, затова бързо сменя темата:

– Твоят стар познайник от затвора Бейл е закодирал послания в картините си и ги е разпространявал чрез нищо неподозираща група доброжелатели, които ги продават в интернет с благотворителни цели. Тийл и другите му последователи са можели да ги видят онлайн и да дешифрират символите. Всички са част от мистично тайно общество с членове по целия свят. Така са организирали експлозиите във Венецуела и Вегас. В интерес на истината не знаем колко широко разпространена е сектата и колко са членовете ѝ.

Том допива последните глътки кафе и се надига в леглото.

– Но защо Бейл е бил толкова обсебен от Венеция?

– Обадихме се във ФБР, след като ти ми каза за него – започва Валентина, – и те проучиха всичко.

– Роден е във Венис, Калифорния – добавя Вито. – Незаконен син на бивша католическа монахиня на име Агнес Каналето, която е починала при раждането му. Бил е в католическо сиропиталище, а после, четиригодишен, е бил осиновен от семейство с фамилия Бейл.

Том си спомня картината на Каналето, която Розана Романо му даде, преди да умре. Все още мисли за това съвпадение, когато Валентина продължава:

– Бейл научил за произхода си от своите осиновители, които вероятно са му разказали всичко с добри намерения, но още от малък той развива натрапчива омраза към всичко католическо и италианско. Според психолозите на ФБР това го е накарало да иска да унищожава всичко, свързано с Църквата или Италия.

– Символиката и злото са могъща комбинация – отбелязва Том. – Особено при самотници с нещастно детство. А какво стана със сребърните плочки, Плочите от Атманта?

– Пазят се под ключ в сейфа на карабинерите – отговаря Валентина, като взема една купичка с плодове, оставена до леглото.

– Недостъпни както за сатанистите, така и за Църквата – добавя Вито. – По-късно ще решим какво да правим с тях. Всъщност пазим ги в два сейфа.

– Два ли? – пита Валентина, като си взема една чепка грозде.

– Не съм суеверен, но не искам трите плочки да са на едно място. Реших, че е най-добре да бъдат разделени. – Разперва ръце. – Знам, трябваше да са в три различни сейфа, но имам само два.

Тримата се засмиват.

В този момент вратата се отваря.

Тина се стъписва, когато вижда други хора при Том.

– Извинявай, не знаех, че имаш посетители.

– Влез – кани я радушно Том. – Това не са посетители, а приятели и бивши работодатели. Сигурно помниш Валентина.

Двете жени само се усмихват леко за поздрав.

– А това е шефът ѝ. И точно в момента се канеха да оставят плодовете ми и да отидат да закусят. – Обръща се към Вито. – Пътьом би ли уредил да ме освободят от това болнично легло? Спешно!

– Ще се постарая – отговаря майорът, като става и кимва за довиждане на Тина.

Валентина я поглежда мрачно и измърморва:

– И да не изядеш всичкото грозде.

Тина изчаква да затворят вратата, после поглежда Том:

– Моментът подходящ ли е да поговорим? Или искаш друг път?

– Сега е добре – усмихва се Том. – Всъщност моментът е идеален.

III

ЛОС АНДЖЕЛИС

На девет хиляди километра от Венеция една млада калифорнийка спи дълбоко в болнично легло, подобно на това на Том.

Кристиана Афонсо има голям късмет, че е жива.

Лекарите казаха, че е кървяла толкова силно по време на операцията, че за малко не са я изпуснали.

Майка ѝ Джилиан седи до леглото. Държи ръката на тийнейджърката и отмества няколко кичура от измъченото ѝ лице.

Горкото момиче преживя толкова много. А когато се събуди, го чакат още цял куп тревоги.

Новороденото в стъкления кувьоз до Джилиан размърдва ръчички – нервен спазъм, от онзи вид потрепване, което кара старите хора да казват, че си усетил присъствието на някой дух.

Джилиан Афонсо пуска ръката на дъщеря си и оставя внука си да потрепва в съня си. Смята да потърси параклиса на болницата. Иска да коленичи и да се помоли за съвет.

Преди да се отдалечи от леглото, посяга зад врата си и откопчава верижката на златното кръстче, което носи от първото си причастие. Слага го на врата на дъщеря си и я целува. Надява се то да я предпазва до края на живота ѝ.

Преди да отвори вратата и да излезе в коридора, спира и поглежда още веднъж в стаята. Странно е, че бебето не проплака при раждането. Това направи впечатление и на лекарите. Всяко новородено проплаква. Това обаче – не. Появи се на белия свят с едва доловимо изпъшкване. Очите му са големи и уверени. Сякаш вече е преживяло всичко това.