Докато чакат Алфи, по поръчка на Вито Валентина притиска ФБР за всички данни около Ларс Бейл и последователите на калифорнийската му секта. Роко Балдони също печели лоша международна слава, като звъни по полицейските служби за защита на произведенията на изкуството и антиките с настояване да издирят Плочите от Атманта. Почти толкова упорито Нунчо ди Алберто претърсва базите данни за всичко, което е написано за Марио Фабианели, веригата му от компании по свята и странната хипарска комуна на частния му остров. А самият Вито постоянно следи и ръководи действията, като командва и издирването на Том Шаман. Накратко, екипът му е натоварен до крайност.

Кървавият образ на „Портите на Ада“ и зловещата цифра шест отдолу постоянно са пред очите му. Не може да забрави и фактът, че символът бе нарисуван преди два дни. Времето изтича. Ако свещеникът от Ватикана е прав, остават само четири денонощия до решаващата дата.

Но какво ще се случи тогава?

Нещо лошо, това е сигурно.

Когато хората от екипа се събират в кабинета му, той вижда изтощението, гравирано върху лицата им. Особено върху това на Валентина. Трябваше да я отстрани от разследването. Но вече е невъзможно. Той има нужда от нея. Има нужда всички да напрегнат усилия, дори това да съсипе здравето им.

– Така, какво имаме?

Вито протяга ръце над главата си и гърбът му изпуква. Валентина проговаря първа:

– Ларс Бейл – затворникът, когото Том Шаман познава от „Сан Куентин“ повече от десет години и с когото е говорил преди няколко дни.

Вито я прекъсва рязко:

– Защо не знаехме за това?

– Защото не ни беше казал. Сигурно е идвал да ни съобщи, когато изчезна.

Вито вдига ръце в знак, че се извинява.

– Бейл наближава петдесетте – продължава тя. – След четири дни трябва да бъде екзекутиран.

– Това ли са нашите четири дни? – измърморва Вито.

– Не знам. Преди двайсетина години Бейл е имал малка, но вярна група последователи, които смятали, че той е един вид модерен сексапилен антихрист. Накратко, имитирал Чарлз Менсън, избивал невинни хора и с кръвта им рисувал символи и пишел послания.

– Като нашите символи ли? – пита майорът, предчувствайки някакъв пробив.

– Като нашите. Макар че разследващите навремето не са осъзнали, че значат нещо. Веднъж един патрулен полицай от Лос Анджелис стъпил върху символите и напълно ги заличил.

– И никой не се е запитал какво означават знаците, защото са го заловили, така ли?

– Точно така. От ФБР казаха, че ще изпратят психолози да го разпитат.

– По-добре късно, отколкото никога.

Валентина поглежда шефа си мрачно. Все още има да му се реваншира. И ще го направи. Когато му дойде времето.

– След арестуването на Бейл са иззети всякакви сатанински атрибути, намерени в къщата, която обитавал с последователите си, главно жени. Имало сатанинска библия, томовете на Алистър Кроли и текстове от Черната литургия на латински, френски и английски.

– Не много подходящи четива за преди лягане – шеговито отбелязва Вито.

– Никак – Валентина изважда няколко снимки, всички с грифа на ФБР. – Освен това открили тези...

Вито разперва снимките като ветрило. На тях се виждат различни картини.

– Не е зле – отбелязва той. – За луд изглежда доста талантлив. – Преглежда цветните фотографии на модернистични картини, смесени с черно-бели скици, на които се виждат фигури, подобни на магьосници, и пустини. – Това да не е някой от древните етруски гадатели, за които слушаме напоследък? Нецвис?

Показва една снимка.

– Може би – отговаря Валентина, – макар че го помислих за Дъмбълдор или за оня старец от „Властелина на пръстените“, чието име все забравям.

– Гандалф – казва Вито, като оставя снимката. – Добре, какво ни говори всичко това?

– Не е всичко. Виж последните три снимки.

Вито ги поглежда. Рисунките са абстрактни, почти кубистки, много примитивни и не му говорят нищо.

Валентина се усмихва:

– Наобратно. Обърни ги и ги постави една до друга.

Още преди да го направи, Вито се досеща какво ще види. Сред ъглестите фигури и мацаниците с червена и черна боя се открояват познати образи.

Демон. Жрец. Двама влюбени и тяхното дяволско дете.

Capitolo LVI

1778 Г.

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Когато идва в съзнание, Томазо установява, че той не е единственият пребит и вързан.

Танина и Ермано седят на пода срещу него, с гръб към влажната тухлена стена, и между тях гори дебела черна свещ.

Младият монах предполага, че се намират в бившата болница за чумави. Място, на което хиляди хора са вдишали последната си глътка въздух. Ермано е неподвижен.

Мъртъв? Заспал?

Или просто в безсъзнание?

Томазо не е сигурен. Лицето на евреина е разкървавено и насинено, лявото му око е толкова подуто, че ако е жив, едва ли ще вижда с него.

Танина е като вцепенена. Но освен че лицето ѝ е омазано с пръст и сълзи, изглежда невредима.

Краката на Томазо го болят, особено дясното коляно. Глезените му са вързани, китките – също, зад гърба. Танина вижда, че се е свестил.

– Томазо, добре ли си?

Той разбира, че трябва да прояви кураж, затова отговаря:

– Да, така мисля. А ти?

Тя кимва:

– Да. Но Ернесто постоянно губи съзнание. Страх ме е за него.

Присвива очи, но не заплаква.

Свещта на пода почти изгасва. Някакво течение от отворена врата духва пламъчето.

Досега Томазо не е виждал мъжа, който влиза. Танина обаче го познава.

Лауро Гатусо вече не носи елегантния панталон, ленената риза и бродирания жакет, с които посреща клиентите в магазина си. Облечен е с черно расо с качулка – сатанинската дреха, известна като алба.

– Танина! Виждам, че си изненадана. – Той разперва ръце точно както правеше, когато тя бе още малка. – За теб днес ще бъде денят на прозрението. – Обръща се към Томазо: – Също и за теб, братко. – Приближава се и се вглежда в лицето му. – Имаш доста сериозни рани. Ако решим да живееш, ще трябва да се погрижим за тях.

Гатусо казва още нещо, но Томазо не го слуша. Твърде съсредоточен е в старанието да разбере какво се случва. Без съмнение е свързано с етруската реликва. Вече е сигурен в невинността на Танина и Ермано, но отсъствието на Ефран е показателно. Той сигурно е отишъл сам в манастира, без тяхно знание, подпалил е пожара, откраднал е плочката и я е продал на Гатусо.

Отвън се чуват силни гласове. Влиза Лидия.

Тя носи същото облекло като Гатусо и има триумфално изражение. Приближава се до Танина. След нея влизат двама забулени мъже. Влачат нещо.

Трупа на Ефран.

Оставят го и излизат.

Логиката на Томазо започва да се пропуква. И Ефран ли е бил невинен? Или са го убили, защото е изпълнил задачата си?

Лидия докосва приятелката си по бузата.

– Мила Танина, изглеждаш толкова смаяна. Безполезният ти живот на проста продавачка най-сетне ще придобие някакъв смисъл.

Поглежда Гатусо, който поставя ръка върху рамото на Томазо.

– Братко, запознай се със сестра си Танина. Вие сте деца на една презряна предателка – но сте и плът и кръв на един от най-почитаните ни върховни жреци.

63

3 ЮНИ

„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ

Остават три дни. Седемдесет и два часа. Четири хиляди триста и двайсет минути. Малко над четвърт милион секунди – когато това е времето до екзекуцията ти, броиш всяка от тях.

Ларс Бейл трябва да се премести от килията, която е била негов дом през повече от една четвърт от живота му. Завличат го безцеремонно в отделението за екзекуции, само на една крачка от стаята със смъртоносните инжекции.

Бейл няма да страда за тясната килия. Дори не му тежи, че вече не му позволяват да рисува.

Делото му тук е завършено.

Време е за по-велики неща.

Картините му бяха конфискувани, дарени по силата на предсмъртното му желание на благотворителна организация, която ще ги продаде за събиране на средства. Дори е изпратил списък на творбите си до пресата и директора на затвора, за да е сигурен, че надзирателите няма да откраднат платната му, за да ги продадат на колекционери. Така ще стане най-известният художник в света.