Говорителката го прикрива, като закачва друга снимка на Моника и писмен призив за помощ към гражданите, в чието съставяне е взел участие не само майор Карвальо, а и бащата на момичето.

Щом излизат от залата, Роко Балдони пъха палтото на Том в ръцете му.

– Отиваме в „Салуте“ – обяснява ниският полицай. – Майорът и Валентина вече тръгнаха. Професор Монтезано също.

Том не разбира:

– „Салуте“ ли? Какво е станало? Нов труп?

– Не точно. Ще ти разкажа по пътя.

Една патрулна моторница на карабинерите чака отпред, изпуска облаци дим от двигателя. Носът се вдига леко и тя потегля с пълна скорост, вдигайки бели вълни по извивките на Големия канал, минава под Моста на Академията и стига до последното възвишение на „Дорсодуро“.

Базиликата е затворена и се охранява от карабинерите. Балдони показва документите си и двамата с американеца влизат в храма.

Това не е начинът, по който Том искаше да посети „Санта Мария дела Салуте“, прочутата църква, изобразена на картичката, която му даде Розана Романо. Картичката, която го привлече във Венеция. По навик той се прекръства. Странно му е отново да подуши църковния въздух, неповторимия аромат, създаден от горящите свещи и студения камък. Вижда Карвальо, Монтезано и Мораси коленичили пред главния олтар между две гигантски колони. Изглеждат така, сякаш се молят. Ако не бяха белите им гащеризони „Тайвек“, предпазните обувки и гумените ръкавици, човек би могъл да ги помисли за предани богомолци.

Стъпките на Том проехтяват като пърхане на прилепи в големия купол над главата му. Той знае, че всяка стъпка го приближава до нещо по-зло от всичко, с което се е сблъсквал досега.

Един криминалист с бележник ги спира. Балдони записва имената им във ведомостта. Обяснява на Том, че трябва да облече предпазен костюм, за да влезе в защитения район.

Докато се облича, американецът разглежда величествения бароков олтар, проектиран от венецианския архитект Балдасаре Лонгена. По-красив е дори от снимките в интернет. В него е приютена смайваща византийска „Богородица с Младенеца“ и Том е сигурен, че при всяка друга ситуация атмосферата би била изключително възвишена. Но не и днес.

След като се облича, той се приближава до олтара.

Вече го вижда.

В самата среда на свещения камък на предното стъпало на олтара има човешки орган. Забит е в мрамора с голям зидарски гвоздей – метален шиш, толкова ужасен, колкото тези, пронизали Христовата плът.

Том се прекръства и прошепва:

– In nomine patris, et filii et spiritus sancti.²

Чува карабинерите наблизо да говорят на италиански. Тихи гласове. Мрачен тон. Балдони отива при тях.

Има още нещо.

Нещо червено, размазано върху пода на олтара. Не е боя.

Кръв.

Валентина първа забелязва Том. Изправя се и отива да го посрещне.

– Благодаря, че дойде. – Вижда, че погледът му е втренчен в закования орган. – Монтезано мисли, че е човешки черен дроб. Изабела Ломбардели, от лабораторията, идва насам. Тя ще провери дали тъканта е от някой от намерените трупове.

Том посочва линиите размазана кръв на пода при олтара:

– Какво е това?

– Не знаем. Майор Карвальо очакваше ти да имаш някаква идея.

Том колебливо се приближава до кръвта. Майорът го поглежда, изправя се и отива при него.

– Не е направено случайно – отбелязва. – Не е просто разплискана кръв.

Том преглъща и се опитва да запази спокойствие. Напрежението, което чувства, му е познато. Изпитвал го е при екзорсизъм. Изпитвал го е, когато е посещавал затворници преди изпълнението на смъртното им наказание. Изпитвал го е при съдбовното улично сбиване в Лос Анджелис.

Това е близостта на злото.

– Прилича на книга – казва той, съзнавайки, че гласът му звучи неспокойно. Навежда се леко, за да огледа странните следи. – Ако бяхме в Лос Анджелис, щях да помисля, че е подпис на някоя улична банда, графити, нещо подобно.

Отново го обхващат спомени от сбиването – ритниците и ударите, с които уби двамата младежи; разкървавеното лице на момичето, което не успя да спаси от изнасилване. Главата го заболява, сякаш някой я стиска с менгеме. Силна болка пробожда сърцето му. Той с мъка си налага да диша нормално, да се успокои, да се отпусне.

Валентина пристъпва към него, но Вито я хваща за ръката и я дръпва назад.

Сега Том вижда, че кървавите следи не са очертания на книга.

Оформят правоъгълник.

Разделен на три абсолютно еднакви части.

Размазаната кръв върху тях прилича на река от гърчещи се змии.

² В името на Отца и Сина и Светия Дух – б. пр.

Capitolo XXXVII

26 ДЕКЕМВРИ

ВЕНЕЦИЯ

Амон Бадауи е полумъртъв от загуба на кръв. Луиза връзва още един турникет. Усмихва се и го оставя да виси и да кърви. Другите жени свалят превръзката от устата му, набутват вътре отрязания му пенис и пак връзват кърпата.

Да преглътне или да се задуши. Негов избор.

– Ave Satanus.

Поклонниците потапят пръсти в купите с кръвта му и се помазват един друг.

– Dominus Satanus.

Започва трескава оргия. Демоничната раса трябва да достигне оргазъм, преди жертвата да умре.

Никой няма да бъде пропуснат. Всеки ще се съвкупи с някого.

С изключение на върховния жрец. Негово Демонично Превъзходителство спазва въздържание.

Нищо не бива да го разсейва от задълженията. Без да се впечатлява от гърченето и пъшкането на последователите си, той вдига покритите си с наметало ръце.

– Време е, братя и сестри мои! Помощници, извършете жертвоприношението.

Телата се разделят. Поклонниците грабват наметалата и оправят маските си.

Върховният жрец отива при бледото тяло на Амон.

– Царю на царете, боже на боговете, принасяме ти тази жертва в името на славата ти. – Вдига лявата си ръка, в която държи малък нож. – Дай ни своята мъдрост и благословия.

Забива острието в темето на Амон.

– Дай ни прозорливост.

Забива го в челото му.

Амон изпуска последната си глътка въздух през ноздрите.

– Дай ни водачи.

Ножът се забива в гърлото му.

Амон почти не го усеща. Мозъкът му вече умира.

– Дай ни любов и разбирателство.

Ножът се забива между ребрата на Амон и пробожда сърцето му.

– Дай ни твърдост и сила на духа.

Червата се изливат през новата рана в корема на египтянина.

– Дай ни удоволствия, разврат и плодовитост.

Жрецът хваща остатъка от пениса на Амон и го отрязва. Обръща ножа в ръката си.

Вдига острието вертикално и пъха ръката си зад мъртвия мъж, при края на гръбначния му стълб над седалището.

– И накрая, господарю на световете, дай ни спасение.

Жрецът бавно прави грозен U-образен разрез по цялата дължина на скротума на Амон.

– Ave Satanus.

Жрецът се отдалечава от обезобразената жертва.

– Ave Satanus.

Две последователки се приближават с подобни на неговия церемониални ножове.

– Ave Satanus.

Започват да предават ножовете на останалите богомолци. Раните се броят. Шестстотин шейсет и шест.

Земята е наквасена с кръв. Тялото виси като разфасовано добиче в кланица.

– Свалете го – изкрещява жрецът. – Сложете го върху олтарния камък.

Поставят Амон върху плоча от червеножилен мрамор, открадната от капака на саркофаг.

– Донесете ми инструментите.

Една сектантка донася сребърно етрускско ковчеже. Друга – купа букеро. Трета – скулпторски нож за моделиране на глина. Четвърта – малък правоъгълен предмет, увит в коприна. Дори най-преданите последователи на сектата правят гримаса на отвращение, когато жрецът се заема със зловещата задача да извади черния дроб на Амон.

С шум, напомнящ въздишка, през дълбоката рана се освобождават газове. През дупката като змии се подават още черва.

Жрецът отрязва нежеланите тъкани, оголва черния дроб. Орязва вени, мастна тъкан и други остатъци и поставя органа в ковчежето.