/ / / / /
На брояча се изписват десет секунди – после изведнъж се сменя на нула.
Вито преглъща.
Дисплеят премигва. И за първи път показва какво е въвел:
H3V3N
Отново изгасва.
Лампичките – също.
Таймерът се изключва.
Бомбата е обезвредена.
Вито въздъхва с облекчение. После изведнъж се замисля за другите бомби.
Калифорния – 06.00.00 ― Венеция – 15.00.00
Закарват Бейл от стаята за подготовка в камерата за екзекуции.
Джим Тифани намига на осъдения, докато фиксира количката. Отдръпва се.
Завесите на стаите за наблюдение се дръпват.
Директорът Макфоул дава сигнал.
Един от екзекуторите кимва.
Спринцовка едно: 1,5 грама натриев тиопентал.
Бейл чувства как химикалът прониква в организма му.
Време е да говори – да каже словото си, преди барбитуратите да му отнемат тази възможност.
– Аз съм воин на Луцифер, Владетеля на мрака и Носител на светлината. Създателя на истинската свобода.
Всички са се втренчили в него. С ококорени очи. Десетки очи. Зяпат от стаичките за наблюдение като риби от аквариуми.
– Аз съм Пътят. И Светлината. И Истината.
Бейл замълчава за момент. Поема си въздух. Вече с мъка пълни белите си дробове.
– Гледайте ме в победния ми миг, когато изпълнявам повелите му и отварям Портите на Ада. Гледайте триумфалното ми възнасяне при него и прекрасното унищожение, което оставям като завещание за него.
Сръчни ръце инжектират още една доза натриев тиопентал и една спринцовка физиологичен разтвор.
Макфоул и заместникът му се споглеждат.
Бейл вече би трябвало да е в безсъзнание, дори мъртъв.
Но не е.
Нещо не е наред.
Калифорния – 06.00.00 ― Венеция – 15.00.00
ЛАС ВЕГАС
Бомбата избухва.
Разбива прозорците на новия апартамент „Медичи“ на шестия етаж в хотел „Венеция“ в центъра на града.
Парчета от римската вана, мебелировката и петдесетинчовия плазмен телевизор се посипват навън като конфети.
Стаята е единствената, която според рекламите има площ от 666 квадратни фута и предлага всевъзможен лукс.
Въпреки възраженията на хотелската управа ФБР успя да евакуира сградата за нула време. Бяха изпратили роботи, за да монтират бронирани метални плоскости и така да контролират експлозията.
Бомбата е разрушила целия етаж на хотела. Казиното може да е затворено в момента, но най-големият залог в историята на Вегас е спечелен – няма пострадали.
Калифорния – 06.03.00 ― Венеция – 15.03.00
„САН КУЕНТИН“
Спринцовка четири – панкурониев бромид. Инжектирана.
Ръцете в ръкавици работят бързо.
Пета спринцовка – физиологичен разтвор. Инжектирана.
Бейл все още е в съзнание.
И говори.
– На зяпачите зад стъклото ще кажа: гледайте ме, както аз ще ви гледам, защото един ден аз ще ви съдя всичките, както вие съдите мен. – Устата му пресъхва и е нужно да положи огромно усилие дори и само за да оближе устните си. – Аз ще бъда там след смъртта ви, за да претегля душите ви и да разбера колко струвате.
Шеста спринцовка – калиев хлорид. Инжектирана.
Един от екзекуторите проверява системите, иска да се увери, че смъртоносните вещества влизат в организма му.
Седма спринцовка – още калиев хлорид.
Осма спринцовка – още физиологичен разтвор.
Гласът на Бейл вече е само тихо ръмжене:
– Аз съм един от многото. Ние ще заразим телата ви, ще омърсим децата ви. Ще заразим с рак внуците ви.
Невероятно, но Бейл повдига глава. С изцъклени очи се втренчва в наблюдаващите го журналисти.
– Когато сте на смъртното си легло, спомнете си това – аз ще ви чакам в ада.
Зад стъклото една жена скача на крака и разплакана, хуква към изхода.
Началникът на екипа за екзекуцията поглежда Макфоул:
– Табла А свърши, господин директор.
Кимва към електрокардиографа, който все още показва силна сърдечна дейност.
– Повторете протокола – заповядва Макфоул, който не вярва на очите си. – Използвайте табла Б и резервните катетри. И побързайте!
Калифорния – 06.03.00 ― Венеция – 15.03.00 ― Каракас – 08.33.00
ВОДОПАДЪТ АНХЕЛ, ВЕНЕЦУЕЛА
Експлозията се чува от километри.
Облакът от взрива се вижда далеч отвъд отдавна евакуирания национален парк „Канайма“, където е поставена бомбата.
На любимото за туристите място за наблюдение, откъдето милиони фотоапарати са заснели това, което местните наричат parakupa-vena, kerepakupai merú – най-високия пад, зейва кратер.
Бомбата е заредена от предната вечер.
Избухва в 8,33 местно време или 6,03 калифорнийско. Заложена от фанатик, който е забравил да си свери часовника.
Прашният облак се издига в синьото небе, но никой не е пострадал.
Дори дивите животни.
В далечината най-високият водопад в света продължава да се извисява в омагьосващата си красота, невпечатлен нито на йота от събитията наоколо.
Калифорния – 06.12.00
„САН КУЕНТИН“
Още осем спринцовки.
Бейл вече е в безсъзнание.
Всички са вперили погледи в електрокардиографския апарат.
Мастилото продължава да тече.
Рисува ниски планинки върху хартията.
Той скоро ще умре.
Но все още е жив.
Никоя екзекуция не е продължавала толкова дълго. Никой убиец не е бил толкова труден за убиване.
Апаратът изпиуква.
– Равна линия – обявява един от медиците.
Членовете на екипа за екзекуции не успяват да сдържат усмивките на облекчение.
Макфоул вижда, че хората в аквариума ръкопляскат и се радват. Налага се да мобилизира цялата си воля, за да прояви професионализъм и да не се присъедини към тях.
Независим медик влиза в стаята, за да потвърди смъртта.
Хората от екипа разкачват мониторите и кабелите.
Лекарят си слага стетоскоп и преслушва голите гърди на Бейл.
Течностите в трупа все още се движат и издават шум – странни подземни звуци на настъпващата химична смърт.
От червата се чува продължително къркорене.
За момент прозвучава като човешки глас. Като зловещ шепот на чужд език. Езика на смъртта.
Лекарят леко потреперва, после вдига очи и обявява:
– Затворникът е мъртъв. Време на смъртта – 6,13.
1 Ругатня с името на Божията майка, която италианците използват, когато са изключително ядосани – б. р.
ПОСЛЕСЛОВ
I
ГРАДСКАТА БОЛНИЦА, ВЕНЕЦИЯ
Лекарите зашиват раната на ръката на Том и превързват изкълчения му глезен, но заради нараняванията на главата настояват да го задържат през нощта. Това изобщо не му харесва. Особено след неколкодневния плен в Болницата на чумавите.
На всичкото отгоре по телевизора в стаята му предават само новини за осуетената бомбена атака във Венеция. Засега медиите не са надушили за международните събития, но той е сигурен, че скоро ще започнат да приказват и за това.
По някое време в малките часове той става от леглото и пита една сестра как е Тина Ричи.
Намира я в съседната стая, почти на същото разстояние, на което двамата бяха затворени от похитителите си. Заварва я в съзнание, замислено втренчена в тавана. Том се приближава бавно до леглото.
– Здравей – казва тихо. – Как си?
Трябва ѝ секунда, за да го познае.
– Добре съм. – Размърдва се смутено в леглото. – А ти как си?
– Идеално. – Том се приближава още малко. – Няма да оставам. Исках само да видя дали си добре.
– Не изглеждаш идеално – отбелязва тя, като кимва към превързаната му ръка и глезена.
– Няколко драскотини и синини. На спортната площадка съм се контузвал по-сериозно.
Тя вижда стотици незададени въпроси в очите му. Въпроси за тях. Въпроси за нейната роля във всичко.
– Том, накараха ме насила да напиша онази статия във вестника. Отидох в комуната на Изола Марио да пиша за тях и онази мръсница Мера ме накара. После ме закараха на онова ужасно място. – Тина изглежда, сякаш всеки момент ще заплаче. – Накараха ме, Том. Виж..
