– Засега има трима убити. – Протяга се и маха горния лист. – Жертва номер едно – тийнейджърката Моника Видич. Жертва номер две – разчленен мъж около шейсетте, с все още неустановена самоличност. Жертва номер три – разчленен мъж около двайсетте, с все още неустановена самоличност. Двамата неидентифицирани мъже са открити в чували в лагуната... – Балдони избягва погледа на Валентина. – ... близо до мястото, където бе намерено тялото на колегата ни Антонио Павароти. – Махва към патоанатома. – Професор Монтезано ще разпространи нов доклад в края на заседанието. За момента, професоре, имате ли да кажете нещо за времето на смъртта?

Силвио Монтезано се покашля и обяснява:

– Използвайки стронций, желязо и полоний, проведохме серия от изследвания, за да определим концентрацията на полутежки радиоизотопи с кратък период на полуразпад в човешките кости. С този метод установихме, че по-възрастният мъж е престоял във водата приблизително осемнайсет месеца, а по-младият е бил изхвърлен в лагуната преди около година. Това означава, че периодът между двете убийства е около шест месеца.

Балдони отгръща следващия лист и продължава:

– В обобщение, имаме три тела. Най-възрастната жертва, мъж около шейсетте, е изхвърлен преди около година и половина. Средната жертва, мъж около двайсетте, е изхвърлен преди около година. А третата жертва, петнайсетгодишно момиче, беше намерена този месец. – Обръща се към експертката от лабораторията: – Изабела, можеш ли да ни помогнеш да затвърдим тази зависимост?

Ломбардели е облечена семпло – син пуловер с поло яка и дънки, но привлича вниманието на всички мъже в стаята още преди да заговори.

– Професор Монтезано и екипът му са изолирали костни срези от двете тела, открити в лагуната. – Отваря една папка и изважда няколко снимки, разпечатани върху прозрачно фолио. – Изследвахме костите със сканиращ електронен микроскоп, което ни позволи да различим множество драскотини и други следи, оставени от триона. Високото увеличение ни даде възможност да определим със сигурност, че за разчленяването и на двата мъжки трупа е използван моторен трион.

Един от командирите на екипи – мъж, наближаващ четиридесетте, с тъмна набола брада – вдига ръка. Изабела се усмихва любезно:

– Да?

– Моторните триони са трудни за пренасяне. Почти невъзможно е да ги скриеш и вдигат много шум. Няма ли вероятност да е използвал бичкия? Аз имам една голяма, професионална, с която режа дърва.

Усмивката ѝ става по-широка:

– В такъв случай продължавай да я използваш за дърва, защото няма да ти послужи, ако решиш да режеш трупове. Ръчните триони, професионални или не, не могат да прережат човешка кост – заради разположението на зъбците.

– Grazie – казва мъжът с известна ирония.

Изабела продължава оттам, откъдето я прекъснаха:

– И двата мъжки трупа са разрязани с един и същи трион, най-вероятно мощен бензинов модел, с петдесетсантиметрова верига. – Поглежда мъжа, който ѝ зададе въпроса за бичкията. – Този инструмент вероятно има 50-кубиков двигател, колкото на малък мотопед. Извършителят едва ли се е опитвал да се крие, докато го е използвал.

Вито не се сдържа и се намесва:

– За да сме наясно, искаш да кажеш, че двамата мъже са били нарязани с един и същи трион, така ли?

– Да – отвръща тя след кратко колебание.

Монтезано се включва, като се обръща към целия екип:

– Моля да обърнете внимание. Основната дума тук е „нарязани“. Трионът е използван за разчленяването, но не за убийството им.

– Професорът е абсолютно прав – добавя криминалистката. – Изобщо не твърдя, че деянието е извършено от един човек. Не казвам и че е извършено от няколко. Това ще установите вие. Казвам само, че за разчленяването е използван един и същи инструмент.

Това е най-категоричното твърдение, което Изабела би могла да направи при сегашните обстоятелства. Благодари на всички и отново дава думата на Роко Балдони. Той прехвърля следващия лист и продължава:

– Трябва да се имат предвид още няколко фактора. Трите трупа са открити в рамките на десет километра един от друг. Двата от лагуната са силно разложени, затова не е сто процента сигурно, че черният им дроб е изваден, но можем да кажем, че в телата не са намерени органи. Тъй като Моника не е разчленена и затова няма следи от трион, това изваждане на органите е основната връзка между трите убийства. Професор Монтезано ни каза, че по-възрастният мъж е имал множество наранявания в задната част на черепа, свидетелстващи за ожесточено нападение отзад с тъп предмет като камък или чук. Въпреки напредналия стадий на разлагане при по-младия мъж има индикации, че е бил прободен с нож отстрани на врата. Спомнете си, че Моника Видич е била отвлечена и вързана от много самоуверен и спокоен убиец. Прерязал е гърлото ѝ, докато я е гледал в очите, тоест не е бил нито плах, нито неопитен и е искал да я гледа. Говорих с нашия психолог и той смята, че имаме работа с убиец, който действа самостоятелно и се развива. Първото нападение, откъм гърба, е прибързано и страхливо – знак, че не е бил уверен в себе си. Второто нападение вероятно е било отстрани с нож – индикация, че убиецът е скъсил дистанцията и е станал по-смел в действията си. Последното нападение е смело отвличане и екзекуция, в която той напълно е владеел положението. Това означава, че убиецът усъвършенства методите си.

Валентина вдига ръка:

– Моника е била прободена над шестстотин пъти, а тялото ѝ изобщо не е разчленявано. Това изглежда коренно различно от предишните два трупа.

– Права си, така изглежда – намесва се Вито. – Но следите от нож по костите на мъжете и изваждането на черния дроб са основните свързващи фактори.

– Добре, но как ще обясните разликите? – настоява тя.

Вито си дава сметка, че младата му колежка иска да разбере повече за психиката на мъжа, когото търсят.

– Мисля, че убиецът се е упражнявал върху първите две жертви – обяснява той. – Опитвал се е да измисли ритуален начин за убийство. При по-възрастната жертва е оплескал всичко; с втората се е опитал да бъде по-прецизен; а при Моника е постигнал желания резултат.

– Ако вече е постигнал желания резултат, какво ще прави сега? – обажда се Том.

Вито, Валентина и Монтезано отговарят в един глас:

– Ще убие отново.

Capitolo XXVIII

666 Г. ПР. ХР.

АТМАНТА

Арнза и Мазу изпълняват заповедта на Ларт с огромно удоволствие. Отскоро работят за него и той почти не им обръща внимание, камо ли да им повери някаква важна задача. Сегашната е още по-приятна, защото лично имат зъб на гадателя. Изчакват, докато якият баща на Тевкър се отдалечи и се присъедини към другите хора, излизащи от храма. Тогава действат бързо.

Арнза, по-дребният от двамата, казва:

– По заповед на магистрата Песна, трябва да дойдеш с нас.

Преди гадателят да възрази, двамата го хващат за лактите и го повличат покрай източната стена на храма.

– Каква е целта? – протестира Тевкър. – Защо толкова бързо, та да не мога да изпратя хората както трябва?

– Имаме заповед да те претърсим. – Двамата стражи се споглеждат и се подсмихват. – Каквато и сила да се наложи да употребим.

– Защо? Защо трябва да ме претърсвате?

Мазу изчаква, докато се отдалечат от храма и стигнат в един храсталак отзад. Навежда се и Тевкър усеща воня на старо месо в дъха му.

– Ти май не се сещаш кои сме, а, нецвисе?

Тевкър едва запазва равновесие, когато го пускат. Най-сетне паметта му се прояснява. Сега разпознава гласовете, дори миризмата им.

Изнасилвачите! Мъжете, които насилиха жена му!

– Събличай се, гадателю! – Арнза изважда меча си. – Сваляй тези дрехи, докато си припомним как ме рани и как уби приятеля ни.

– Не разбирам за какво говорите. Аз съм един слепец. Божи човек.

– Знаем кой си и какъв си. – С върха на меча Арнза го подтиква да вдигне по-бързо мантията си. – Хайде, сваляй!