Е – ако трябва да е честен към себе си – не беше толкова пиян. Замаян – да. Без задръжки – със сигурност. Но толкова пиян, че да не може да се спре? Не, в никакъв случай.

А сега? В ярката светлина на зората Том се пита какво да прави сега.

Да си остане секс за една нощ? Това ли иска тя? Какво иска той?

Не може да отговори на нито един от тези въпроси. Всичко му изглежда толкова объркано. А години наред бе съветвал двойките от паството за семейните им проблеми! Тази мисъл го кара да се усмихне. Колко безнадеждно неквалифициран е бил за това.

Въпреки всичко няма угризения. Никакви. Каквото и да му се случи, ще е част от новия човек, в който се превръща. Човек, който за една нощ допусна в живота си напълно непозната жена. И като ѝ даде най-ценното, което му беше останало, я направи главен герой в битието си.

За колко дълго обаче?

Въпросът го гложди през целия криволичещ път обратно към хотела.

15

Увита в пашкул от завивки, Тина Ричи поглежда полуотворената врата с присвити, сънени очи.

Том се промъква вътре.

– Извинявай, опитвах се да не те събудя.

– Ъъъ... здравей – заваляно проговаря тя. – Мислих, че си си тръгнал.

Той колебливо се приближава до леглото.

– Не знаех, че това се очаква от мен.

– Не се очаква – казва тя. После бърза да добави: – Освен ако ти не го искаш, разбира се.

– Не искам.

– Тогава ела тук. – Тина потупва изстиналата половина на матрака. – Дай ми шанс да ти покажа истинското сутрешно обслужване по стаите.

Том вдига намачканото хартиено пликче, което носи:

– Взех кафе и кроасани. Малка компенсация за вчерашния обяд.

– Чудесно. – Тя оправя възглавниците и леко се изправя. – Но те предупреждавам – гладна съм като вълк. Снощи не вечеряхме и изгорихме много калории, така че това, което носиш, няма да ми стигне.

– Ясно.

Том изважда кафетата, отваря пакета с кроасаните и разстила хартията, за да не падат трохи. Лицето му издава, че непохватно се кани да смени темата и да каже нещо, свързано с изминалата нощ.

– Виж, тези неща са доста нови за мен, затова извинявай, ако съм непохватен или говоря неподходящи неща. – Изглежда засрамен. – Или по-скоро, ако не говоря подходящите.

– Том, няма правила. – Тя взема едното кафе от ръката му. – Говори каквото искаш. Всичко, което ти се иска да кажеш.

Точно в момента да говори това, което му се иска, се оказва по-трудно, отколкото си е представял.

– Добре. Тогава ми помогни. Ти как се чувстваш?

– Мисля, че си сладък. И необикновен. Не защото си бил свещеник и се изчукахме. – За момент изглежда ужасена. – Извинявай! Не исках да кажа „чукане“, имам предвид... – Сега тя изглежда смутена. – Слушай, ти си необикновен, защото си добър човек. Честен човек. Внимателен. И мисля, че ще е прекрасно да те опозная – да те опозная истински.

Той я поглежда напрегнато:

– Благодаря, надявам се да имаме време за това.

– Ами ти? – Очите ѝ проблясват дяволито. – Няма да се измъкнеш, без да отговориш. Кажи ти как се чувстваш.

Слънцето свети ярко през прозореца. От улицата се чува бърборене на италиански и смях. Светът изглежда съвършен.

– Завършен – отговаря след малко. – Караш ме да се чувствам завършен и това е прекрасно.

Capitolo IX

666 Г. ПР. ХР.

СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА

Тетия извлича Тевкър от огъня.

Лицето му е обгоряло и тя се страхува, че може да е ослепял. Изтръсква въглените от плътта му и го извежда от горичката, като крещи за помощ.

Баща му, Венти, дотичва от хълма.

– Какво има? Какво е станало?

Коленете ѝ се огъват под тежестта на мъжа ѝ и тя едва отговаря:

– Той... падна... в свещения огън... гадаехме... за магистрата Песна. Виж очите му!

Венти се навежда. Ужасни мехури са покрили бузите, челото и клепачите на сина му. Той подхваща Тевкър и го понася – с висящи крака – сякаш е дете, което е ожулило коляното си.

Домът на Лартуза Лечителя е съвсем близо. Старецът стои пред вратата си, пие вино и гледа как животът тече около него, когато ги вижда да се приближават.

– Занеси го отзад – заповядва веднага. – Сложи го на леглото до огнището.

Венти се навежда, за да мине през вратата. Тетия влиза след него. Никой не знае с точност възрастта на Лартуза, но мнозина вярват, че боговете са удължили земния му престой заради лечителските му способности.

– Сипи ми вода, Тетия. Отвън има кани и паници. Бързо! – излайва той с беззъбата си уста още преди да стигне до мястото, където лежи Тевкър. Младият гадател притиска лицето си с ръце и стене. – Тевкър, Тевкър, дай да ти помогна. Остави да дръпна пръстите ти и да те излекувам.

Когато вижда, че лечителят се опитва да дръпне ръцете на младежа, Венти също се намесва. Коленичи и ги притиска – нещо, което не е правил от детските години на сина си. Навежда се до ухото на Тевкър и казва:

– Лартуза ще ти помогне, сине. Имай му доверие. Изпълнявай каквото ти казва и го остави да извърши магията си.

Лечителят се засуетява из стаята, взема парцали от един ъгъл, после – масла и билки от друг. Измива ръцете си с водата, която Тетия му носи, после ги избърсва в парче обикновен груб плат, като през цялото време реди молитви към боговете.

Натърква челото на Тевкър с извлек от корен на змиярник, за да облекчи болката и да му помогне да се успокои. Налага компрес от мокра сурова вълна върху лицето му и обяснява на Тетия как да поддържа превръзката:

– Щом стане топла на пипане, махни я. Изстискай я, накисни я в чиста вода и пак я наложи върху лицето му.

Тя примерно спазва указанията, докато той търси тънките си сребърни инструменти, благословени не само от Тевкър, а и от много гадатели преди него. Полиците в къщата са заредени със сол, чесън, листа от седефче, миризлива смрика и други билки, но инструментите ги няма. Напоследък старецът много забравя.

– Раните издават бяс – обяснява Лартуза на Венти, защото е обичай главата на семейството да бъде запознат с действията на лечителя и да ги одобри. – Трябва и ти да отправиш молитва за прошка към боговете, за да помогнеш да прогоним беса от лицето му.

Най-сетне Лартуза намира това, което търси. Дървена кутийка, пълна със сребърни сонди, скалпели и щипци.

– Тетия, остави тоя компрес и сипи горещата вода от огнището! В някоя метална купа. – Слага инструментите в купата и нарежда на Тетия да ги изплакне с вода. – След като свършиш, излей водата и ми ги дай.

Бавно вдига десния клепач на Тевкър. Зеницата е зацапана с пепел, пробита от овъглени трески. Лартуза отправя молитва към боговете да напътстват ръцете му, докато изважда парченцата с пинсета. Тевкър присвива очи от болка.

– Момче, стой неподвижно! Венти, дръж му главата! Тук не бива да става грешка.

Големите ръце на бащата стискат деликатната глава на Тевкър. Краката му потреперват от болка, докато Лартуза вади треските от обгорените му очи. До смрачаване задачата е изпълнена. Лартуза полага още няколко слоя хладна и влажна вълна върху увреденото лице на гадателя. После го кара да изпие отвара от валериана и нар. И лечителят, и болният са изтощени.

– Сега ще заспи – и ще спи дълго – прошепва Лартуза на Тетия. – Ще остане тук, а ти можеш да стоиш при него. През цялата нощ трябва да сменяш компресите, разбра ли?

– Знам задълженията си. Няма да ги забравя и няма да заспя, докато не ги изпълня.

– Добро дете. – Лечителят поглежда бащата на Тевкър. – Призори ще му направя лапа от вратига и ароматни масла. После вечерта ще ти дам масло от вълча ябълка, което трябва да се втрие в кожата му. Ако след това бесът му е преминал, можеш да си го вземеш вкъщи.

Венти е седнал до сина си, със свити колене и гръб, опрян в стената. Сега се изправя и старите му стави изскърцват.