Вито спестява по-нататъшните унижения на Антонио, като се обръща към Валентина и пита:

– В колко часа я е намерил пенсионерът?

– Около 5,30.

– Това е отправна точка, по която можем да започнем да възстановяваме събитията във времето. Антонио, намери къде е яла пица, провери пак показанията на бащата за часа, в който са се разделили, и ще получиш времевия прозорец, в който е настъпила смъртта. – Вито отново се обръща към професора: – Казахте, че в този случай има две странно необичайни особености. Коя е втората?

Монтезано почесва носа си под очилата, преди да отговори:

– Черният ѝ дроб липсва.

– Какво?

Патологът повтаря изречението по-бавно:

– Черният – ѝ – дроб – липсва.

– Сигурен ли сте.

– Майоре, разбира се, че съм сигурен. – Патологът поглежда Вито с най­-оскърбеното изражение на света. – Много добре знам как изглежда черният дроб и ви уверявам, че няма грешка – няма го. Изваден е.

⁶ Патоанатомия. Лаборатория за анализи. Морга – б. пр.

13

ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ

От прекалено многото вино на Том му се вие свят и крайниците му са приятно омекнали. Напрежението от последните дванайсет часа бързо се разсейва, както и съмненията, ако е имал такива, за мястото, където се намира – легнал по гръб на легло, по-голямо, по-меко и по-скъпо от всяко, което е виждал досега.

В стаята ухае на цветя. От двете страни на огромното легло са поставени малки вази с лилии. Отнякъде се чува шуртене на вода. Не от чешма, а от душ. Пуснат е силно и струята шумно се стича по мраморните стени на душ кабината. Когато шуртенето спира, Том сяда в леглото и вижда Тина да се приближава към него в хавлия, която изглежда твърде голяма за нея. Тя тръсва русата си коса, за да я освободи от кърпата, с която я е вързала, и става още по-прекрасна. Очите ѝ са изпълнени с нежност, която стопява всичките му задръжки.

– Хайде! Ела да те изтъркаме.

Тя го дръпва за ръката и го повежда към банята. Стаята като че ли се разклаща. Светлината е прекалено ярка. Тина сръчно натиска ключа и изгася лампите на тавана; оставя само мекото сияние на електрическите свещи над умивалника. Том започва да разкопчава ризата си. Тина го целува по врата и бутва ръцете му встрани. Разкопчава копчетата и дрехата пада от раменете му. Устните ѝ докосват неговите. Том усеща как ръцете ѝ разкопчават катарамата на колана му и панталонът се свлича по стегнатите му бедра. Ръката ѝ се плъзга по краката му и мускулите му се стягат и потрепват като змии под коприна. Сърцето на Том бие силно, сякаш изстрелва нетърпението му към нейното тяло. Тя пъха палци под ластика на боксерките му. Ръцете му разтварят хавлията ѝ. Ароматът, топлината и докосването на кожата ѝ го наелектризират. Тина се дръпва и го целува. Кратки страстни целувки, които възпламеняват устните му. Задържа го на разстояние – така, че зърната ѝ съблазнително да го докосват. Том хваща гърдите ѝ, задържа ги в дланите си, сякаш му е дала нещо свещено. Не разбира тези нови усещания – не иска да ги разбере. Дори кожата ѝ го обърква – нежна, но и стегната. Всичко е водовъртеж на противоречия. Нерепетиран танц.

Тина оставя хавлията да се свлече на земята и го прегръща, докато той се освобождава от оплетените панталон, бельо, чорапи и обувки. Двамата влизат в изпълнената с пара кабина. Горещата вода облива косата и кожата му.

Том понечва да каже нещо, но тя поставя пръст на устните му и го кара да замълчи. Отново го целува. Този път по-страстно.

Танцът се забързва. С непознато за него темпо. Такт, който Том не може – и няма – да забави.

Тя протяга ръка между краката му и го гали.

Той я прегръща през кръста, поколебава се за момент на границата между два свята – онзи, който току-що е напуснал, и този, в който се кани да се гмурне – и в този момент тя го поставя в себе си.

Тина обгръща тялото му със своето и пренася ума му в пространство и време, за които дълго се е старал да не мисли, дори да не сънува. Тялото му се разтърсва, докато тя се движи срещу него, притиска го и го прегръща.

Усеща биенето на сърцето ѝ с гърдите си, чувства члена си твърд, дълбоко в нея. Ръцете ѝ обхождат широкия му гръб, пръстите ѝ се забиват в кожата му и тя се разтреперва, почти се превива на две.

Том сграбчва краката ѝ и я вдига. Коленете ѝ се стягат като менгеме през кръста му. Тя увисва на врата му и вълни от оргазъм преминават през тялото ѝ.

Том я притиска до стената на душкабината. Телата им се извиват ритмично. Устните им остават притиснати, сякаш от страх, че могат да пропуснат нещо важно, ако си поемат въздух.

И в следващия момент се случва.

За първи път в живота си в края на това изпълнено с противоречия и удоволствие изживяване Том Шаман се отдава – неконтролирано и изцяло – на жена.

Capitolo VII

666 Г. ПР. ХР.

СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА

Два дни след срещата с Песна Тевкър най-сетне се заема със задачата, поставена му от магистрата. Съмнява се, че боговете ще бъдат доволни. Все пак той е един обикновен убиец. Бъдещ баща на дете, заченато от изнасилвач. Въпреки това още веднъж ще ги помоли за прошка и ще се опита да види знаци дали в близките месеци Атманта ще бъде споходена от благоволение.

Тетия отива с него в свещената горичка. Тревата е мокра от росата и единственият шум идва от стъпките им и от пърхането на птиците сред голите клони на дърветата.

Този път Тевкър няма да направи обикновено жертвоприношение. Не би било достатъчно. За да изкупи греха си и този на жена си, ще е необходимо повече от заколването на жертвено животно.

Церемонията, която той е замислил, е на лично пречистване. Със заострената дръжка на литиуса гадателят очертава свещен кръг. Този път огражда не само себе си, а и Тетия. После нанася с ножа малки разрези върху връхчетата на пръстите на лявата си ръка. Прави същото с ръката на Тетия и вдига очи към небето.

– Мъж и жена, съединени в деянията си, съединени с чуждата кръв, която проляхме, и с нашата, която проливаме сега.

Хваща разкървавената ръка на жена си и пръстите им се допират. Тевкър бавно тръгва в едната посока по края на свещената окръжност, а Тетия – в другата, докато не се срещат отново.

Двамата коленичат и изкопават дупка, в която Тевкър запалва огън – буйни пламъци, които ще бъдат лепта за боговете и пътеводна светлина в пътуването на разкаяние през мрака. Застават от двете страни на огъня и гадателят развива парчето плат със свещени билки и храна за боговете. Хвърля стрък черен блян⁷ в огъня, а през това време Тетия подрежда амфорите с вода, вино и масла, които трябва да бъдат благословени, заедно с черните глинени паници букеро, които е изработила специално за ритуала.

Изгряващото слънце се скрива зад облак – обезпокоителна поличба, изпратена от Апулу, бога на слънцето и светлината, и смразяващо напомняне за огъня, който Тетия допусна да изгасне в огнището им. Двамата отпиват глътка вино, после Тевкър очертава линии от север на юг и от изток на запад в небето и на земята.

– Това е лицето ми, това е гърбът ми... – Разперва ръце. – Това е лявата, а това е дясната ми страна...

Разделението на небето е необходимо, за да установи местата на шестнайсетте небесни дома на боговете.

Накрая младият гадател се обръща на изток и коленичи:

– Аз съм Тевкър, син на Венти и Ларция; аз съм вашият глас и вашите очи за света. Велики богове на Изтока, най-благосклонни от всички божества, призовавам ви да ми простите, да простите на жена ми, да изтриете деянията ни от своята божествена памет и да закриляте добрите жители на Атманта. – Поглежда през пламъците към Тетия. – И смирено ви благодаря, че двамата пак ще бъдем заедно, свободни и щастливи.

Тетия усеща побутване в корема си.

Навежда се и поставя ръка върху него. Детето рита. Прави го по-силно и по-учестено от всеки друг път. Тя затваря очи и се моли болката бързо да отмине. Тевкър е вглъбен в церемонията и не я забелязва.