Танина е взела от Лидия не само маската, но и блестяща златиста рокля и златисти обувки с високи токчета, с които прилича на куртизанка много повече, отколкото ѝ се иска. Въпреки това се радва, че е тук. Така ще разсее меланхолията, породена от Ермано и ужасното му поведение.

Някакъв дребосък с маска на Казанова, се присламчва до нея. Дръпва за миг маската и зад нея се показва красиво младо лице с дълбоки кафяви очи.

– Ще ми окажете ли честта за този танц? И да науча името на красавицата, с която ще го споделя?

– А вашето име, господине? Доколкото съм чувала Казанова е два пъти по-възрастен от вас, два пъти по-висок и все още е извън страната, така че със сигурност не сте вие.

– Казвам се Клаудио Бонети и сте напълно права, не съм Казанова. Въпреки че доколкото знам, сипаничавият стар мошеник се е завърнал във Венеция след близо осемнайсет години в чужбина. Затова внимателно проверявайте дали зад маската не се крие истинският герой.

Тя почуква по маската му и той сваля дегизировката от папие маше пред гърдите си.

– Взех я назаем от един приятел. Беше единствената, която можеше да ми даде. По някакъв импулс в последната минути му хрумна да дойдем.

– И моята е взета назаем. Също от импулсивна приятелка. – Тя сваля своята маска и се усмихва. – Аз съм Танина Чинголи и с удоволствие ще танцувам с вас.

Клаудио я хваща за ръката.

В другия край на залата Лидия също си намира кавалер. Новата ѝ мъжка маска, перленият гердан от Ефран и дългата кремава копринена рокля с турнюр5, под който може да се скрие малко дете, привличат вниманието на много мъже, включително на един добър неин познат.

– Лидия, изглеждаш прекрасно. Вълшебно! Не знам коя част от мен е по-възбудена от срещата ни – сърцето или мъжкото ми достойнство.

Лидия се засмива:

– Няма съмнение – похотливият ти стар пенис. Ти нямаш сърце.

– Колко си жестока! – възкликва той, като се разсмива с пресипнал глас. – Циничният ти език ме наранява.

– Тогава ела по-близо, за да го усетиш. Ще те излекувам така, както лъвицата лекува с езика си раните на своя лъв.

Мъжът оглежда танцуващите двойки, за да провери къде е бдителната му и основателно ревнива съпруга.

– Позволи ми да потанцувам веднъж със... знаеш с кого и съм твой.

– Добре. – Тя леко докосва с ръка бедрото му. – Защото имам новина за теб. Нещо по-невероятно дори от най-разюзданите ти сънища.

– Не се и съмнявам в това.

Тя се накланя и доближава лицето си достатъчно, за да го целуне по ухото.

– Не говоря за секс – прошепва. – Става дума за нещо, за което толкова копнееш, че би дал живота си – или отнел живот – за да го притежаваш.

Това завладява цялото му внимание. Мъжът отново се оглежда. Жена му е застанала с гръб.

– Не ме мъчи повече. Ела да намерим празна стая на горния етаж.

4 Palazzo (ит.) – дворец – б. р.

5 Възглавничка, която служи като подложка под гърба на много разкроени и декорирани поли. – б. р.

49

В НАШИ ДНИ

ХОТЕЛ „РОТОЛЕТИ“, ВЕНЕЦИЯ

Валентина е в малката душ кабина на Том, като се опитва да преодолее едновременно махмурлука и срама от това, че се появи на вратата му толкова късно през нощта. Въпреки неговите упорити уверения, че няма от какво да се притеснява, тя се чувства ужасно неловко заради постъпката си.

Том тъкмо се кани да излезе за кафе и нещо сладко, когато телефонът му иззвънява.

– Алфи е. Удобно ли е?

Обаждането на приятеля му е изненада за Том, но приятна.

– Да, разбира се. Радвам се, че се обаждаш. Откри ли нещо?

– Не толкова, колкото очаквах. – Алфи звучи напрегнато. – Използвах компютърната ни търсачка, за да намеря всичко, съдържащо ключовите думи „етруски“, „символични квадрати“, „правоъгълник“, „змии“, „ритуали“, „жреци“...

– Звучи като сериозно търсене.

– Такова беше. – Алфи замълчава за момент, сякаш се оглежда, за да се увери, че никой не го наблюдава. – Том, ще ти кажа нещо много обезпокоително.

– Слушам те.

– Етруският е мъртъв език, няма еталони за сравнение, няма еднозначни източници, но попаднах на една легенда, която е повод за сериозни тревоги в Църквата.

– Алфи, тази тайнственост ме убива.

– Нали си чувал за „Черният дроб от Пиаченца“?

– Бронзовата скулптура, която е използвана да обучават жреците да гадаят по черния дроб, нали?

– Точно така. Счита се, че това е най-старият и добре запазен предмет от етруските, но според някои има друг, който е още по-древен.

– Друг метален модел на черен дроб?

– Не. Нещо по-ценно. Така наречените Плочи от Атманта. Представляват три сребърни плочки, които, ако се сглобят, образуват правоъгълен релеф. Смята се, че датират няколкостотин години преди раждането на Христос.

Том усеща, че пулсът му се забързва.

– Продължавай.

– Счита се, че плочките изобразяват видението на един гадател на име Тевкър. Той ослепял – дали по време на гадаенето, или веднага след това, не мога да разбера  – но жена му, скулпторка на име Тетия, запечатала видението му на въпросните плочи. Счита се, че средната изобразява Тевкър; на другата били изобразени той и жена му с детето им, което никой от двамата не доживял да види. Последната плочка според легендата изобразява божество, непознато дотогава в етруския пантеон, но напомнящо демоничния бог Аита, властелина на подземния свят.

– Ами змиите, споменава ли се нещо за тях?

– За малко да забравя: Плочите от Атманта са наречени „Портите на Съдбата“?

– Порти ли?

– Да. На плочите има гравирани стотици змии. Разположени са хоризонтално и вертикално, припокриват се и образуват нещо, напомнящо врата. – Алфи замълчава за момент. – Предполагам, че това са портите към отвъдното.

– Чудесно, Алфи. Много ми помогна. – Том чува Валентина да се движи в спалнята. – Защо толкова се притесняваше да ми кажеш?

Следва кратка пауза, преди Алфредо Джордано отново да заговори.

– Не това, което ти казах, ме притеснява, Том. Тревожи ме това, което още не съм ти казал. Информацията е непълна. Част от нея е с ограничен достъп. Каквото и да има в засекретените файлове, то се държи заключено в тайния архив на Ватикана.

Capitolo XLVIII

1778 Г.

ИЗОЛА ДИ САН ДЖОРДЖО МАДЖОРЕ

Томазо вече е сигурен, че абатът го избягва умишлено. Младежът неколкократно ходи до кабинета на отеца, който всеки път го отпраща все по-грубо. Сега пред вратата седи друг монах, оставен да дреме и да отпраща посетителите.

Томазо подозира, че той е единственият, когото отпращат. Обзет от все по-голямо недоверие, той още веднъж намира време да отиде на площадчето с кладенеца и да потърси жилището само с един кафяв капак на прозореца, където живее търговецът Ефран.

Младежът открехва вратата и изглежда изненадан, когато вижда закачуления монах. Бързо се дръпва назад и отваря.

– Братко, братко! Влизай. Каква изненада! Заповядай вътре.

Томазо кимва за благодарност и влиза в стаичка, миришеща на нещо варено. Доволен е, че успя да дойде незабелязано. Ако бъде разкрит, това ще му навлече сериозни неприятности в манастира.

Ефран бързо разчиства разни разхвърляни ризи, бельо и едно дебело вълнено палто от дивана си.

– Заповядай, седни. Имам новини за теб.

– Надявах се, че ще имаш.

– Да, имам. Много добри новини. Но трябва да изтичам да доведа приятеля ми Ермано. Той ще ти разкаже всичко.

– Евреинът ли?

– Да. Търговецът на антики от гетото. Нали си спомняш, че ти споменах за него?

– Спомням си.

Ефран сипва вода от една кана в най-хубавата си чаша – многоцветна, оребрена, украсена с vetro di trina⁶. Подава я на монаха.

– Сипи си още. Колкото искаш. – Посочва към кухненския кът. – Има също хляб и вино. Ей сега се връщам.

След тези думи излиза.

Томазо се пита дали постъпва правилно. Тайната среща с непознат евреин в дома на съмнителен търговец едва ли е нещо, което абатът би одобрил.